Невъзможно е тази снимка да се повтори

Фотографията не му е професия, тя е голямото му удоволствие. С нея се разтоварва от ежедневния стрес и си устройва приключения – като нощната разходка до Витоша, която му донесе удивителната снимка на бурята над София.
Снимката „превъртя“ Фейсбук – събра близо 9 хиляди споделяния, над 36 хиляди харесвания, почти 600 коментара. Потърсихме Влади Терзийски, за да разкаже малко повече за късметлийския кадър и за себе си.

- Откога се занимаваш с фотография?

– Повече от 10 години, но активно работя през последните 3-4 години. Основно снимам природа и най-вече планински пейзажи. Напоследък имам нова страст – „летя“ с дрон и снимам от въздуха.

001

Заслон Казана, между Вихрен и Кутело

- Как се почувства, когато направи снимката на бурята, кога беше по-голямото удоволствие – когато видя кадъра или когато заваляха похвалите за него?

– Хората обичаме да бъдем хвалени, така че и в двата случая се почувствах добре. Снимката стана абсолютно случайно и тя е напълно реална, заявявам го категорично. Разбира се, минала е през Фотошоп, като всяка снимка преди публикуване. Това беше може би най-красивата буря, която съм виждал над София, а съм се качвал многократно на Витоша да гоня бури. Тази беше точно над София и само над София.

- Преследвач на бури ли си?

– Е, не, просто обичам интересните природни явления, драматичния пейзаж. Вятърът беше издухал гадния смог над града и затова стана тази снимка.

003

Мон Блан, Френските Алпи

- Винаги ли носиш фотоапарат?

– Даже дрон нося често, свикнал съм да ходя с по-голяма раница в планината. В случая носех, ей така на майтап го бях взел, по-малкия ми апарат, с обектива, който беше завъртян на него. И се получи. Както казват… най-хубавият апарат е този, който е в теб. И статив не носех, затова сложих апарата на една масичка. Тази снимка е с 13-секундна експонация, което няма как да се снима от ръка, защото апаратът трябва да стои 13 секунди абсолютно неподвижен, за да „събира светлина“. Няма как да разбереш кога ще светне – оставяш апарата статичен и той събира светлина за времето, което си избрал. Ако светне през това време – супер, имаш кадър. И трябва да светне в посоката, в която ти си насочил фотоапарата. Конкретно в тази снимка има едни бели неща, като духчета – мисля че това е водата, която се е леела от облаците. А най-интересното е, че валеше само там, над София. Ние си бяхме на сухо.

- Имал си голям късмет.

– Абсолютно! Качихме се на Витоша случайно, спряхме на един завой и снимах. А най-интересното е, че моят спътник също е фотограф, но той не носеше апарат. Но и без да снимаш беше много интересно за наблюдаване, беше „уау“ – София и мълниите падат точно над нея.

009

Лакатник на залез слънце

- Много хора те посъветваха да участваш в изложба с тази снимка.

– Не мисля да участвам точно с нея. Тя е интересна с това, че показа момент от деня, който повечето хора бяхме преживели по различен начин. Като мине време, мисля, че ще изгуби от въздействието си. Имам много други снимки, които са по-подходящи за изложба.

- Във Фейсбук обясни многократно какви са характеристиките на снимката. Не си ли ревнив към творбата си?

– Те са толкова много фактори, че е невъзможно тази снимка да се повтори по същия начин. Първо бурята няма да се повтори по този начин, второ, едва ли някой някога ще е на същото място и ще разполага със същата техника по време на буря, така че не ревнувам и няма защо да крия каквото и да било. Такава снимка може да се направи с почти всеки фотоапарат, стига той да има ръчни настройки и за предпочитане по-голям сензор, нека хората знаят това.

Хижа Рай и нейните мъгли, Стара планина

- Къде можем да разгледаме снимките ти?

– Във Фейсбук, към момента не качвам на друго място.

- Какви са предизвикателствата пред теб, какво искаш да снимаш?

– Надявам се да се сдобия по-голям дрон, с по-хубава камера, която да ми позволява да правя по-качествени снимки и видео. Някоя екскурзия, да кажем до Норвегия, също бих направил, там има много за снимане и разглеждане. Занапред ще се занимавам доста активно и с видеозаснемане.