Шампанско и сълзи
Българският брат на Дилма Русев умрял беден като клошар
Когато Дилма Русеф стана първата дама на Бразилия, отзвукът на това събитие в България изпълни мнозина с гордост. Веднага заваляха новини колко много роднини има тя в България. Така се разчу и невероятната история на инж. Любен Русев, неин брат по баща, вече покойник. Днес малцина си спомнят за този човек, макар да е направил много за родината си. Любен Русев е работил като хидроинженер към „Водпроект” и „Главконтрола”. Смъртта на този достоен мъж отпреди близо десетина години, тъне в мистерия и загадки като заплетен психотрилър. В продължение на половин година нашенските следователи се чудели дали става въпрос за самоубийство, убийство, или сърдечен удар. Преди това мъжът се опитал да сложи край на живота си като скочи отвисоко. Каква е историята му:
В началото на 30-те, два месеца преди да се роди Любен Русев, баща му Петър бяга
от България. Според някои бил преследван заради комунистическата си дейност. Така
или иначе, изоставя майката на Любен и момчето израства като сирак. Като юноша
се увлича от идеите на социалдемокрацията, 16-годишен става член на Съюза на социалдемократическата
младеж. Заради това като студент в Политехническия институт е предложен за изключване.
Бивш партизанин го спасява да не го изгонят и той завършва следването си с отличен.
Като хидроинженер постъпва на работа по проектирането на Баташкия водносилов път.
Вече е голям, зрял мъж, когато след близо 2 десетилетия мълчание му се обажда
баща му. Казва му, че се намира в Бразилия, че е създал ново семейство и работи като уважаван адвокат и бизнесмен.
Разказва на сина си, че като бяга от България, първо се установил
във Франция, оттам - в Аржентина, и накрая - в Бразилия. Баща и син започват да
си кореспондират. Това обаче не се отразява положително на кариерата на българския
хидроинженер. Разчува се, че е син на „невъзвращенец” и това слага сянка върху
досието и кариерата му. Бащата - Петър /Педру/ Русеф умира през 1960-а, без да
види порасналия си син. Любен прави постъпки да замине поне за погребението на
баща си, но нашенските спецслужби не му разрешават. Едва в края на 70-те го пускат
да отиде на работа в Мароко, а сетне и в Алжир. Там работи на 50-градусови температури
срещу заплата от 450 долара. Връща се в България с тежко сърдечно заболяване.
Десети ноември заварва инж. Русев в България. И той е от онези, които са обнадеждени
от идващата демокрация. Възстановява членството си в БСДП, участва в избирателна
комисия на СДС. Още през есента на 1990-а обаче започват да го мъчат разочарования.
Споделя с едноутробната си сестра Анна, че нещо „не е така, както се говори”.
Решава отново да напусне България и заминава на работа в Алжир. Вече е обаче поостарял,
уморен и болен. През 2003-а му присаждат клапа на сърцето, през 2007-а умира.
До смъртта си не успява да се види с бразилската си сестра Дилма. Мнозина се питат
потърсила ли го е тя? – Говори се, че да. Но,…заради наследството от баща им. Направила това след
смъртта на съпруга си, когато трябвало да сложи в ред семейните работи. В писмо
обяснила на Любен Русев, че баща им бил фалирал и не можела да му предложи повече
от 1500 долара, за да се откаже от претенции за наследството?! Любен Русев преглътнал
гордостта си и приел парите от сестра си. Купил си с тях фолксваген „костенурка”
на старо. Това е единственото, което му останало от баща му. Самата Дилма е в
тийнейджърска възраст, когато умира баща им Петър/Педру. Така че и тя от малка
расте без баща. Отличава се с буен нрав и характер за момче. По време на военната
диктатура в Бразилия оглавява бойна група към лявата групировка „Палмерас”, участва
в обир на губернатор, свързан с хунтата, арестуват я и я тикват в затвора. След
падането на режима се омъжва за партизанин, свой другар. Ражда дъщеря - Паула.
Малко преди да участва в президентските избори, именно от тази дъщеря Дилма Русеф
се сдобива с внуче.
По същото време обаче ѝ откриват лимфом – налага ѝ се да се бори с рака. При шумно
огласеното ѝ първо и единствено идване в България, Дилма не показа особен интерес
към българските си роднини, макар те да се стараеха да пробудят в нея емоция към
българския ѝ корен. Според българската сестра на Любен Русев по майчина линия
– Анна Петрова, Дилма била отишла тайно на гроба на брат им Любен и поставила
там венец с бели цветя. Анна Петрова останала разочарована обаче от това, че Дилма не поискала от българските държавници да наградят, макар и посмъртно, брат ѝ Любен с някакво държавно отличие за приноса му в хидроинженерното
строителство у нас. Дали Анна не е прекалено взискателна към бразилската си полуроднина,
е въпрос на лична преценка. Според някои Дилма учредила ежемесечна финансова помощ
за съпругата на покойния си брат Маргарита, която надживяла мъжа си с две години,
през които получавала тези пари. Самият Любен Русев умрял в бедност. „Твърдя със
сигурност, че моят брат умря в самота и пълна мизерия на 11 октомври 2007-а, каза
публично Анна Петрова. Приживе той не взе и не получи нищо. Слуховете, че са му
пращали от Бразилия пари с 5 нули накрая, са пълни измислици! Моят, нашият общ
брат с Дилма, де факто се самоуби, като престана да си взима лекарствата!” Фактите
обаче говорят, че отказът от лекарства не е единствената мярка, която Русев предприема,
за да скъса с живота. Той е искал да сложи край на живота си чрез скок отвисоко
– като се хвърли от 6-ия етаж на кооперацията, в която живеел негов приятел. Не
успял обаче да го направи - прозорците се оказали заковани... Преди да изпълни
осуетения „ритуал”, мъжът получил инфаркт от свръхнапрежението - изкачил със задъхване
и на патерици стълбището до междуетажната площадка. Пада и умира на място. Хората,
които откриват трупа му, първоначално го взели за клошар – така измъчен и бедно
облечен изглеждал този достолепен мъж. До трупа му стояли изправени... бутилка
шампанско с 2 чаши, които явно приготвил преди да го покоси сърдечният удар. Това
накарало разследващите да умуват в продължение на половин година дали няма някаква
мистерия в смъртта на Любен Русев. Според сестра му Анна обаче нещата са повече
от прости – тя смята, че брат ѝ през целия си живот бил жертва на житейските обстоятелства
и си отишъл дълбоко огорчен от земните си дни: „Любчо имаше нещастието да бъде
син на имагинерен баща и макар да не бе получил нищо от него приживе, плащаше
за тази съдбовна „грешка” през целия си живот...” 53 долара обезщетение била „цената”
на тази човешка драма. Толкова получила посмъртно сестрата Анна заради брат си
по делото за репресия. Каква ирония…!
Еми МАРИЯНСКА ,
за в. „България СЕГА“
Какво четем:
🔴 „Лошо” ли „гледа” стъкленото око на НАЗАР?🔴 Не давайте България! Страхотна песен от далечна Америка, която разчувства милиони българи! Чуйте я! (ВИДЕО)
🔴 "Обичам моя град!" написа в книгата на Хасково Григор Димитров
Източник: България сега
Коментари
