Незнайни люде полагат в земята главите на Ботевите четници


С жълтици, ракия и вино, и с малко хитрина, останките на 18 въстаници са спасени от поругаване и съхранени в Ботевградско

На пръв поглед ботевградското село Литаково е съвсем обикновено - с нарастващо ромско присъствие и спорадични появи в криминалните хроники. За героичната му история, станала част от епилога на Ботевата епопея, разказва телеграфно най-вече надпис, не по-голям от човешка длан, изписан върху църковната камбанария. Вече 140 години старата черквица "Св. Николай Мирликийски" крие ревниво тайна, която навярно никога няма да бъде разбулена. Кой е селският свещеник, дръзнал да открадне от заптиетата петте отрязани глави на убитите край селото им Ботеви четници? После е имал сили и да ги умие, глас да ги опее и хладнокръвно сърце да ги зарови под олтара на черквата. Колко ли голяма душа е носил в гърдите си, за да погребе окървавените луди и родолюбиви глави, рискувайки своята?

На 1 юни 1876 г. (20 май по стар стил) четата на Христо Ботев е в подножието на връх Вола. След като на свечеряване лютата битка, която водят с турска войска по върховете Купена, Камарата, Клена и Околчица, утихва, войводата е пронизан от мистериозен куршум. Оцелелите четници преминават Искър при Люти брод и оттам се разпръскват из дебрите на Балкана. На следващия ден групата, предвождана от Георги Апостолов - един от помощниците на Ботев, се озовава при местността Ритлите и успява да се скрие в кошарата на баба Мария Цоловска. Там, при Рашов дол, след жесток и неравен бой, момчетата понасят на ръце тежко ранения си главатар. Но боят се подновява след пристигането на башибозуците и редовната войска, водени от Мехмед Селимоглу, един от най-кръвожадните черкези в района. 12 четници начело с Георги Апостолов проливат на това място кръвта си. Турците отсичат главите на мъртвите и тръгват с тях от село на село към Орхание, днешния Ботевград. Съдбата на групата, предвождана от Димитър Икономов, също е оплискана с кръв. Четниците слизат в землището на село Литаково, водят неравна битка с противника, оттеглят се в Рижовската воденица, но там сраженията продължават. Петима са смъртно простреляни и обезглавени. Турците понасят главите им на

кърваво шествие - със зурни и тъпани,

за назидание на непокорната рая. Общо 18 Ботеви четници загиват в района, а родолюбивото местно население успява да спаси от поругаване главите им - къде с жълтици, къде с помощта на ракията и виното. Скравенчани ги откупуват, литаковци ги крадат, гурковчани от някогашното село Уруците също развързват за тях кърпи, ботевградчани също си имат един череп.

Литаковци разказват, че след разбиването на Ботевата чета, за да се разпознават отдалеч търсещите спасение поборници, по заповед на турския валия главите на всички мъже в Литаково са остригани до голо. Според кмета Даниел Дилов тогава в черквата са служили трима свещеници. "Единият е бил от Ганчовския род, другият от Поповския, за третия днес не знаем нищо. Името му не се помни. Интересното е, че точно Ганчовският род по-късно даде и много комунисти - Венелин Коцев, вторият след Тодор Живков през 70-те години е сред наследниците на свещеника", отбелязва Дилов.

Много кръчми е имало по онова време в що-годе заможното село под южния скат на Балкана, най-малко двадесетина. Земята ни е плодородна, след тежкия труд на полето чашката е била мъжка разтуха, отбелязват местните. Когато башибузуците излагат петте глави на мегдана - брадясали, с изцъклени очи, потресените, потънали в скръб литаковци решават да скроят номер на заптието, оставено да ги пази. Напиват го, после крадат останките на петимата четници, а един от тримата попове ги погребва според християнския обичай. На другия ден дори опрените в мъжките гърла ножове не успяват да изтръгнат и една издайническа дума. Отговорът на въпроса - кой открадна главите, е толкова

дълбоко потулван и стискан зад зъби,

че дори и след Освобождението никой не посмява да го изрече на глас. И времето го заличава от народната памет. Свещеникът, извършил боголюбивото дело, също мълчи и не тръгва да търси дивиденти за патриотичните си заслуги от младата българска държава. След време литаковци махнали понтона на олтара, извадили петте черепа и ги закопали в общ гроб в двора на черквата, а на камбанарията поставили паметна плоча.

