Наш чай хит в Германия


Наш чай хит в Германия

Пирински чай, известен още като мурсалски и алиботушки, е на път да стане хит в Германия. Благоевградчанинът Стефан Спасов и родственикът му Тодор Ташков вече 9 години отглеждат плантация от 8 декара с насаждението над хаджидимовското село Ново Лески. Там е един от естествените ареали на разпространение на този вид чай, намира се на 1200 метра надморска височина. След задълбочени изследвания в България и в чужбина се установява, че билката съдържа 19 микроелемента от първостепенно значение за човешкия организъм като селен, цинк, мед и биологично активни, поддържащи доброто здраве субстанции. Затова Стефан и Тодор се заемат с производството и популяризирането на чая.

„Много трудоемко е да се отглежда тази култура. Разчита се изцяло на ръчен труд, наемаме и други хора. Теренът не позволява използването на машини. Затова са необходими отлична организация, добра база и съвестни работници. Но трудът си заслужава, защото това е традиционен български продукт. Непрекъснато реинвестираме в производството”, обяснява благоевградският бизнесмен.
Той и съдружникът му успели да пробият на германския пазар преди месец. Благодарение на българка, която е микробиолог в Германия и направила добра презентация на пиринския чай.

„Надявам се, че скоро ще пробием на международните пазари. В преговори сме с японска компания, за да изнасяме и там чай. Можем да увеличим двойно плантацията си при интерес от чужбина. Растението се бере веднъж в годината – през юни или юли. Ако е на 2000 метра надморска височина, се бере през август”, уточнява Стефан Спасов.

Пиринският чай се използва и като противовъзпалително и стимулиращо храносмилането средство, популярен е също и като афродизиак. Помага при бъбречни проблеми, стимулира енергийния метаболизъм и влияе изключително добре на отделителната и половата системи, допълва той.


Четете още:

🔴 Да си спомним за Григор Вачков: 84 години от рождението на големия актьор

🔴 Пенсионер превърна дома си в светилище на Тангра

🔴 Древната история на село Баня





Източник: Кмета





Коментари

горе