Априлската епопея във Втори Сливенски революционен окръг
Иларион Драгостинов
След погрома на Старозагорското въстание през 1875 г. Сливенският революционен комитет замразява дейността си. С идването на Андон Кутев обаче местните дейци се съживяват. За председател на комитета бива избран Нано Господинов, а за членове – Георги Киряков, Димитър Кукумивков, Димитър Събев и др.
В средата на февруари 1876 г. в града на стоте войводи пристигат апостолите Георги Икономов и Стоил войвода от с. Инжекьои (дн. Стоил войвода, Новозагорско). Икономов има за задача да подготви родния си град за идването на главния апостол Иларион Драгостинов и неговия помощник Георги Обретенов. Междувременно Икономов е издирван от турската полиция в Сливен и затова се прехвърля в Панагюрския революционен комитет.
Драгостинов пристига на 27 март 1876 г. в Сливен и отсяда в дядо-Тодювия хан в Клуцхор. Свиканото събрание на комитета продължава близо три часа. Подготовката за въстание в района се съживява. От своя страна Иларион Драгостинов и Коста Тотюв посещават Ямбол и се срещат с Георги Дражев, председател на местния революционен комитет. Главният апостол остава много доволен от подготовката на въстанието. По същото време Обретенов пък предприема обиколка из селата западно от Сливен.
Стоил войводаНа 19 април Стоил войвода с няколко съзаклятници се отправя в планината да организира
въстаническа база – за укриване на оръжието и заплашените от арести комитетски
хора. По време на пътя им те попадат на турска потеря и убиват водача им Али Байрактар.
Разкриването на четата кара Сливенския комитет да поиска отлагане датата на въстанието.
Особено настойчиви са Драгостинов и Георги Обретенов, които предупреждават, че
ще се стигне до пълен провал. Нощта на 2 срещу 3 май е решаваща. В къщата на Андон
Кутев знамето е ушито от Петрана Обретенова, сестра на Георги Обретенов.
То е развято и всички присъстващи го целуват. За Кушбунар потеглят 12 души – трима от тях не са от Сливен – Иларион Драгостинов от Арбанаси, Георги Обретенов от Русе и Георги Колев от с. Кортен, Новозагорско. В местността "Котелски лозя" четата е посрещната от Стоил войвода. Всички са отправят към Хайдушкото сборище.
На 3 май преди пладне от Ямбол начело с Георги Дражев пристига група от петима души, водена от Стефан Серткостов. Веднага е създадена обща чета. За неин ръководител е избран Стоил войвода. Драгостинов, Георги Обретенов и Дражев образуват военен съвет. Политически ръководител си остава Иларион Драгостинов – Арбанасчето. Очакваните от Сливен, Ямбол, Котел, Карнобат и селищата четници обаче не идват.
Настъпва утрото на 6 (18) май. Четниците са строени с лице към слънцето. „Свалете калпаците“ – казва Иларион Драгостинов. В този миг изваждат и развяват знамето, като избират Стефан Серткостов за знаменосец. Четниците минават и целуват пряпореца под кръстосаната сабя на Иларион Драгостинов и пушката на Стоил войвода. Оттук, от Кушбунар, започва пътят на четата по живите въглени на борбата.
Четата навлиза в чисто българското Нейково. Селяните вече са въстанали. Пред забитото знаме на мегдана в празнична премяна с изнесените хоругви отец Никола заклева новите четници. От селото, начело с Дали Ради, тръгват 30 юнаци. Преди обяд четата влиза в Жеруна (дн. Жеравна). Щом ги виждат, турците хукват да бягат. Поп Тодор благославя новото дело. Васил Дойнов слага барут в шепите на четниците с думите: „Когато гръмне, не са плашете“. Денят преваля, неочаквано завалява студен дъжд, който преминава в лапавица.
Нощта на 8 (20) май дружината прекарва в кашлите зад Костен дол. Чакат се нови четници и тези, изпратени в Нейково за храна, но никой не идва. На следващия ден 9 (21) май четата тръгва към селото. Времето е студено и мрачно. От Търговище до Сливен турската власт съобщава, че в Нейково и Жеруна има бунтовници. От голия хълм Дъгата поляна и от дъбовата гора Адън кория ги посреща пушечна стрелба. „Кринката“ на Иларион Драгостинов и Стоил и „Берданата“ на Георги Обретенов отговарят с честа и точна стрелба. Сражението трае повече от два часа. Георги Обретенов и няколко четници прикриват изтеглянето на дружината към пролома на Нейковска река. В местността Пожара е второто голямо сражение – в него участва и конница. В Сукбунар пада убит Георги Обретенов.
Иларион Драгостинов взима пушката му и със сълзи на очи се прощава с приятеля си. Ранен е Стоил войвода. След последния куршум Дели Ради излиза с нож и е повален от куршумите на потерята.
Четата се разделя на групи. Най-голяма е тази на Стоил войвода – с него тръгват Драгостинов, Георги Дражев, Стефан Серткостов. На 9 срещу 10 май те виждат запалените огньове на потерята и аскера, които чакат утринта, за да унищожат шепа мокри, изгладнели, изтощени четници. Падналата мъгла обаче им помага да се измъкнат от преследвачите.
Те достигат Кална усоя, близо до прохода Вратник. В завързалата се престрелка пада убит Иларион Драгостинов, загива Стефан Серткостов и други четници. Стоил войвода ридае неутешимо – няма го Арбанасчето, отишли са се верни другари. На 11 (23) май останалите живи четници – измъчени, гладни и отпаднали, попадат в плен.
Стоил войвода отказва да го водят в Сливен. До Сатма чешма го обезглавяват. Побиват на колове главите на Иларион, Стефан, Стоил и други четници. Взимат им дрехите, а труповете изхвърлят. Така в сражения загиват 17 бунтовници, обесени са 10, а 13 са изпратени на заточение. Но с подвига си те остават безсмъртни и завинаги се вливат в плеядата борци за свободата на България.
Какво четем:
🔴 Хиляди самодейци огласят за три дни Рила и Пирин🔴 Иван Абаджиев Старшията – бащата и стратегът на българските щанги, треньор № 1 на България за ХХ век, треньорът на света!
🔴 Обречено на смърт куче и неизлечимо болно момче спасяват живота си взаимно
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
