"Доброволци" по южната ни граница има още от комунизма
Охраната на южната ни граница някога по време на комунизма се е изпълнявала и
от така наречените дълготрайни огневи точки /ДОТ/ по южната ни граница, най-вече
с Република Турция. Темата е актуална във връзка с особено силното обществено
внимание през последните месеци към новите доброволни, граждански отряди, които
„залавят" мигранти на границата ни с Турция. Някога границата ни се пазеше от
това ние отвътре да не избягаме към Турция и Гърция, които бяха „вражески капиталистически
страни". Днес пазим границата ни от прииждащите мигранти отвън.
Участието на местното население в охраната на границата винаги е било актуално.
Така е и днес.
„Взаимоотношенията между граничарите и местните държавни органи, и обикновените
хора са залогът за сигурността и неприкосновеността на границите на нашата родина.
Много са примерите на съобразителност и смелост – израз на патриотизма на деца,
младежи и възрастни, на мъже и жени от граничното население.
През 1947 г. се създават групи за съдействие, които се попълват от граничното
население. През 1960 г. те се преобразуват в доброволни отряди на трудещите се
(ДОТ). От по-късен етап са специализираните отряди "Млад граничар", пише flagman.bg.
Всъщност, именно този „патриотизъм" днес е под прицела на някои среди в обществото
ни, защото те определят това като самоуправство, инициатива, която отнема и на
практика изземва задълженията и дейностите на държавните правоохранителни и правораздавателни
органи, което се определя като опасна тенденция.
„Създадена беше така наречената УРО-вска бригада. Наименованието идва от укрепен
район за отбрана, съкратено - УРО. Задълженията на това подразделение обхващаха
района от село Вълче поле-Свиленградско до Ново село и селата Левка, Студена,
Лесово до Факия. Огневите точки общо бяха около 30 броя. През 1968 г. бригадата
беше разформирована и на нейно място е създадена картечно-артилерийска бригада,
дислоцирана основно в селата Раздел и Маломирово". Това разказа преди години,
офицер от резерва – служил в 12-ти мотострелкови полк и 7-ми разузнавателен полк
в Елхово, в периода 1969-1977 г.
По това време като огневи точки са поставени танкове Т-34, със 75-милиметрови
оръдия. Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има определен сектор
за стрелба. Предназначението на този тип военни съоръжения е да посрещнат първия
удар от евентуалния ни противник, по това време – Република Турция. „Моят племенник
беше войник там – в село Раздел. Поддръжката на тези точки беше планомерна чак
до 1990 г., когато те губят стратегическото си значение за отбраната на страната",
разказа офицерът от резерва.
С този разказ от първо лице ставаме свидетели на документално доказателство за
това, как местното население от граничните райони винаги е било активно в процедурите
по охрана на държавната граница. Днес обаче тази активност сякаш става обект на
критика.
По въпроса за вкопаните по южната ни граница съоръжения експертна оценка даде
и бригаден генерал от резерва, който е бил началник-щаб, заместник-командир и
командир на елховския полк в онези години. Според него още от времето на немците,
по тези места са използвали релефа като естествената защита на местността в тези
райони.
Местните хора са държали в домовете си съоръжения, необходими за спешно пълно
оборудване на вкопаните съоръжения. Те са били мобилизирани при учения и учебни
тревоги.
Според бригадния генерал от резерва, намесата на съветски войски е трябвало да
бъде реализирана едва два дена след началото на евентуални бойни действия, които
да удържат, до идването им.
В онези години страната ни е била разпределена в Одеския военен окръг. Така наречената
укрепена линия "Крали Марко" по южната ни граница е била всъщност първоешелонна
полоса по тогавашните бойни разчети.
Според друг ветеран от елховския полк, от вкопаните танкове се е стреляло до
към 70-те години на ХХ век. Поддръжката пък на съоръженията се извършвала на всеки
3-4 месеца от запасен набор, което говори за важността им. Цялостната поддръжка
обаче е била поверена на така наречените "кабове" – картечно-артилерийски батальони,
съкратено КАБ, към ямболската мотострелкова дивизия.
Видно е, че гражданските арести с така наречените „свински опашки" на мигранти,
които са извършвани по южната граница на България в днешни дни, не са прецедент,
те имат своята история от тъмните времена на комунизма у нас. Това твърде много
напомня за „червения терор" от края на 1944-45-46 г., когато по същия начин беше
арестуван, а впоследствие и почти напълно унищожен, цветът на нацията ни. Днес
тези действия заплашват да се превърнат наистина в опасен прецедент за незаконно
присвояване на власт, с която тези „доброволци" не бива да разполагат и нямат
право да разполагат, нещо, което уви..., вече сме виждали...!
Венцислав Жеков
кореспондент на в. "България" в София
Какво четем:
🔴 Това беше България преди няколко десетки години! Видео, което ще ви разтопи душата!🔴 Българчетата от Мериленд ще се учат как да боядисват яйца
🔴 Забрадка в училище разбуни цяла България
Източник: Bulgaria Weekly
Коментари
Последвайте ни във facebook!
