Лазарки в Етъра и малките улички на Търново

Няма нищо по-хубаво от лошото време, се казва в една книга. Това важи с все сила за фотографите, тъй като колкото повече дъжд, толкова по-малко хора по улиците и толкова по-голям мегдан за снимане. Е, спътниците на фотографите невинаги са доволни от това, но последният уикенд се получи неочаквано добре и всички бяха доволни, въпреки дъжда.

Дъждовния уикенд щяхме да си прекараме в София, но пък бързо нещата се промениха. Получихме неустоимо предложение да прекараме уикенда във Велико Търново, като се има предвид че от нас се иска само да си направим една екскурзия до Старата столица, а ние за пътуване винаги сме навити.

Лазарки / Lazarki

Друг бонус беше фактът, че в събота е Лазаровден. От много време се глася да видя обичая в „действие“. Което пък означава десетки красиви девойки, пременени в народни носии и изпълняващи традиционни ритуали по градове и села. Голяма атракция за снимане, въпреки навалицата от майки, лели и баби, която си върви с девойките.

Лазарки / Lazarki

И така уикендът започна с тръгване към Габрово, където целта беше да гледаме лазарките в Етъра. Момичетата доста свенливо пееха песни и танцуваха от къща на къща, като в замяна на това получаваха лакомства в кошничките си. Момци които да оглеждаха момите нямаше много, но пък аз лично видях двама които много ги коментираха. Почти по народному беше всичко.

Лазарки / Lazarki

Накрая хвърлиха ритуално венците си в реката. Според поверието, чийто венец тръгне най-напред, тази девойка ще се омъжи първа. Но понеже девойките бяха много, за това хвърляха на няколко групички, та да се оженят първи няколко моми.

Лазарки / Lazarki

Разбира се никога не пропускаме и сладкарничката в Етъра, да похапнем ореховки или етърски целувки. Пред фурната се виеше дълга опашка пък за топли вкусотии. Занаятчиите приветливо ни канеха в дюкяните си. Почувствахме се много пролетно.

Етъра / Etara

И няколко снимки на красивото място:

Етъра / Etara

Поизядохме ореховките и се отправихме към Велико Търново, за да се настаним в Старопрестолния град. В хотела ни настаниха много бързо в приятна стая на първия етаж. Но ние веднага си договорихме да се качим на панорамния апартамент да видим цяло Търново от високо. В повечето високи хотели често трябва да се снима през стъкла, защото няма външна тераса. Но тук си имаше и висока кула, и външна тераса, изобщо още един фотографски рай. Единственото лошо в случая беше мрачното време, но пълно щастие няма..

Велико Търново / Veliko Tarnovo

И въпреки дъждовното време старият град ни теглеше навън. Пролетните студени дни не можеха да ни уплашат да се лутаме по калдъръмените улички и да се радваме на старата типично българска възрожденска архитектура.

Велико Търново / Veliko Tarnovo

Църква

Търново

Ако бяхме останали в София, никога нямаше да срещнем толкова познати в центъра. Но в Търново е друго. Отклонихме една двойка приятели от голяма сватба, за да обядват с нас. Докато търсехме маса в една кръчма пък налетяхме на други познати, които ни поканиха при тях.

И отново разтъпкахме храната по малките улички и най-вече по Гурко. Минахме и през Самоводската чаршия и се качихме към църква „Св. Никола“. А когато много заваля, пък решихме да си починем в СПА центъра на хотела. На нас сауна, парна баня и басейн за охлаждане са ни предостатъчни и дъжда навън никак не ни повлия.

Царевец / Tsarevets Вероятно на малко хора им се случва така, както на мен, но всеки път, а ходя доста често в Търново, когато посетя този красив град, вечерта има и шоуто „Звук и светлина“. Този път беше много изненадващо за мен. Ходим си по уличките и изведнъж осъзнавам, че уличното осветление е изгасено. Е няма какво друго да е, бегом към Царевец.

Е тук налетяхме на трети комплект познати или по-точно един познат и едно ново запознанство, което изби всички ни на луд смях.

На следващата сутрин не пропуснахме да отидем на църква и да си вземем върбичка, тъй като беше Цветница. Щедро ни раздадоха по няколко клонки, които ние после си закачихме като венец на вратата у дома.