"Станете робове, за бащината си земя станете!"*


„Станете робове, за бащината си земя станете!”*

Малешевското въстание в югозападните български земи е неразривна част от Априлската епопея и героично продължение на делото на априлци

Преклонението пред делото на дейците на Априлското въстание, пред десетките хиляди жертви на една варварска чуждоземна власт всяка години изисква от нас да се преклоним отново и отново пред величието на това време. Саможертвата на априлци преди точно 140 години, поднесена безкористно към олтара на отечеството, е непонятна днес на извратеното ни съвременно общество. Дори не саможертвата в името на отечеството, дори самата саможертва е непонятна - повечето българи днес трябва речник да отворят, за да научат значените на думата.

По зова на сърцето, и без речник, Кочо Чистеменски опожарил собствения си дюкян, когато в Пловдив се получило "кървавото писмо"; той заедно с други комитетски дейци запалили няколко дюкяна за да обявят началото на въстанието. Стоян Пъков, Рад Тусчийски и още няколко бранители на Панагюрище се укрепили в покрайнините на града и стреляли срещу настъпващите многобройни орди до последния фишек, загивайки геройски, за да дадат възможност на жените и децата да се оттеглят в горите наоколо. Петър Щърбанов се самоубил когато свършил фишеците, за да не попадне жив в ръцете на турците. Ана Козинарова в Клисура, прегърнала децата си, се хвърлила в един дълбок кладенец, където всички те срещнали смъртта за да не отдадат себе си на гавра. Тодор Каблешков от Копривщица, след като бил заловен, се самоубил в Габровското полицейско управление. Пак Кочо Чистеменски, и Спас Гинев, и по техен пример още множество въстаници, изгубили вече всякаква надежда и мъчени от жажда, убили децата си, жените си, а накрая и себе си в перущенската църква "Св. Архангел Михаил" и в съседните две къщи и в училището - така съвсем буквално изпълнили повелята на надписа върху въстаническото знаме "Свобода или смърт". Батачанки хвърляли в реката децата си, за да е по-лека смъртта им, и ги следвали (вж. Свързани текстове); момите и малките момчета пак в Батак дръзко предизвиквали освирепелите убийци за да бъдат бързо посечени и да не бъдат потурчени. Васил Петлешков в Брацигово, заловен и печен жив между два огъня за да издаде съзаклятниците, отговарял: "Сиромашта няма никакъв грях, [сам бях,] няма никой друг"; докато успял да погълне предварително приготвената отрова.

Заловените живи и предадени на съд въстаници се държали смело. Цанко Дюстабанов, прекъсвайки съдиите, заобяснявал, че българите са въстанали за да "си искат земята". Бачо Киро пред смаяните съдии отхвърлил възможността да бъде спасен животът му като в импровизирани стихове на турски с гордост нарекъл себе си "комита". Георги Измирлиев-Македончето, миг преди да бъде обесен, пред събралото се множество извикал: "Как сладко е да се умре за отечеството!".

Имало обаче и друго. Главният апостол на Търновския революционен окръг Стефан Стамболов се укривал в с. Самоводене от самото начало на въстаническите действия, а малко по-късно избягал през Дунав в Румъния; но не за такива като него ни е думата днес - "гюбре" (вж. Свързани текстове") има, къде повече, къде по-малко, сред всички народи. Така по-ярко заблестява безпримерният героизъм на останалите.

Българите, които самоотвержено се подигат за да освободят родните си огнища от дивия азиатски гнет през пролетта на 1876 г. не бива да забравяме никога, също както и бранителите на България по време на турското нашествие, споменати в Бориловия синодик (начало на ХIII в.; дописван до края на Търновското царство) - Семир, Йончо, Добромир, Иваншо, Арцо, Трошан, Ратен и брат му Карач, Потръц, Ханко, Стан, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воисил, Константин, Годеслав и Чръноглав (вж. Свързани текстове); поне това им дължим.

Вероятно днес, с ръка на сърцето, трябва да се признаем за срамно недостойни наследници на тия величави наши предци; страхът, с който позволяваме на доказани психопати и предатели да ни управляват, смешните ни дрязги, жалките ни желания, нищожните ни стремления са ярко показателни, че живот, който не е отдаден на отечеството, е безсмислен.

* * *

Широко разпространена заблуда е, че Априлското въстание в югозападните български земи не избухва. Наистина в Банско-Разложката котловина Априлското въстание е задушено в зародиш - местният участник в Оборищенското въстание Георги Чолаков е заловен по случайност или поради предателство, може би. В Банско и Разлог последват масови арести на "неблагонадеждни". Такава е обстановка там, когато пристигат първите вести за началото на въстаническите действия в Средногорието.

Почти три седмици след началото на Априлското въстание, и когато то там е напълно потушено, без никакви изгледи за успех саможертвено се подигат българите в Малешевието. Подготвителната работа за въстанието се води още от края на 1875 г. в Солун. Начело на комитета е Димитър Попгеоргиев (вж. Изображението). На предварително изработеното от Станислава Петкова (вж. Изображението) знаме на въстанието е извезана датата "8 май", а на другата страна има лъв и надпис "Станете да ви освободя".

