Величието на България: Велики Преслав


Преслав се намира в община Шумен и е свързан с едни от най-значимите постижения в живота на Първата българска държава. След приемането на християнството като държавна религия столицата е преместена от Плиска тук.

Това става по времето на цар Симеон, когато е извършено мащабно строителство и е отбелязан огромен подем на българската държава. С Преслав е свързан и периодът, известен като “Златен век за българската култура”.

По това време тук са творили авторите от кръга на Преславската книжовна школа. В архитектурно отношение Преслав е блестял с прочутата Златна църква и Големия дворец. Повечето от старините във Велики Преслав са на няколко километра извън града, в специално оформен парк, ограден от старите крепостни стени. Като се изключи двуетажния музей в Преслав обаче, състоянието на останалите древни постройки е доста занемарено.

Преслав е бил столица по-малко от един век. Построен е на река Тича през ІХ в. Тук през 821 г. хан Омуртаг прави своя резиденция. Преслав се е състоял от вътрешен град – дворец. Външният град заема около 3,5 кв. км и е укрепен с каменни крепостни стени. Вътрешната крепост се намира почти в средата на външния град. Заема площ от 200 дка. Стените са дебели от 2 до 2.80 м и имат в ъглите си кръгли кули, а останалите са четвъртити.

Вътрешната крепост има две порти. Северната е с предна падаща врата (катаракта), а южната е с две двукрили врати. Вероятно вътрешният град е пресичан от главна улица с посока север-юг.

От дворцовия комплекс са запазени само основите на една голяма зала и основи на жилищни постройки. Тронната зала е двуетажна и е построена от варовикови блокове споени с хоросан и свързани с железни скоби. Приземието е разделено от два успоредни зида. Втория етаж е разделен също на три от два реда мраморни колони. Подът на залата е бил покрит с мозайка от мраморни плочи с различна форма.

Златната църква (или Кръглата църква „Свети Йоан“) се отличава с кръглата форма на наоса и оригиналните архитектурни решения. Съставена е от 3 части – кръгъл наос (с диаметър 10.5 м), притвор и атриум. Кръглото помещение на наоса е с 12 полукръгли ниши. Източната е била по-голяма и е използвана като олтар. Трите западни срещу нея са били отворени като входове. Притворът е имал правоъгълна форма в двата западни края с по една цилиндрична кула. Западно от притвора се намира почти квадратен атриум. Имал е три входа, от които главния на запад. Архитектурният и стил е византийски.

Паметникът е добре експониран, но и тук липсват достатъчно табели и обяснения за посетителите. Необходимо е в бъдеще да са обърне повече внимание на това. Заслужава си мястото да бъде посетено и любознателният турист да се потопи в една отминала епоха.


Какво четем:

🔴 Стотици българи се присъединиха към Международния събор за Богомилите

🔴 Маломаловски манастир "Св. Николай"

🔴 Цена на билет от 4 стотинки – как е възможна в България

Източник: Трио



Коментари



горе