Култура Арт Фактор Безсмъртният човек*
Георги Велев е
литератор, който изследва загадъчното, недоизказаното в творчеството на гениите
Достоевски, Шекспир, Омир, Христо Ботев. Преди дни faktor.bg представи
последната му книга "Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената", а
сега предлагаме на вашето внимание откъс от станалата библиографска рядкост
негова книга "Геният... премълчаното" :
"На втория ден след сражението на Милин камък Ботев е убит: „Ботйов нищо не каза, но се изправи с целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата. Тогава моментално изгърмя пушка и Ботйов политна да падне на гърба си. Аз и Апостолов го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето. Сразен беше от неприятелски куршум, без да каже нито дума, само изхърка ..." - свидетелства Никола Обретенов.
Тялото му подлежи на тление на общо основание. Устните, с които преди седмица е целувал четиридесетдневната си дъщеричка; ръцете, които са стискали перото и сабята, предстои да преминат през цветовия спектър на разложението и да изчезнат. Няма какво да се залъгваме, че Ботев продължава да живее. Да кажем, че Ботев остава да живее в спомена на народа е вярно, но си е пресилено и не е нищо повече от много мъдро поетично-философско обобщение. Да кажем, че примерът на Ботев възпитава поколенията и така живее в нас, пак ще е вярно, но не съвсем. Малцина са последвали примера му, а и
Ботев е използван за безчет спекулации
Така в представителния предговор към образцовото издание „Ботевите четници разказват" от Тодор Живков, четем: „След гибелта на Христо Ботев нашата земя роди хиляди и хиляди, цяла славна плеяда герои, които тръгнаха по Ботевия път смело и всеотдайно, с ботевски жар и ботевска вяра. Кои бяха тези герои? Това бяха преди всичко българските комунисти, българските комсомолци, българските ремсисти, българските бонсисти."
Страшно, грозно, нелепо е да се монополизира общонародния Ботев. Но злокобно поставеният въпрос: „Чий е Ботев?" - ни измъчва не от вчера. Усеща се, че и днес е в ход поредното заиграване с Ботев.
Лошо и нездраво живее Ботев в нас. Но за това сме виновни ние и е наш проблемът.
Безсмъртието на Ботев, макар и в нас, не ни е подвластно. То е достигнато от Ботев приживе. Безсмъртието на Ботев започва преди да падне пронизан от вражеския куршум в ръцете на Никола Обретенов и Апостолов.
За да постигне човек безсмъртие, не е задължително да загине в боя, задължително е обаче да преодолее себе си! Тогава се вижда, че Азът е индивидуализиран образ на народа, на човечеството и следователно е безсмъртен като едно от проявленията на Вселената.
Ботев е един от малцината успели да го докажат и да заживеят безсмъртно. По-сетнешното възпяване на Ботев в народната памет е само запазване на спомена за покореното от живия човек безсмъртие.
Ботев ни зове да го последваме, защото да се живее като него е хубаво, вълнуващо и красиво. Безсмъртният Ботев е в нас, защото и ние сме като него.
*Текстът е от главата „Безсмъртният човек“, от изследването "Геният... премълчаното".
Георги Велев
Какво четем:
🔴 Световното културно наследство и кючеците (ВИДЕО)🔴 Даде живота си за свободата на България
🔴 Асен Великов: Има глад за българщина
Източник: Фактор
Коментари
Последвайте ни във facebook!
