Българските амазонки в Априлската епопея: Мария Шутич
"... Запиши че, днес на 27 априлий с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята...”
Из „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов
Малцина знаят, че в Хвърковатата чета на Бенковски е имало и жена. А още по-малко са онези, които могат да назоват точното й име. Колцина са изобщо младите българи днес, които могат да кажат нещо за Мария Шутич?
Мария Иванова Ангелова (с фамилия по първи съпруг- Сутич (Шутич) и презиме и фамилия по втори съпруг – Димитрова Овчарова) е родена в Пазарджик. Назовавали са я освен с рожденото й име Мария, но също и Йонка, Ньонка, Нонка, Нона. Родена е в семейството на абаджията Ангел хаджи Петков. Майка й се е казвала Елена. Живеели са в махалата Вароша, в близост до църквата „Света Богородица”. Този квартал още през втората половина на ХVIII в. става известен с килийното си училище. Когато малката Мария става ученичка, в града вече има няколко училища по кварталите и дори едно девическо училище с три класа.
Съществуват няколко хипотези за рожденната й година. Според първата, която се основава на семейните регистри на община Пловдив, тя „е родена на 25 .05 .1859 г., в гр. Татар Пазарджик”. В смъртен акт № 1850, издаден на 14 декември 1932 г. и запазен в архива на Община –Пловдив, пък пише, че е била родена в Татар Пазарджик и е „на възраст 75 години”. А в „Записки по българските въстания” Захари Стоянов определя възрастта на Мария като „млада жена на 17-18 години", което отнася рождената й към 1859 или 1858 г.
Като девойка Мария е била взета от семейството на Георги Консулов от Пазарджик и е отведена в Белово, където постъпила като помощничка в домакинството на фамилията. Братята Георги и Стефан Консулови по това време били видни търговци и предприемачи, а след Освобождението в 1878 г., Стефан Консулов е и кмет на града. В родопския град Мария се сгодява за Иван Сутич (Шутич), далматинец от Дубровник (Хърватско), който през 1876 г. заедно с други далматинци работи в Белово по строежа на Баронхиршовата железница.
През април 1876 г., по време на обиколките си из селата Хвърковатата чета, водена от Бенковски, посещава и Белово. След тържественото й посрещане пред къщата на свещ. Михаил Радулов, председател на местния революционен комитет, Бенковски и по-първите лица са поканени в дома на Иван Шутич на закуска. В хода на разговрите двамата са толкова ентусиазирани от идеята за Освобождение, че решават да се включат в редиците на въстаниците. В този момент Бенковски казва на Захари Стоянов: „Запиши че, днес на 27 априлий с нашата чета се присъединява и госпожата на Ивана Шутича, Мария Ангелова, родом наша българка, на която името ще остане записано в историята.”
Ето как трогателно я описва Захари Стоянов в моментите, когато споделя участта на четниците в Тетевенския балкан: “Героинята ни, госпожа Йонка, на която досега не се слушаше гласът, и на която бялото лице в разстояние на два дни беше заприличало на мъртвешко, като всяка къщовница жена, била си отделила настрани в дисагите още две-три пити хляб и до половин ока сирене за черни дни. Но сега, когато подир малко щяхме да имаме топъл хляб, тя намерила за излишно да носи сухите кори, които и раздаде по малко на момчетата с малката си ръчичка, като нафора. Друга по-голяма добрина на госпожа Йонка й не трябва на този свят...“.
При едно сражение край с. Липян, Тетевенско, Мария е била заловена с част от българите, участници в четата. Заедно с мъжа си, тя е откарана в София и прекарва три месеца в мрачните килии на Черната джамия. Там арестуваните са били подложени на изпитания, подигравки и безброй унижения. Мария устоява и на опитите да я потурчат. В резултат на застъпничеството на чуждите консули и най-вече на чуждото поданство на мъжа й, Мария и Иван са освободени.
Наскоро след Освобождението през 1878 г., мъжът й умира и Мария остава вдовица. Останала без средства за препитание, през 1898 г. тя подава молба до Народното събрание да й бъде отпусната пенсия. Едва 9 години по-късно това става факт. Година по-рано Мария се омъжва за началника на пощенски клон в пловдивския квартал "Каршияка" Димитър Овчаров, и отглежда като родна майка двете му деца Борис, роден на 17 март 1898 г. и невръстната Мария, родена на 26 август 1906 г.
Мария Сутич умира на 14 декември 1932 г., почти изцяло забравена от местните власти, споделила съдбата на Македонски и други Вазови герои и на още много истински национални герои.
През 2006 г. по инициатива на Регионален исторически музий-Пазарджик, нейн бюст-паметник, изработен от скулптора Спас Киричев, бе поставен в алеята на възрожденците в родния й град.
Какво четем:
🔴 Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево🔴 140 години от Кървавото писмо
🔴 Превозвачите обявиха, че затварят границата с Гърция за Великден
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
