Не просто Иван Асен ІІ – а далновидният, могъщ управленец!
Кой е Иван Асен ІІ? С какво остава в историята?
Могъществото, далновидната политика, икономически, стопански, културен и религиозен подем са визитната картичка на този наш средновековен управленец.
Наследил една нестабилна и раздробена държава от своя предшественик Борил (1207-1218) – унгарците превземат Белград и Браничево, сърбите слагат ръка на град Ниш (1208), латините – овладяват Филипопол (Пловдив), през 1214 г. боляри вдигат бунт във Видинска област, засилва се богомилското движение), Иван Асен ІІ успява да издигне България до могъществото и силата от времето на Симеоновия златен век. Той управлявал от 1218 до 1241 г. и се оказал с изключителни качества на държавник и дипломат.
През този период историята на България е свързана и с големите събития на Европа: Третият и Четвърти кръстоносен поход, създаването на Латинската империя, стремежите на папа Инокентий ІІІ да постави под своя върховна власт народите на Европейския югоизток и особено българите.
За някои успехи
Той е известен в нашата история със сватбите, при които успява без да се пролива българска кръв да върне много територии.
През 1219 г., на връщане от кръстоносен поход, унгарският крал трябвало да мине през България. Иван Асен ІІ се съгласил да разреши свободното преминаване при условие Андрей ІІ да сключи с него съюз и да му даде дъщеря си Ана-Мария за съпруга. Като зестра българският владетел получил Белградската и Браничевска област.
При променената политическа обстановка в Европа се засилили две нови политически формации: Епирската държава и Никейската империя. Владетелите на двете държави преследвали една и съща цел – да завладеят Константинопол и да я възстановят Византийската империя, унищожена в резултат на кръстоносните походи.
Военните действия между Епир и Никея не преставали. Борбата се водела за завладяването на Източна Тракия до долното течение на Марица с важния стратегически център Одрин. За да си осигури тила откъм българите, Теодор Комнин сключил съюз с тях. Той бил скрепен чрез женитба на Мануил Комнин, брат на епирския владетел, с Мария, дъщеря на Иван Асен ІІ.
През 1228 г. починал император Роберт дьо Куртене и престолът бил зает от малолетния му брат Балдуин ІІ. При нарастващото могъщество на Теодор Комнин, чиито владения се приближавали към Константинопол, дипломацията на Латинската империя предложила за регент и настойник българския цар на малолетния Балдуин ІІ. Иван Асен ІІ се съгласил с това предложение. Съюзът бил скрепен с годежа на Балдуин ІІ с една от дъщерите на българския владетел – Елена.
Договорът с латинците дал възможност на българите да си върнат загубената по времето на Борил Пловдивска област. Тя била присъединена отново към България. Споменът за тези събития е отразен в надписа, намерен южно от крепостта Кричим, на една скала на левия бряг на р. Въча. Надписът гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато завзе Кричим”.
Съюзът между българи и латинци не останал незабелязан от страна на епирския владетел. Нарастващата мощ на българската държава осуетявала надеждите на Теодор Комнин за възстановяване на Византийската империя. Без открито да нарушава съюза с българите, той започнал да се готви за война, като насочил усилията си към България. Но преди да поеме каквито и да било военни действия временно сключил примирие с другия си противник – Латинската империя.
Битката при Клокотница
След евентуална победа се надявал да нападне Константинопол. От Одрин той се отправил нагоре по течението на Марица.
Българският владетел бързо организирал войската си, привлякъл на своя страна един кумански отряд и се насочил към нашественика. На 9 март 1230 г. двете войски се срещнали северозападно от дн. Хасково, в местността Клокотница (Семихча). епирският владетел претърпял голямо поражение.
Той и цялото му семейството, както и военачалниците били пленени. Останалите епирски войници били освободени – нещо невиждано в историята. Тази негова постъпка му отворила вратите към разпадащата се епирска държава. Одрин бил взет без бой.
Македония и Албания с градовете Димотика, Серес, Битоля, Прилеп, Елбасан, Дуръс и всички епирски владения паднали в български ръце. Ниш и Кюстендил също станали български.
