Заветите на Валери Петров
Анжел Вагенщайн поднася роза пред паметната плоча на Валери Петров, която бе поставена днес на сградата, находяща се на ул. Елин Пелин №8, където е живял големият български поет
Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. Учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север”, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем”, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „Тавански спомен” и стихотворния цикъл „Нежности”.
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София”, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак”.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел”(1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна”, редактор на издателство „Български писател” и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).
Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.
Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, най-известен е обаче с преводите си на произведенията на Шекспир и на Жак Превер.
Ето някои от прозренията на именития българин:
„Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.“
„Каквото и да прави злото, то е нетрайно.“
„Мислете с умовете си и България ще я бъде.“
„Не само българинът е в криза, но и цялото човечество. То си я причини със своята алчност и жестокост.“
„Човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството.“
"Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?"
„Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота - А какво е изкуството, ако не това? - без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.“
„В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.“
"Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас по е важно сърцето какво е."
Снимка: Калоян Сомлев
Какво четем:
🔴 Светлата дупка и кръстът🔴 Поредната телефонна измама! Не вдигайте, ако ви се изпише този номер!
🔴 Български плаж в Топ 10 на най-добрите плажове в Европа
Източник: Днес.БГ
Коментари