"Кой знае, черепите може да са и нейде под краката ни, никой не е тръгнал да рови на това свято място", казва 80-годишната клисарка баба Николина, докато отключва тежката порта на черквата "Св. Николай Мирликийски". Жената бие камбаната от 18 години насам - на празник и щом предаде Богу дух някой от селото. Преди камбаната биел мъжът й, но като се разболял, ще не ще, тя се научила. По време на комунизма дори не била стъпвала в църква. А сега няма кой да я смени, та всеки ден тръгва към черквата, бавничко, навела глава като мравчица. "Беше сладкогласна, биеше много благозвучно, гласът й кънтеше из цялото землище - кима с глава към камбанарията - но езикът на мъжкия камбан се пукна. Две са - мъжки и женска, единият бие "ми", другият - "сол". Ако почине мъж, започвам с мъжкия, после с женския, и завършвам с мъжкия. Та, ако някой е опуснал първия, да разбере, че от тоя свят си е отишъл мъж", разказва жената, която държи ключа от местната светиня. Черквата е построена през 1851 г., една от най-старите е в общината. Камбаните са разрешени със султански ферман след молба на местните. Били са предназначени за пловдивско село, но местните платили за тях повече и ги докарали за новата им черква, вдигната върху основите на опожарената.

На 21 май (2 юни )1876 г. 12 четници, предвождани от Георги Апостолов, са обградени в овчарската колиба в местността Рашов дол. Там оцелелите бунтовници водят последния си бой. В битката загиват Георги Апостолов, Антон Македончето, Ганчо Стоянов, Петко Цолов, Герго Кьопчев. Както и Филип, Андрей, Георги, Никола, Димитър, Гаврил, Нинчо, влезли в историята без фамилните си имена. 12 отсечени глави, набучени на колове, понесени от башибозуците, тръгват да сеят ужас и страх сред раята. Стигат и до село Скравена. Един от черкезите, заптието Яшар Чолака, подритва две от тях - най-брадатите, и отсича: Тия

двамата ще си ги заведа в Уруците

Вероятно е смятал, че един от тях е войвода. Отнася кървавите си трофеи в хана на Дилчо Генов и гуляят започва. А черкезинът се заканва и на кръчмаря - ако не даде още ракия, да подостри кол и за своята глава. Та, гяурските глави да станат три. Селото започва да му се моли. Кой знае как, но животът на кръчмаря е спасен. А местните вадят скътани жълтици и откупуват отрязаните глави. После жените ги измиват с вода, оплакват ги, повиват ги в бяло платно и ги погребват в двора на кръчмата, в съседство с черквата "Св. Иван Рилски". След Освобождението останките на двамата незнайни герои са пренесени в черквата.

"Помня ги още като дете - дълго време се съхраняваха между иконите, пак в стъкленици", казва Ангелина Григорова, кметицата на село Гурково, докато се взираме в надписа над двата черепа, изложени под снимката на прославения руски генерал Гурко, дал името си на турското село Уруците. През 1982 г. светините са пренесени с почести в селската библиотека, между прашните книги, където стоят и до днес. А кметицата на Гурково си мечтае един ден да имат малък мемориал, в който останките на героите да бъдат достойно изложени, вместо да плашат децата. Още по план от 1987 г. в селото трябвало да се изгради храм-костница, но и до днес такъв няма. Общината още не е отпуснала исканите от гурковчани пари. В замяна й дали съвет - да занесе черепите в Скравена или в Литаково. Кметицата обаче не ги дала и цялото село застанало зад нея. Местните даже смятат, че скравенци са взели няколко от техните черепи - стар дерт на селото. Литаковци и скравенци, както и ботевградчани също смятат всички свети останки от четниците за свои. Общо 18 са, един от черепите днес се пази в Ботевград, десет са в костницата на село Скравена.

Знам от възрастните, че в селото някога е имало много голям конак на три етажа, разказва Ангелина Григорова. Днес селото няма джамия, има я само селската църквица, с щъркеловото гнездо на камбанарията. Кметицата ни повежда към мястото на хана на Дилчо Генов, където са били изложени главите.

Зад каменните дувари се зеленее поляна, обрасла с бурени. Ханът отдавна го няма, но камъните са си същите, като точно преди 140 години.

Ей по тая кьоравата улица са минали

с набучените на колове глави, спира се до нас възрастна жена, видяла ни да надничаме зад масивната дървена порта. Това й е разказвала преди много години друга много стара жена от селото, която помнела страшната гледка от детските си години.

На 3 юни 1876 г. цяло село Скравена е изкарано насила на мегдана, за да гледа шествието на победителите. Двама - скравенци Петко Студенковски и Георги Стаменов, членове на Орханийския революционен комитет, успяват да откупят от каймакамина главите на десетима от загиналите четници - за да не се плашат от тях "булите в касабата". И черепите на десетимата българи, загинали за родината, остават в селото. Заравят ги дълбоко на най-святото късче земя в селото - в двора на местната черква. На 3 юни 1930 г. скравенският свещеник Георги Попдимитров пред очите на голяма част от местните изравя от пръста черепите на четниците. Почистват ги и ги поставят във витрина в черквата, където стоят до 19 май 1982 г. - деня, в който е открита костницата. От всички, спасени от поругаване черепи, разпознат е само един - на Георги Апостолов.


Какво четем:

🔴 50 бг изби с медали от световното по вино

🔴 Още гадаят кой изстреля куршума срещу Ботев

🔴 Някой в София спъва злонамерено процеса на ребългаризация на Македония

Източник: СЕГА



Коментари



горе