Младостта се завръщас Недялко Йорданов


Заключено между раждането на двете му внучки и внука му - там тупа сърцето на Недялко Йорданов през последните 16 години.

В новата му стихосбирка „21. век“ са събрани стиховете му, написани от зората на новия милениум до днес - сред тях са и последните 7-8 чисто нови творби, непубликувани още никъде другаде.

Като прелиташ над страниците, се усмихваш, понесен от напевните стъпки на неговата поезия, от светлите образи на дома, планината, гората, птиците, от сатиричните му стихове, от познатите песни, от чисто детските стихотворения. Но общото усещане е тъжно. Господстват мислите за старостта, за смъртта, за двете врати на входа и на изхода от този свят, за очакването да остане в мислите на внуците си и още по-голямото неистово желание да живее, да ги види пораснали, да бъде с тях колкото може по-дълго.

Това е поезия на един щастлив човек, който е щастлив по човешки.

В нея блика много любов - към обичаната и възпявана съпруга. Стиховете за нея са като за верен другар, приятел и като за истинска любима, писани с носталгия по младостта, но и с неугаснал огън и копнеж.

Любовта към децата - любов на баща, който е горд, но и тревожен, който се радва, че обичта им към него е толкова силна отправна точка, че ги събира и когато животът ги разделя.

Любовта към внуците - тя озарява цялото му творчество през годините от 2000-ната насам и постоянно влиза в остро противоборство с темите за старостта и смъртта. И не само заглавие срещу заглавие, а куплет срещу куплет, стих срещу стих, рима срещу рима! Мисълта за житейския край бива прогонена далеч от идването на внуците, от появата им на този свят или от поредната среща. Поетът е изпълнен с гордост, с радост, с детинско вдъхновение - пише чрез тях и за тях, говори им и ги слуша, и от всеки ред на тези стихотворения извира надеждата тази среща да не свършва. Те са неговите светли и вдъхновени музи през годините на новото хилядолетие.

Старостта също е близък приятел, на който поетът говори на „ти“. И връща лентата с „Младостта се завръща“, отговаряйки на себе си от миналото - на човека, написал „Младостта си отива“. Младостта се завръща отново чрез децата в семейството, но те събуждат и страх. Страхът, че идва ден, в който ще отлетят от дома, от България - като част от ятото от будни млади хора, които напускат родината. България е друга голяма болка на поета. Но заради новото поколение Йорданов не може да си позволи да бъде песимистичен. Той има надежда, че един ден „Тук ще е всичко… Тихо… Спокойно… Богато“ и че това ще върне децата ни обратно.

Стихосбирката „21. век“ е от каталога на издателство „Милениум“.

Прясно цвете на ревера

„Без надеждата за Утре, без тревогата от Вчера.

Само с радостта от Днеска - прясно цвете на ревера.“

1981 г.

Разкъсван между днес и вчера

не смея да надникна в утре.

Необходима бариера...

И всяка нощ... И всяка сутрин...

Защо ми е? Не ща да зная...

Но, всъщност, право да си кажа,

не вярвам, че е близко краят...

Дори не смятам, че е важен.

Усмихвай се, прекрасна старост!

Не чуваш май... Май тихо шепна?

Здравей, море! Вълшебна ярост!

Идилия великолепна!

Наистина ли с теб сме равни...

Наистина. Нали сме живи.

Не се надявай на удавник

с вълните си нетърпеливи.

Здравей, Земя... Зелена, жълта...

И после черна... После бяла...

Ах, миличка... Не се нагълта...

Дълбока... Тежка... Остаряла...

Я скрий ръцете си големи.

Мълчиш... Защо така посърна.

Не бързай още, има време...

Търпение... Ще те прегърна.

Здравей, небе... Тъжовно, бледо...

Сълзят ли твоите зеници?

Чудесно мое, синьогледо,

препълнено с души и птици.

Море... Земя... Небе... Но утре...

Разкъсван между днес и вчера...

И всяка нощ... И всяка сутрин...

И прясно цвете на ревера....

2016 г.

Младостта се завръща

Младостта си отива.

Не съвсем, не съвсем…

По зелената улица

към уютния дом

тя върви най-нахално…

Ето… влиза със взлом…

И със страст ме прегръща…

Задушава ме с вик…

Младостта се завръща –

пък макар и за миг.

Хирургично, без милост

впива свойта игла.

Младостта се завръща

и ми шие крила.

Младостта се завръща –

пее вятърът щур.

Младостта се завръща –

туй е пълен абсурд.

Знам, че никой не може

да го разбере…

Младостта се завръща,

мое старо море.

Ето… гмуркам се… плувам…

в моя стил бътерфлай.

От брега до небето…

От начало до край…

Моя детска съблазън…

Моя смелост… Мой страх.

Като първа целувка.

Като тайна… И грях…

Младостта се завръща…

Няма грешка… Напук…

Ужас! Как ме обърква…

Там ли съм… Или тук…

Или просто това е

мимолетно здравей…

Стар тийнейджър… Добре де…

Стига толкоз… „ОК”.

Младостта се завръща…

Няма време, нали?

Неочаквано същата…

Боже мой, как боли!

Как витае въпросът:

Закъде? Докога?

Младостта се завръща

само днес и сега…

Или още и още…

Докогато умрем…

Младостта се завръща…

Не съвсем… не съвсем…

Моята партия

Иначе слънчево... Иначе младо...

А пък навънка – дядо до дядо...

Не със потури... И не класически...

Дядовци чисто анатомически...

Пият кафета по кафенета...

Шумни... И умни... Стари момчета.

И си разправят любови късни...

И ги гарнират с вицове мръсни.

А пък във парка... на бабите щаба.

Бебе до бебе ... Баба до баба...

Всякакви... С шапки... С къси полички...

С нокти лакирани... Тикат колички...

Баби и дядовци... Нови... Модерни...

Ех, на години... Пенсионерни...

Ама живеят! Не се предават!

И куриозно... По-млади стават.

Ето и мене! Трикратен дядо...

Блея от радост в тяхното стадо.

С тях съм до края... Те са! Това са

моята партия, моята класа!

13 май 2015 г.


Какво четем:

🔴 Пеньо Пенев удря фатмакне с кол, а с бакър вино

🔴 Песента на Поли Генова за Евровизия мина над 5 милиона гледания

🔴 Покрили телата на Христо Ботев и знаменосеца му с отрязани шипкови храсти и ги затрупали с камъни

Източник: Труд



Коментари



горе