Спомени от соца: Най-хубавите ми са от бригадирското движение


Аз съм на 86 г. През 1949 г. бях бригадирка на далекопровода Курило-Пловдив. По повод написаното от Димитър Недков миналата година за бригадирското движение, за което нищо не се пише сега, искам да се присъединя към неговото предложение - да се открие рубрика, в която да се публикуват спомени от още живите бригадири.

С какъв ентусиазъм тогава младите хора отиваха да работят на националните обекти, без да търсят облаги и пари, 
а срещу безвъзмезден 

труд да се включат в изграждането на родината!

По площади и другаде по високоговорители ехтеше песента: “Елате, хиляди младежи, на родната страна надежда, вдигнете кирки, знамена, да зашумят като гора!”.

Родината ни зовеше да помогнем в този труден момент в изграждането на стотици фабрики, заводи, язовири, проходи, електроцентрали и други обекти.

Пренасям се в далечните спомени. Беше месец юни 1949 г. Ние с моята приятелка от село решихме да отидем в един пазарен ден в Димово, Видинско. Този пазар се посещаваше от много млади хора. Както си вървяхме по пазара, срещнаха ни двама младежи, които набираха бригадири. Предложиха ни и на нас да отидем бригадирки. Ние приехме, само че камионът с бригадирите тръгваше следобед и трябваше бързо да се приберем в родното село Бела, където щеше да мине камионът. Върнахме се пеша у дома, за да си приготвим багажа. 

Казах на моите родители, че заминавам бригадирка. Вдигнаха голям скандал и едва не ме биха. Таксуваха ги за неблагонадеждни, защото бяха против ТКЗС. На децата на такива родители не им позволяваха да продължат образованието си. Излетях от дома и отидохме с моята приятелка на уреченото място. Дойде камионът, пълен с бригадири - момичета, момчета по на около 20 години. Пристигнахме на гара Орешец и от там с още бригадири се качихме в конски вагон и потеглихме за София, откъдето продължихме до гара Кричим.

Казаха ни: “До тук”. Бригадирският лагер беше наблизо. Той се състоеше от палатки, вътре легла - нарове. Заехме си легло. Изнесоха ни работни костюми - панталон, яке и шапка. Те бяха изцапани с боя от предишните смени. Казаха ни да си изберем. Дадоха ни сухарна торба и войнишко канче. Изнесоха ни гумени цървули, също да си изберем. 

Предупредиха ни, че сутринта се става рано - в 5 часа

Ще ни събуди една камбанка. Веднага да излезем пред палатките за физзарядка, след което в интервал от половин час да сме готови за работа. Ще се боядисват електрически стълбове по далекопровода Курило - Пловдив.

За целта ни раздадоха колани, с които да се връзваме за стълбовете, докато боядисваме, защото е рисковано. Работа трудна и опасна. Изморени си легнахме в палатките един до друг. Както казаха, сутринта ни събуди рано камбанката. След физзарядката и половин час приготовление, с камиони тръгнахме към обектите. Като лястовички накацахме по електрическите стълбове, вързани с колани, кутия с боя и четка в ръка. Закуската и обядът се доставяха на обекта. Вечер се строявахме и се отчиташе извършеното през деня.

Всеки бригадир имаше книжка, където се вписваше изпълнил или неизпълнил нормата. Строени, пеехме: Ние бригадири сме млади, творци на стопанският фронт със четки в ръцете корави, боядисваме ние със жар!

След това започваше веселата част. Палехме лагерен огън, играехме, пеехме и се смеехме. Почивахме само в неделя. С камиони тогава отивахме на баня на “Варвара”. Телата ни бяха боядисани като великденски яйца. Носехме си безир за почистване на кожата.
Такова беше нашето ежедневие 45 дни. Трудът, който влагахме за изграждането на нашата родина, изграждаше и нас като хора.

Николина НИКОЛОВА, Белоградчик  


Какво четем:

🔴 Повод за гордост! Изрисуваха столичен блок с ... (СНИМКИ)

🔴 Цветан Лазаров - един от бащите на българската авиация

🔴 Каратеки на "Шурикен" донесоха единственото злато за България на Балканиадата в Белград

Източник: Блиц



Коментари



горе