Боян Александров- един успял млад българин в САЩ

Какво е да си млад, да си успял, да живееш в Щатите и при това да си българин? На този въпрос отговаря днес в "Другата истина" Боян Александров от Кливланд- Охайо. Тези дни той се завърна в България, за да дари лаптопи за деца от приемни семейства в родния Северозапад. Младият мъж направи дарението след спечелен конкурс, организиран от софтуерната компания, в която работи. Боян е програмист в американската компанията "CoverMyMeds". Всяка година фирмата провежда конкурс за Снимка благотворителни каузи, които финансира. И след като този път, конкурсът е спечелен от Боян, той решава да дари компютрите на деца в неравностойно положение, за да им се даде шанс за по-добър старт в живота.

"На 28 години съм и от близо 13 живея в САЩ. Работя като софтуерен инженер в Кливланд, щата Охайо. Във фирмата, където работя, най-общо правим софтуер за здравеопазването в Щатите. Баща ми е научен изследовател и професор в сферата на заваряването и металознанието. Всъщност той спечели стипендия и работи като гост научен изследовател в държавния университет в столицата на Охайо, Кълъмбъс. Така започна всичко. Аз завърших същия университет. Преди това също учих в Щатите. Адаптацията Снимка ми към новия живот тук бе доста интересна. Помогна ми това, че знаех английския сравнително добре. В България бях започнал в Американския колеж в София и за мен езикът не беше проблем. Големият сблъсък беше с културата. В САЩ е много трудно за чужденци, които не са граждани или както казват там- резиденти, да учат в американските университети, дори в държавните, защото таксите са огромни. Специално за чужденците, те са четири пъти по-високи и стипендиите са много сложни. Обучението в САЩ е една огромна инвестиция. Това обаче е само финансово, що се отнася до интелекта, там съвсем спокойно може да се завърши, особено ако имате обикновена специалност. Аз специално докато учех в САЩ се чувствах добре. Наистина има нещо такова, че средното образование там не е на нашето ниво и като цяло всички чужденци от Европа се справят много добре. Но човек винаги трябва да търси това, което е предизвикателство за него и винаги да покорява следващия връх. Аз винаги съм се стремял към това и смятам, че ако човек има желание, винаги може да Снимка се чувства предизвикан... В Кълъмбъс има около 200 българи. Това са предимно семейства с деца, познаваме се с около 50 от тях и сме сравнително сплотени. Всъщност започнахме едно неделно училище за българчетата там. Аз също донякъде участвах в тази инициатива. Децата се срещат всяка неделя в една сръбска църва и учат български език, българска култура, български народни танци... Така че, българското общество там търсим нашата култура, нашето начало и искаме да поддържаме това, което е българско, да се чувстваме у дома си, дори на десетки хиляди километри."

Трудно ли е да станеш програмист в САЩ, да управляваш самолет, да покоряваш планини, пещери, да се спускаш на дъното на океана, да обикаляш света в търсене на нови предизвикателства и да помагаш на другите, коя е причината всяка година да се връщаш в България, независимо от интересния живот, който водиш някъде другаде по света.