Никола Анастасов с послание на рождения си ден


Довечера той излиза пред публиката в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ по пиесата на Станислав Стратиев.

Часове преди празника любимецът на няколко поколения написа обръщение към почитателите си, което бе публикувано в "Монитор":

"На 22-ри април, рожденият ми ден, отново съм на сцената на Сатиричния театър в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“ на любимия ми колега и приятел Станислав Стратиев.

Моята рода са преселници от Охрид. Като най-важният персонаж от роднините ми бе чичо Спиро. Той беше професионален шофьор и караше сериозен автомобил.

Всяка година, когато идваше, ми обещаваше, че следващия път ще ми донесе автомобила, който ще бъде за мен, за моите размери. Винаги искаше да се съобрази с моето желание. И аз бях готов на всичко. Едната година казваше: „Не ти донесох автомобила, защото не знаех какъв цвят искаш.“ Аз отговарях – „Червен”

На другата година аз пак чакам. Той казва: „Абе, Коленце, всичко е готово, обаче остава да уточним – с клаксон ли да бъде или с бибитка?“ Аз отговарям: „Естествено, с бибитка!“

После измисляше дали да е със странично огледало, дали друго нещо да има или да няма … и така минаваха годините. И този сладък лъжец чичо Спиро не ми направи автомобил като неговия и така си останах без автомобила…Но аз искрено вярвах, че този жадуван автомобил ще дойде. После с годините разбрах нещо много важно – че желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци.

И така казах довиждане на моя детски рожден ден. Той обаче е тясно свързан с големите творци, които имат принос за създаването на този знаменит и мой любим театър – Сатиричният. Това са Валери Петров и Радой Ралин – родени на същата тази дата.

Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото Сатиричният театър тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава!

Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена… И като направих изчисления – само на Сатиричния театър от основаването му до днес – 59 години играя в този театър. Малко се откъснах за два-три месеца, заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър! Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост, вечна любов."


Какво четем:

🔴 Никола Анастасов на 84 г.: Живеем, за да се радваме един на друг

🔴 Победете пролетната умора с тези 5 съвета!

🔴 Черният пипер бори депресията

Източник: Дир.БГ



Коментари



горе