Розите, Филипе, розите
“Природата, Енчо, полето, гората и въздуха не познаваш, чичовото!... Жена имаш
като икона изписана и няма да ти вречи, ни да ти кречи... Граматиката ти е сбъркана,
момчеее, и системата ти е повредена! Уж много знаете, много сте учени, пък не
можахте да разберете, че за всички злини в света са пречка границите. Границите
си не знаем, Енчооо, границите, и все си мислим, че ни са тесни. И царете мислят
тъй, и владиците, и вий, търговците, и всички...”
Тези изречения, взети от разказа на Чудомир “Природата, Енчоо!”, са писани като
диалог между автора и собственика на една от първите големи и модерни розоварни
в България - Еньо Хаджибончев. Самата дестилерия за розово масло е създадена през
1909 година под името “Бончев и Кидов”.
По времето, когато е писан разказът - края на 20-те години на миналия век, младият
тогава Хаджибончев от село Търничене е направил силно впечатление на писателя,
който е от близкия Казанлък. Уж учил във Франция, уж богат и с хубава жена, а
недоволства от птиците, чието чуруликане го буди нощем, не обръща внимание на
зеленината в двора на розоварната. Интересуват го единствено курсовете на франка
и лирата и как върви търговията с гюлово масло.
До Катар и назад
Над 80 години след провеждането на този диалог розоварната все още си е на мястото,
а природата наоколо - все така величествена. Единият от собствениците сега е правнукът
на Хаджибончев Филип Лисичаров, който все едно е одрал кожата на героя на Чудомир,
съдейки по едновремешните снимки на младия Еньо Хаджибончев.
Филип обаче никак не е недоволен от мястото, на което се намира розоварната с
актуално име “Еньо Бончев Продакшън”. Даже е решил да приспособи част от постройките
за хотел. Пък и за разлика от прадядо си изкарва в розоварната не повече от месец-два
в годината, само докато трае кампанията по брането на розите. През останалото
време участва във форуми и търси нови пазари по света. Той е разширил значително
географските завоевания на прадядо си - със САЩ и Япония, а наскоро - и с Катар.
“За моя голяма изненада получихме поръчка оттам веднага след посещението на правителствената
делегация”, споделя Филип. Това им е първият клиент от арабския свят и доста важен
за тях, защото отдавна се стремят да диверсифицират пазарите си. Независимо че
розата е тръгнала по света именно от арабския свят, работното време на хората
там не им позволява да отглеждат и берат рози. Този цвят се бере рано сутрин,
при определена влажност на въздуха и от много грижовни ръце.
За разлика от прадядо си, който е завършил търговия в Лион, Лисичаров е завършил
икономика в “Нокс Колидж” в Илинойс, САЩ. По време на 4-годишното си обучение
там всяка година си идвал в България, защото тъкмо по това време - началото на
90-те години им върнали розоварната.
Родителите на Филип, по-точно майка му - известната журналистка от вече закритото
радио “Свободна Европа” и член на комисията по досиетата Екатерина Бончева, е
пряк наследник на розоварната. Героят на Чудомир и жената, “изписана като икона”,
са нейните дядо и баба. Еньо Хаджибончев умира през 1937 г. и оттогава до национализацията
през 1947 г. дестилерията се ръководи от вдовицата Хаджибончева. Тя също се казвала
Екатерина и често говорела на единствената си внучка и нейния мъж Димитър за старата
розоварна.
Новото начало е трудно
Димитър и Екатерина навремето изобщо не си направили труда да дойдат в Търничене,
поне да разгледат розоварната. Щом възрастната жена заговорела за нея, си представяли
Алековия герой с мускалите и им ставало смешно.
“Не гледахме сериозно на разказите на баба Екатерина. Присмивахме се, казвахме
да си гледа здравето. И днес съжалявам за това”, споделя Димитър. “Ако я бяхме
слушали внимателно, сега щяхме да знаем много повече за технологията и щяхме да
навлезем в този занаят много по-бързо и безболезнено”, признава съпругът на Екатерина
Бончева.
Неговият тъст Петко Бончев е един от най-известните сценографи в българското
кино, а самият Димитър е бил оператор. В средата на 70-те, когато ходели с Екатерина,
и после, когато се оженили, Петко освен тъст и колега му бил и близък приятел.
“Но той също нямаше представа от брането на рози и от добиването на розово масло”,
казва Димитър. Петко Бончев доживява демокрацията и в един хубав ден им се обадил
да идват бързо в Търничене, защото са им върнали розоварната.
Когато дошли за първи път през 1991 г., заварили старата дестилерия в лошо състояние,
но не съвсем рухнала. В средата на 60-те години държавната “Българска роза Севтополис”
в Казанлък решила да я превърне в музей на розата, което всъщност я спасило от
пълно унищожаване.
От старите казани до био-то
“През 1992 г. почнахме да произвеждаме розова вода в старите казани - по два-три
варела годишно и съвсем малко розово масло. Но запазихме старото лого. Открихме
живи-здрави и последните технолози на държавното предприятие, които привлякохме”,
спомня си Димитър.
Така лека-полека производството се възражда, казаните се увеличават и се изграждат
още няколко постройки. За да се стигне до сегашната розоварна, в която има отделни
казани за розово биомасло и други - за особен сорт бяла роза.
Дестилерията е всъщност първата частна розоварна след промените. Дотогава това
производство е било съсредоточено в трите предприятия на “Българска роза” - в
Казанлък, Пловдив и Карлово. “Те произвеждаха розово масло, а “Фармахим” го продаваше
по света, като даваше определени квоти на трите предприятия. И изведнъж се появяваме
ние. Но в интерес на истината не ни гледаха високомерно и не се опитваха да пречат”,
признава Димитър. Доста по-късно намират пари да засадят върнатите им терени с
розов цвят, да продават разсади на стопани срещу изкупуване на цвят и да разширяват
производството.
Освен че е първият частен производител на розово масло след промените, “Еньо
Бончев Продакшън” е и един от най-големите. Единственото, което баща и син Лисичарови
премълчават, е точното произведено количество. Но за сравнение, в България се
произвеждат по тон и половина розово масло на година. И пак за сравнение - цената
на обикновеното е 5000 евро на килограм, а на биоразновидността му - 6500 евро.
Естествено, то се съхранява в банкови сейфове и в алуминиеви капсули, наречени
“конкуми”, които Алековият герой вади от потурите си, а народът нарича “мускали”.
Може би има още една разлика с отпреди един век - сега всяка капсула трябва да
е придружена от сертификат за произход. И освен това износът става с куриерски
служби, така че на Филип не му се налага да разнася мускали по света.
Розовото биомасло намира приложение във фармацията, в хранително-вкусовата промишленост
и във висшата козметика. При японците напоследък е голям хит да пият капсули с
розово масло, които неутрализират миризмата на потта, споделя Филип.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