Последици от битката при Клокотница
Победата при Клокотница била ознаменувана от Иван Асен ІІ с доизграждането и зографисването на търновската църква „Св. 40 мъченици”. В църквата била издигната колона, която ознаменувала това събитие. Той започнал да се титулува като „цар и самодържец на българи и гърци”. Това прозвище („самодържец”) се среща в официалните документи, издадени от името на българските владетели – Иван Асен ІІ, Иван Александър, Иван Шишман и др. Символи на неограничената власт на управленеца и качеството му на „самодържец” са били редица белези на царското достойнство, наследени по традиция още от ІХ – Х в., като престол, златна корона, скиптър, червени обувки, пурпурна мантия (багреница) и др.
Възстановяване на Българската патриаршия
През 1234 г. е сключен съюз между Иван Асен ІІ и никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци. Според съвременника на събитията Георги Акрополит инициатор за сключването на съюза бил никейският император, който изпратил пратеници в Търново и предложил годеж между една от дъщерите на Иван Асен ІІ Елена и престолонаследника на Никея Теодор Ласкарис. Известни са и други мнения относно сключения между България и Никея договор. Според византийския историограф Никифор Григора инициативата за съюза принадлежала на българския цар. Подобно твърдение има и в съчинението на западния летописец Дандоло, както и в хрониката на Марино Сануто.
Имало няколко разменени пратеничества преди да бъде призната независимостта (автокефалност) на Българската православна църква. През 1234 г. бил постигнат договор между Никея и България. Първата част от този договор предвиждала окончателното уреждане на църковния въпрос и по-специално признаването на независимостта на българската църква начело с патриарх.
Предварително решение за това било взето на една среща в Галиполи към края на 1234 г., а самото провъзгласяване на Българската патриаршия станало на църковен събор през 1235 г. Последвало и сватбено тържество в Лампаск, където било обявено бракосъчетанието на българската принцеса Елена с никейския престолонаследник Теодор Ласкарис.
В Лампаск бил провъзгласен тържествено и българският архиепископ за патриарх. Самостоятелността на българската църква била утвърдена с грамота на патриарх Герман и на всички източни патриарси.
Изворите за учредяването на Българската патриаршия единодушно свидетелстват, че тя е била равноправна по чин и звание на останалите православни патриаршии – Александрийска, Антиохийска и Ерусалимската. Грамотата носила подписите на тримата патриарси, както и този на вселенския патриарх Герман. Търновската патриаршия признала каноничната зависимост от вселенския патриарх.
Обявяването на българска автокефална църква за независима утвърдило суверенитета и престижа на централната власт. Поради значимите военни успехи на Иван Асен ІІ и ловките му дипломатически ходове международното значение на България нараснало.
Запазени са няколко грамоти (Ватопедска, Дубровнишка), с които той е давал привилегии на някои манастири, дарил е много имения. По негово време са издигнати много църкви и манастири.
През последните години на своето управление Иван Асен ІІ се стараел да поддържа мир със своите съседи. Обширната българска държава граничела с три морета. В териториите и влезли земите, които по-рано се намирали под властта на отцепили се боляри, като деспот Алекси Слав, Стрез.
Подобрените отношения с латините и разширяването на територията довели да засилване на стопанските връзки със Западна Европа. характерна черта в политиката на Иван Асен ІІ била и неговата търпимост към еретиците, богомилите се ползвали с известна свобода.
Така от запазените паметници и от откритите при археологически разкопки материали се потвърждава изводът, че по времето на Асеневци и особено на Иван Асен ІІ, постигнатото политическо и цялостно духовно обединение е оказало благоприятно въздействие върху стопанското и културно развитие на България.
Използвайки противоречията на своите съседи, благодарение и на качествата си на дипломат успял да разшири и укрепи българската държава. С малки прекъсвания в държавата настъпил продължителен мир. С победата при Клокотница и възстановяване на Българската патриаршия той превърнал своята държава в първостепенен фактор в Източна Европа и постигнал вътрешно единство и България получила международно признание.
Той е първият български владетел със собствено монетосечене. Още неговите съвременници, без колебание го нареждат сред най-забележителните имена на средновековната ни история – „Великият цар Асен” „прослави и просвети българското царство повече от всички български царе”.
Какво четем:
🔴 Спомен за нашият Буквар в 15 странички🔴 Троян – перлата на Балкана
🔴 Този 6 май - истински въздушен парад
Източник: trio
Коментари
Последвайте ни във facebook!
