Да живее християнска Европа!


Господин капитан!

Господа пътници!

Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867 *.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следният:

Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!

Х. Б о т й о в

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:

Д о й м и, помощник

Е н г л е н д е р, кап.

Х а д з е л, I-ви машинист

(Превод на български език от френски)

УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА

КАПИТАНА НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба "Радецки" да спре на турския бряг, ако и да няма станция.

Въстаниците на България

Войвода: Б о т й о в

На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса. Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на руска служба.

Нямало как една голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество малки лодки. Наложило се да бъде измислен различен план, според който четата да се прехвърли на дунавския бряг.

Според плана четниците трябвало да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници, в по-голямата си част градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщил плана на малка част от четниците.

На 16 май 1876 година първите четници начело с Христо Ботев се качили на парахода "Радецки" на пристанището в Гюргево. Било им забранено да говорят един с друг. Два сандъка с оръжие са качени чрез хитрост. След като всички пътници били на борда, Димитър Пехливанов хвърлил в Дунав петел. Четниците започнали да викат, че човек е паднал във водата. В настаналата суматоха незабелязано били качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настанили Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Престрували се на търговци и разговаряли на румънски.

На 17 май Ботев излязъл на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи. Четниците за секунди захвърлили старите дрехи и облекли и те униформите. Разбили сандъците и извадили оръжието. Войновски дал команда да се строят двама по двама. Ботев се изправил пред четата.

"Хубав като Аполона, страшен и войнствен като Марса."

Всичко се осъществило по план. Контрол бил установен над целия кораб. Капитанът бил заставен да изпълни исканията на българите. Всичко вървяло по план, никой не пострадал, което било най-важното. Корабът поел с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри "Радецки" акостирал на брега. На Козлодуй нямало пристанище. След акостирането за въстаниците бил спуснат здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно останал доволен от действията на капитана и с благодарен поглед стиснал силно ръката му. Капитан Енглендер описва финалната сцена в спомените си (сп."Златорог", 1922 г.):

"Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение - вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си... Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, след това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: "Ура (да живей) България, ура, ура!", толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си: "Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация."

---------

* На 8 (20) август 1867 г. на русенското пристанище в австро-унгарския параход "Германия" турците застреляли българските революционери Никола Войводов и Цвятко Павлович, които пътували от Браила за Белград. В спомените на Захари Стоянов, след този случай вече никой не искал да се качи на същия параход и това наложило неговото изтегляне от Долния Дунав.

През 1867 г. Войводов, подкрепен от родолюбиви българи, успява да организира във Влашко малка, но стегната въстаническа чета, в която влизат българи, сърби, черногорци и руският офицер Николай Далматов. Целта е четата да се обедини в Радуевац с подготвеното в Сърбия голямо въстаническо сформирование, начело с Илия Кулин и Еремия Петров Българов. За да пристигнат по-бързо от четниците си, които тръгват пеша към Сърбия, войводата Никола Войводов и знаменосецът му Цвятко Павлович се качват на парахода "Германия". Шпионско донесение до турските власти се оказва по-бързо от двамата революционери и когато на 20 август 1867 г. корабът акостира на русенското пристанище, той е посрещнат от 400 низами, предвождани от Мидхат паша. Никола Войводов и Цветко Павлович загиват в престрелка на кораба.


Четете още:

🔴 Кирил от Сливен върти единствения цирк в Малайзия

🔴 Атлиман - Заливът на ата

🔴 По 300 лв. раздаде Община "Марица" на деветима сираци за абитурентския бал





Източник: СЕГА





Коментари

горе