Дядо ми Стоянчо "Алтъна" е рисуван от Майстора


След освобождението ни от турско робство териториите на Санстефанска България били рядко населени с българско население. Почти от всички българи този проблем бил възприет сериозно, в резултат на което във всяко семейство започнали да се раждат по три и повече деца. Прадядо ми Коте Крушаро също се отзовава на тази инициатива и за кратък период му се раждат петима синове: Спиро, Христо, Димитър, Божанко и Стоянчо. 

Дядо Стоянчо е роден през 1882 г. и едва двадесетгодишен, се оженва за Евга от съседното на Шишковци село Перивол. Като двойка те бяха антиподи - дядо ми беше висок 195 см, а баба Евга не достигаше 160 см. Освен това той беше сдържан, а тя - кавгаджийка. От този брак им се родиха трима сина - Георги, Алексо и Пешо, и една дъщеря Вита.

Дядо Стоян беше човек с голяма популярност, 

търсен и уважаван. Може би затова при него често се отбиваше художникът Владимир Димитров - Майстора. Навярно дядо ми е силно впечатлявал Художника не само със своята внушителна външност - разкошните му “алтън” мустаци, бабаруга, потури, но и с умението си да посреща гостите си. Той имаше способността да свири на двоянките, на пищялката и лукарината и в най-тежкото си материално и духовно състояние. Свиреше, за да създаде развлечение и утеха на присъстващите, а когато имаше компания, слагаше двете си ръце на кръста и започваше сам да свири и играе. За разлика от други безимотни, едрите земевладелци - чорбаджиите, първо него търсеха за каквато и да е селска работа, а след това се насочваха към други работници.
Години наред художникът обикаляше своя съсед дядо ми Стоянчо и така проницателно го гледаше, сякаш се стремеше да открие онази тайна в типичния начин на живот, която беше дала отпечатък в цялостната му външност. Майстора винаги търсел типичното, което, пресъздадено върху неговото платно, ще разказва на поколенията за този живот. 

В книгата си “Село Шишковци” Янчо Янев неповторимо е отразил и образа на дядо Стоянчо, брат на моя дядо Спиро: “На жътвата в Шишковци Майстора посвещава редица картини. Някои от тях изразяват радостта на стопаните от обилния житен дар на земята. В други картини е показана усилната напрегната жътва под пламтящото от лятното слънце небе.
Всред полуожънатата нива жътварят, поставил бяла кърпа на главата, държи в здравите си ръце бъкела с вода и се готви да утоли жаждата си. 

Сила и увереност излъчва лицето му

Спокойният и мъжествен поглед, набразденото с едри бръчки чело и големите мустаци подчертават скритата енергия на селянина. Край него в знойния пек жътвата продължава и златисто-огнени снопи лежат върху нивата. Композицията е рисувана през 1934 г. в нивите край Рисов дол. Тук жетварят е Стоянчо Котев Крушарски (1882-1957 г.), селянин от с. Шишковци, приятел на Майстора. Добродушен, работлив, който системно аргатува. Той е жизнерадостен, весел, усмихнат, свири добре на двоянка, обича да играе народни хора”.

Целият род Крушарци, пръснати по много села, градове и държави, се гордеем, че в лицето на нашия дядо Майстора е олицетворил типичното в живота и бита на шишковчанина, което впечатлява поколенията и ги възпитава на патриотизъм. 


Какво четем:

🔴 Под носа на МВР се сформира паравоенен спецбатальон

🔴 Да си спомним за Наум Шопов

🔴 HuffPost: 18 причини да посетите България

Източник: Ретро



Коментари



горе