99 години от една малко позната военна победа на България
През лятото на 1916 г. след освобождението на Македония и Поморавието от сръбска окупация и обединението им с България, сръбският съюзник Русия се включва в широкомащабна военна кампания срещу страната ни, като едновременно нанася двоен удар: от север в Добруджа в подкрепа на Румъния, с която Русия е съюзник от 17.08.1916 г. и от юг – в Македония на Солунския фронт.
През август 1916 г. в навечерието на общото настъпление на силите на Антантата на Солунския фронт пристигат първите руски войски. Това е 2-ра особена бригада, командвана от руския генерал Михаил Дихтерис. От септември с.г. тя е хвърлена в боеве срещу 1-ва българска армия на битолското направление. Руските войски помагат на френските и сръбските части при овладяването на два български града в Македония – Лерин на 23.09.1916 г. и Битоля на 19.11.1916 г.
През октомври 1916 г. в Македония се появяват още руски войски. Това е 4-та особена бригада. През май следващата 1917 г. руските войски са привлечени в пролетната офанзива на Антантата в завоя на р. Черна, чиято цел е пробива на българската отбрана. При подготовката му съглашенските войски са обединени в ударна групировка под командването на френския генерал Леблуа. Тя включва френски, италиански и руски войски. Според московските историци руските войски са използвани основно от съглашенското командване като таранна жива сила и пушечно месо.
На 9.05.1917 г. съглашенското командване решава да премине към решителна пехотна
атака в завоя на р. Черна срещу българо-германските войски.
Конкретната задача, която е поставена на руската 2-ра особена бригада е да атакува
и овладее обектите Дабица и Хаинцелман, наричани от германците съответно „Вилхелм“
и „Фердинанд“. По-нататък като развие своя успех трябва да овладее и вододела
на р. Маковка и р. Дубица от Орле до връх Миге.
Руската бригада съгласува действията си с френската 17-та колониална дивизия, която има в състава си 4 пехотени колониални полка (1-ви, 3-ти, 51-ви и 54-ти) и 50 оръдия.
Съотношението на силите в участъка Ройтер е в полза на Антантата. 18 френско-руски баталъона с 104 оръдия се изправят срещу 10 германски баталъона (дружини) и 60 оръдия на участъка Ройтер. В участъка фон Ройтер артилерийската подготовка на батареите от 17-та колониална дивизия и 2-ра руска бригада започва в 5.15 ч. сутринта на 9.05.1917 г. Главните обекти, които са обстрелвани са трите важни височини Дабица, Хаинцелман и Миге. Към 6.00 ч. огънят се усилва и става барабанен. Под неговото прикритие в 6.30 ч. започва атаката на френско-руските пехотни батальони.
Германските и българските батареи откриват преграден и унищожителен огън. Един участник в тези боеве записва следното: „Франко-руските атакуващи маси, които вече наближиха телените мрежи, попданаха под един необикновено силен дъжд от чугун и оловени куршуми, който се сипеше безмилостно върху смело настъпващите вериги на 54-ти колониален и на 3-ти руски полк… Всичкото междупозиционно пространство, в продължение на повече от пет минути приличаше на кипящ котел. Атакуващите се разбъркаха, движейки се в разни посоки, но повечето бяха избити или ранени, като осеяха наново полето, други залегнаха в ямите пред телените мрежи, а малка част успя да се върне в окопите си, преследвани при тяхното бягство още по-назад с огъня с полските батареи. “
За възвръщане на Дабица щабът на 22-ра усилена бригада разработва план. Замислът е да се атакуват руските окопи на височината от към двата фланга. Преди това обаче трябва да се проведе бърза артилерийска подготовка. Това налага концетриране на огъня на близките батареи. Този план е блестящо изпълнен.
Поведена е краткотрайна артилерийска подготовка с участие на 5 български батареи. Следва образцова контраатака, която започва вечерта на 9.05.1917 г. В нея участват германски егери, атакуващи от запад и една рота (6-та на капитан Шишков) от 2-ра дружина на 44-ти пехотен полк, атакуваща „на нож“ от изток. Повечето от руските войски, които защитават Дабица са избити от снарядите и бомбите, а остатъците от тях се оттеглят панически назад. В 20.15 ч. германо-българските части окончателно овладяват Дабица. Тя остава руска само 13 часа. Загубите при българо-германската контраатака на Дабица са нищожни. Загива обаче командирът на 6-та рота на 44-ти пехотен полк капитан Шишков.
Българският офицер П. Дошкинов отбелязва: „Успехът бе резултат от мощното противодействие на българската артилерия, устойчивостта на 44-ти пехотен полк и смелите контраатаки на последния.“ С овладяването на важната височина Дабица боят на 9.05.1917 г. е спечелен от българо-германските войски.
Руските войски не са просто победи, а разгромени. От 3 000 щика, с които те участват в атаката руснаците губят 1 300 убити, ранени, контузени и безследно изчезнали.
Поражението на руските войски в завоя на река Черна е тежко. 9.05.1917 г. е „черният ден“ за руската армия в Македония. Само на 9.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада губи 25 офицери, от които 3 убити и 950 войници. Много тежко засегнат е 4-ти особен полк.
Източник: Facebook/ Янко Гочев (със съкращения)
Какво четем:
🔴 Църквата почита Светите братя Кирил и Методий🔴 Чеверме, пататник, брънза… щандът на Смолян бе атракцията край Арбанаси
🔴 Валя Балканска грабна "космическата" плоча в ръце
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
