Какво се случва в подножието на Перперикон?
От няколко години този обект е един от интересните, популярните и посещавани
места в България. Инфрастукрурата беше позакърпена в региона, възникнаха нови
магазинчета, бензиностанции, места за сувенири, паркинги, мотели. Дълга е историята
на това място. Още от древността до Късното Средновековие тук има живот. Местното
население нарича върха Джин тепеси – Хълм на духовете. Екипът, който провежда
проучванията вече в продължение на 15 год. постигна невероятни резултати. От самото
начало имаше очакванията, а сега това е най-популярният обект в нашите земи. Информацията
за Перперикон се натрупва и увеличава.
Има едно място, което отстои на около 1,5 км от самия обект. Това е село Горна крепост (население около 250 души). Малко и добре подредено. То някак си остава в страни от маршрута към върха, въпреки, че пътя минава през него. Населението е турскоезично. Определят се като алиани или казълбаши. Това е затворена (етноконфесионална) общност със свои обичаи и традиции. Характерно за тях е, че браковете се сключват вътре в самата общност. Трудно се допускат външни хора.
Едно от интересните места, което може да бъде посетено в селото е тюрбето на Хазър баба. Ключът от него се държи от един местен човек, който живее съвсем близо. Тюрбето на „Хазър баба“ е обградено от стари габъри и дъбове. Вярва се, че тези дървета са на Хазър баба и затова са свещени. Отсичането им или нарушаването на тяхната цялост от човек се определя за грях. Според народните предания Хазър е покровител на пътешествениците, а името му в превод от арабски означава „зелен“, т.е. зеленина, растителност. Този легендарен персонаж се смята за безсмъртен и чудотворец.
Самото тюрбе представлява гробница на легендарен човек. Обикновено се приема, че това е родоначалника на селото. Понеже дължината на гроба е много голяма, най-вероятно това е кенотаф (празен гроб). Дължината на гробното съоръжение е около 5.25 м и ширина 1.85 м. Необичайно големи размери. Поддържането на текето и имарета се поверява на лице, което се избира в джем („гьол“) и има задължение да пали по 7 свещи всяка седмица в четвъртък и в неделя вечер. Празникът на тюрбето е на 1 май, когато се колят обикновено по две животни – крави.
Вътре в помещението има и една каса за дарения. Тези каси се отварят веднъж в годината по време на празника Хъдрелез, в началото на месец май. И има три ключа, по един във трима различни мъже, наречени баби (бащи). Като идеята е да няма злоупотреби с даренията на богомолците и гостите.
При едно от посещенията ми в селото попаднах на алианска сватба. Тя беше вътре в двора на манастирския комплекс. Възрастни мъже водеха хорото, на около имаше наредени маси, отрупани с всевъзможни ястия. Това, което ме впечатли най-много беше, че хорото се състоеше от кларинет, тъпан и акордеон, а играта наподобяваше много на нашето право хоро. Ритъмът беше същия, стъпките на играещите също. Тези елементи от християнската традиция явно са проникнали и в тази общност. Бях чувал, че алианите палят свещи на своите покойници. Годините съвместен живот в района на Кърджали дават своя отпечатък.
Какво четем:
🔴 Кметът на Пазарджик иска забрана за бурките на публични места🔴 Любима книга на България: петима родни автори на финал
🔴 Градът с многото имена – Пловдив
Източник: trio
Коментари