Въстаническо средище тук е пиянечкото село Разловци. На 7 май тук пристигат турски данъчни чиновници и полиция. Поради опасността от извършване на арести на заподозрени за съзаклятници, които да предотвратят възникването на същински въстанически действия, на 8 май 60-ина разловчани нападат заптиетата и данъчните и освобождават селото. Данъчните регистри са изгорени първоначално, а жените и децата са укрити в планината (в района на днешната граница между България и БЮРМ). Въстаниците поели към с. Лъки, Кочанско, където към четата се присъединяват местни младежи.

Турската власт, поучена от развоя на въстанието в другите революционни окръзи, има достатъчно време за да се приготви за вероятни въстанически действия; скоро Малешевието е задръстено от редовна войска и башибозуци. Въстаническата чета води самоотвержени сражения с преследващите я турци, но силите са съвсем неравни; голямата част от четниците са убити, само няколко от тях успяват да стигнат до Петричко и Мелнишко. Сред спасилите се е и Димитър Попгеоргиев (вж. Извори), който по време на Освободителната руско-турска война през следващата година ще създаде нова чета, която води тежки сражения в тила на турците.

След разгрома на Априлското въстание в Малешевието башибозушки банди и редовна войска грабят и убиват без ред не само в Малешевието, в Пиянец и в Кочанско, но и в Неврокопско, в Демирхисарско, в Сярско, в Щипско, в Радовишко, в Струмишко, в Джумайско.

Продължението на Априлското въстание в югозападните български земи е продължение и на примерите ни за саможертвата на предците ни изобщо. Без изглед за успех; тогава, когато въстанието на повечето места е вече потушено или поне затихнало, в Източна Македония се подигат на бунт за да не пропадне подготовката им и да не се посрамят. Македонските българи с кръв ще отмият закъснялото си участие в Априлското въстание през следващите три десетилетия.

----------

Извори

"Братя българи! Дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под османската насилническа власт . . . Настъпва денят на народното въстание на всички българи от България [Мизия], Тракия и Македония. Всеки честен българин, в жилите на когото тече чиста българска кръв, тъй както тя е текла и в жилите на нашите царе от старо време - Крум, Симеон, Борис и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия ни още удар да зашеметим врага . . . Напред, братя! . . . О, българино, докажи, че си жив, покажи, че знаеш да цениш свободата си! . . . Нека се строши хомотът, що реже врата ти като трион! . . . От днес от името на нашия народ ние обявихме пред целия цивилизован свят: пълна свобода или смърт . . ."

Из "Възвание към българския народ", съставено от избрана на Оборище комисия, 15-17 април 1876 г.

"Българското въстание се шири, както никога досега. Съобщават от Солун, че старият войвода, юнакът на юнаците Илия [дядо Ильо Марков от Берово], се е вдигнал със силна чета добре въоръжени момци в планината [Малешевска] до Струма. Голям брой българи в Македония са се присъединили към него, а от други места прииждат млади люде, които са на възраст да носят оръжие . . . При Овче поле черкезите запалили две български села, но младият юнак Стоян тръгнал след тях и ги изсякъл . . ."

В. "Исток", Белград, бр. 62 от 9 юни 1876 г.

"Двадесет години вече изминаха, от когато многострадалния наш народ бе изложен на най-жестоки испитни, на най-нечути мъки, каквито може да измисли само един див, варварски народ, като турците. Пепелищата на Батак, Клисура, Перущица още не са зарасли и свидетелствуват за това. Същото нещо се извършва постоянно над българите в робска Македония . . . . Днес от зад Осоговите се чуват пак писъка на децата, воплите на жените, плача на старците. Батак се повтаря! Жените и девойките се изнасилват, мъжьете се мъчат и убиват: на едни се въвират борови клечки под ноктьете и се запалват; на други се стега черепа с мокри въжя до като излезaт очите и последва смърт . . . четвърти се обесват с главата на долу и се люлеят до като умрат . . . шести се съсичат и тъпкат от кавалерията . . ."

Из "Възвание към българските граждани" от Димитър Попгеоргиев, Кюстендил, 25 ноември 1897 г.

___________

* Съчетание от част от "Бенковски" (1881-1884) на Иван Вазов (1850-1921) и втората строфа ("На пояс тънки сабли запашете,/ за бащината си земя станете,/ колете турски племена,/ пълнете с техните тела/ пространните равнини,/ дълбоките долини!") на "Къде си вярна, ти любов народна" (1942-1849) на Добри Чинтулов (1822-1886). 


Четете още:

🔴 Всецарица помага за спасение от дрогата

🔴 Показват револвера на Левски

🔴 Пренасят благодатния огън с правителствения фалкон





Източник: СЕГА





Коментари

горе