Добрите думи
"На доброто се отвръща с добро. Такъв ми е характерът, а и съм родопчанин, от Левочево. Ние, родопчани, човек на пътя не оставяме, ще го закараме, ще го поканим в дома си, ще го нагостим. Няма да се променя и на тия години. Да ме ядосват? Кой да ме ядоса. Пътниците никога не могат да ме ядосат. Човекът си купува билет и очаква да получи услуга за парите си. Както и аз очаквам, като ида някъде и си платя, да ме обслужат нормално. По пътищата иначе всякакви ги има, и среден пръст, и мама и тате, и така нататък, до девето коляно. Не им обръщам внимание. Тия, дето се бият за едно засичане, просто са ненаказани. Може ли такива работи. Преди време тук в Пловдив един бяга от полицията и изпотроши маса коли. Съдът обаче меко го наказа. Имал бил страхова невроза от полицаи, а потрошените коли хората щели да си ги оправят. На друг пък не му знаели материалното положение и затова го помилвали. То е като с кражбите на братята роми - кражба под една минимална заплата не била кражба, полицията хич не се занимава. Ами хубаво, де, ама като открадне на бабата и дядото двете кокошки и ги остави гладни, а той сит... Правилно ли е това?"
Трафикът е в разгара си в обедните часове, дупките по асфалта на Коматевския възел се сменят с паваж, а курсът на маршрутката от сутринта е осми-девети поред. През половин-един километър някой маха с ръка, колата спира плавно до него, а отвътре се чува: "Добър ден, заповядайте". Който вече е пътувал с Райчо Райчев, не се изненадва. Първият път обаче е стряскащ. Много може да се говори за днешните нрави, накратко това поведение е изключение и самият факт вече говори много.
Далеч по-характерни за градския транспорт на Пловдив, а може би и за всеки друг голям град, са насинените от внезапно спиране пътници, нагрубените, че даже и осакатените от бързане и недоглеждане. Затова и Райчо е единствен. И интересен, ако искаш да разбереш защо един човек се държи толкова... човешки с хората. Не само не ги обижда или наранява, ами с нещо толкова банално и рутинно като да ги откара от точка А до точка Б, да прави деня им по-добър. Защото точно това се получава.
"Зависи от линията, но средно на ден по 260 пъти казвам "Добър ден", и още толкова " Довиждане", казва Райчо. "Повечето хора ми отговарят, следователно и аз съм поздравен почти толкова пъти. Има хора всякакви - вглъбени, умислени, недоспали, влюбени, разлюбени - не им се сърдя. Смешно ми е, като ми даде някой 2 лв. и аз му дам билет и един лев ресто и му викам: "Ей ти един лев да пиеш едно кафе", "Ама аз кафе не пия". "Тогава един чай", "Ами аз и чай не пия". "Какво искаш, да не ти връщам ресто ли?!" Смешно му е. Работата изглежда много натоварваща, от 5 сутринта до 8 вечерта по улиците, но си я харесва. "Обичам да съм с хора, винаги съм бил".
Освен като изключение от породата на шофьорите от градския транспорт, Райчо очевидно е бил още едно изключение - 28 години е бил военен, старшина в няколко гарнизона. "Да служиш в Българската армия е чест, каквото и да говорят. Навремето ни уволниха, говорят по наш адрес какво ли не, това ми тежи. В Деня на победата возих един бивш офицер с униформа, още от първата ни мисия в Камбоджа, толкова ми стана драго. Държа на тая чест".
За политика Райчо не говори, защото е подписал декларация още в армията и си държи на нея. За доста други неща, обаче, има мнение. За това, че работодателите изискват от работниците си да бъдат лоялни и точни, а те самите не са. Не са му внасяли здравни осигуровки от началото на годината. На хартия са внесени, обаче никакви ги няма. Това създава проблеми. Проблем са и широко рекламираните в Пловдив "умни" светофари, които, според него, или са изглупели вече, или никога не са били умни, или най-вероятно някой е направил грешка, но не си признава и не я поправя. Проблем са и вече изпочупените автомати за електронно таксуване в градския транспорт в Пловдив, които така и не заработиха след обявяването на големия транспортен проект. Проблеми много. „Ако всеки си гледа работата, няма да е така”, мисли Райчо.
Последователят на Толстой си държи на добрия тон и доброто отношение към света. Хора всякакви. "И на мен се опитваха да навредят. Ходиха да ме клепат пред шефовете, подмазваха се, пък после... тях ги уволниха без предупреждение. Така че какво да се ядосвам и да се кося, то се случва. Хората наистина са всякакви. Ти бъди добър, не се карай, не обиждай, по-вероятно е и с теб така да се отнасят. Това уча и малкия, казвам и на жена си...
"Такъв добър човек не съм виждал, пазач съм и всеки ден пътувам по тая линия. Ама така да поздравява хората, толкова вежлив... Не, няма друг. Искаш ли да ти дам балдъзата си за жена?" Щедрият пътник се смее от сърце, рутинното пътуване за работа този път се е получило добро преживяване. "Много благодаря, но навремето едно малко дете ме излъга и вече толкова години сме заедно и се търпим" - отговаря Райчо в обичайния си вежлив тон. "Ама това ще да е било по време на Септемврийското въстание, бе..." "Така ще си я караме, ти бъди здрав. Айде довиждане и лека работа"...
До края на смяната остават още поне 150 "Добър ден" и "Довиждане". И всичко това става на същата сцена - улицата, от която всеки ден идват лоши новини.
Какво четем:
🔴 СИНИТЕ КАМЪНИ НА СЛИВЕН🔴 Арбанаси
🔴 Един десантчик разказва за службата в пловдивския Парашутен полк от началото на 80-те
Източник: БГНЕС
Коментари
Последвайте ни във facebook!
