Цикорията – безценният плевел


В продължение на хилядолетия за справяне със сполетелите го болести и недъзи човекът се е обръщал към природата. По нечия благодатна промисъл в нея щедро са разпръснати невероятен брой целебни растения, закътали в себе си субстанции с магическо действие. Един от тези невероятни дарове на природата е цикорията – плевел, цъфтящ с красиви сини цветове, който може да се срещне по ливадите, край пътищата и железопътните линии, по дворовете, лозята, между житните култури и на много други места.

По въпроса за родината на цикорията между изследователите съществуват значителни разногласия. Някои смятат, че това е Северна Индия, други – Северен Китай, а трети – Средиземноморието. Безспорен факт е обаче, че в наши дни тя се среща из всички континенти (без Антарктида, разбира се).

През вековете е натрупана огромна по обем информация за лечебните свойства на това удивително растение, съвсем незаслужено поставено в непрестижната графа „плевели”. Има писмени сведения, че древните египтяни са използвали цикорията като ефективно средство срещу ухапване от отровни змии, паяци и скорпиони.

Древните гърци я прилагали за лечение на храносмилателни и кожни проблеми.

Великият персийски лекар, философ и естествоизпитател Абу Али ибн Сина, по-известен като Авицена, в своя феноменален труд „Канон на медицината” описал редица рецепти с използване на цикорията за лечение на широк кръг болести – на стомаха и червата, черния дроб, очите и т.н.

Предвид обширната информация за множеството благотворни въздействия на цикорията в продължение на години тя е обект на задълбочени научни изследвания. По-голям интерес представляват корените на растението, в което са открити огромен брой биологично активни вещества.

В тях се съдържа уникалният полимер на фруктозата инулин,

чието съдържание в корените на диворастящата цикория достига до 49 г/100 г, а в културната – 61 г/100 г. Уникалността на инулина се състои в това, че благодарение на своя строеж, той безпрепятствено преминава през стомаха, устоявайки на неговата киселинност и действието на ензимите, за да достигне до дебелото черво, където резидират полезните бифидо- и лактобактерии. Пътем той „премита” стомашно-чревния тракт, като извежда огромен брой ендо- и екзотоксини, извършвайки мащабна детоксикация на организма. Човешкият организъм е обитаван от 100 трилиона бактерии, чиято обща маса в дебелото черво е около 2 кг. Последните преработват сложните протеини, въглехидрати и липиди, с които храносмилателната система не се е справила, превръщайки ги в аминокиселини, мастни киселини и др. Последните организмът използва както като източник на енергия, така и за синтез на важни за неговата жизнена дейност вещества.

Дружествената микрофлора разполага с нужния ензим - инулаза,

с чиято помощ разкъсва молекулите на инулина до простия монозахарид фруктоза, който използва за своята жизнена дейност и популация. Състоянието на чревната микрофлора е от изключително важно значение за общата кондиция и здравен статус на човешкия организъм. По категоричен начин е установено, че 95% от случаите на рак на дебелото черво се дължат на лошото състояние на колониите от полезни чревни микроорганизми. В хода на своя метаболизъм тези безценни бактерии продуцират внушителен набор от важни витамини – В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К, които участват в огромен брой жизненоважни процеси и в имунната защита на организма. Смята се, че 70-80% от мощта на имунната защита се осигурява от резидиращата в червата дружествена микрофлора.

Този т.нар. пребиотичен ефект, оказван от инулина, прави корените на цикорията безценно профилактично средство. Техният възгорчив вкус се дължи на минималното съдържание (0,03 – 0,1 г/100 г) на гликозида интибин, който оказва благотворно въздействие върху дейността на сърдечния мускул. В корените са открити до 8,7 г/100 г захари (главно фруктоза), което обяснява сладкия им вкус. Съдържанието на протеини и липиди е ниско – съответно 1,4 г/100 г и 0,2 г/100 г, както и това на влакнините (главно пектин) – 1,5 г/100 г. Ценни съставки в корените на цикорията са дъбилните вещества, флавоноидите, кумарините и тритерпеноидите. Флавоноидите притежават антиоксидантно и антибактериално действие и упражняват влияние върху активността на редица ензими. Кумарините се характеризират със спазмолитично, антиканцерогенно и антитромбообразуващо   действие. Смята се, че тритерпеноидите, които имат широк спектър от биологични въздействия, са предшественици на хормоните на надбъбречните жлези, играещи важна роля в регулирането на обмяната на веществата и адаптацията на организма в стресови ситуации.

Корените на цикорията са истинска съкровищница на витамини –

А, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В9, С, и минерали – калий, натрий, калций, магнезий, мед, желязо, цинк, манган, фосфор, селен и др. Те действат пикочогонно, жлъчегонно, противовъзпалително, запичащо и успокоително. Използват се за профилактика и лечение на язва на дванадесетопръстника и стомаха, гастрит, дисбактериоза, проблеми с пикочния мехур и черния дроб. От векове се прилагат като температуропонижаващо и стимулиращо имунната защита средство.

Корените на цикорията се използват за получаване на заместител на кафето с прекрасни вкусови качества и редица благотворни въздействия върху организма. В частност, за разлика от „истинското” кафе, той е полезен (!) за хипертониците, както и за страдащите от неврастения, депресия, безсъние и мигрена.

Това действие на ерзац кафето от цикория се дължи на букета от витамини от В-групата,

които съдействат за повишаване на жизнения тонус, подобрение на настроението и здрав сън.

Високото съдържание на калий (290 мг/100 г) стимулира и подпомага сърдечната дейност, което се отразява изключително благоприятно на общото състояние на организма. Освен корените се използва и надземната част на цикорията, в която също се съдържат голяма част от биологично активните вещества, намиращи се в корените, както и някои други такива – например алкалоидът лактуцин. Последният притежава успокоително действие, подобрява обмяната на веществата и храносмилането, нормализира кръвното налягане и способства за здрав сън. Приоритетът на култивирането и разпространението на т.нар. салатна цикория принадлежи на европейците. При тази разновидност на цикорията през първата година се образува кореноплодът, а през втората от него израстват млади листа, завити вретеновидно.

Понастоящем са известни над 1000 вида салатна цикория с най-разнообразни цветове – кремаво-бял, жълт, зелен, червен, виолетов и т.н. Без съмнение по повод цикорията с пълно основание можем да употребим формулировката „безценният плевел“. 


Какво четем:

🔴 Две български царици - между образа в културата и участието в политиката

🔴 Скритата сила на ансамбъла

🔴 Японци ще строят у нас най-големия завод на Балканите за пневматични машини

Източник: Животът днес



Коментари



горе