Да си спомним за Георги Парцалев
Преди броени дни се навършиха 21 години от смъртта на Георги Парцалев.
.jpg)
Георги Иванов Парцалев е роден в гр. Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията
в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. Междувременно започва
да се занимава с театър, следването минава на заден план и в крайна сметка след
кратки стажове в театъра на Трудовата повинност и театъра на Строителни войски,
Парцалев, макар и без театрално образование, през 1956 е сред първите актьори,
назначени в новосъздадения Сатиричен театър, заедно с Енчо Багаров и Нейчо Попов.
Изиграва незабравими роли в “Михал Мишкоед”, “Големанов”, “Ревизор”, “Смъртта
на Тарелкин”, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Постепенно
се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие
в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на
море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптъра
далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987).
Умира на 31 октомври 1989г. в София на 64 годишна възраст.
Официалната диагноза е скоротечна левкемия, а близките му твърдят, че е починал
от рак на черния дроб.
Артист и бохем по душа, Пацата всяка вечер заформя купони за своя сметка за по
20-ина души.
Любимото му заведение е несъществуващият вече унгарски ресторант до Сатирата,
после барът на хотел “София” и като откриват “Шератън” – той му става любимо местенце.
Живее на таван под наем, но поддържа легендата, че е богаташ. Запалва се по колекционирането
на антики, икони, ретромебели, стари бижута.
Много легенди се носят за актьора, повечето действителни случаи.
Веднъж той и Стоянка Мутафова, като видели, че изпускат влака, а имали участие,
легнали на релсите пред тръгващия от гара Димово влак. Машинистът успял да спре
в последния момент.
Суетата на Георги Парцалев е пословична. Винаги искал по-голям хонорар от колегите
си, защото е звезда, и много обичал да се снима и да разглежда снимките си.
По-драматичната страна на таланта си за първи път показва като бай Иван съботянина
в “Тримата от запаса”. За съжаление голямата му професионална мечта – да се превъплъти
в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва .
Обикновено играе сам, а сред колежките, с които застава на сцената, са Стоянка
Мутафова и Татяна Лолова. В едно от последните си интервюта Георги Парцалев казва:
“Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия.
В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза
в последно действие трябва да воюваш още от първото. За естрадата трябва друга
нагласа. При нея трябва да превземеш залата. Телевизията пък дава възможност да
играеш това, което не си могъл в театъра”.
"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости"-
обича да казва той.
Ето какво разказва за него актрисата Цветана Гълъбова:
“През 1962 г. репетирахме и играхме заедно в "Свинските опашчици". Точно бяха
пуснали приказка, че Парцалев е толкова смешен за публиката само защото говори
смешно. Режисьорът Методи Андонов се зае да покаже, че това не е вярно – Парцалев
е смешен, защото има сценично присъствие от най-висока проба. Играеше Нуц и имаше
само две реплики. Методи му ги отне и тях и ги даде на Златина Дончева, която
играеше съпругата му. Така Парцалев по време на целия спектакъл не продумваше
нито една дума.
Въпреки това смехът на публиката при неговата игра беше до задушаване. На всеки
спектакъл Парцалев показваше нови и нови импровизации. Имаше толкова смешни находки,
че и ние по сцената едва се удържахме. Зрителите ни прекъсваха с ръкопляскания
и тропаха с крака от възторг при неговата игра. Това беше още един пример, че
Парцалев не само говори смешно, а просто е един голям, незаменим и недостижим
артист.
Всеки спектакъл на "Свинските опашчици" беше истински театрален празник. Режисьорът
Рангел Вълчанов не пропускаше нито едно представление”.
Това е известният и обичан актьор – това е лицето му, запомнено от благодарната
публика.
(източник: ИНТЕРНЕТ)
***
Откъс от книгата " Сълзата на Дон Кихот" от Севелина Гьорова
"Способността да се смееш и да разсмиваш другите е човешка дарба. С нея човек
се ражда. Тя носи неизразима радост на хората и е извор на истинско удоволствие.
Една усмивка прави човешкото лице по-красиво и по-одухотворено. Тя възвръща силите
за съпротивата срещу трудностите и по някакъв магически начин укрепва вярата в
утрешния ден. Просто погледът върху света и преценката за неговите стойности стават
други.
Този рядък дар на природата Георги Парцалев носеше в себе си и го излъчваше с
цялото си същество. Всичко у него предизвикваше смях - и тънката, издължена фигура,
и достолепните мустаци, над които учудено ни гледаха пълни с наивност големи очи,
и провлеченият леко дрезгав глас. Ние се смеехме неудържимо, но не на него, а
заедно с него -на света, на хорските недостатъци, на удивителните неща, които
изпълваха всекидневието ни. Този смях беше ведър и чист, лишен от сатирическа
жлъч и злонамерено издевателство. Той извираше от жизнелюбието и богатството на
една широка душа, която вярваше в човешките преображения към добро и вместо присмех
предпочиташе незлобливата шега и чистосърдечното остроумие."
***
Георги Парцалев - Един закъснял разказ
1 част
2 част
3 част
Какво четем:
🔴 Исус от "Надежда" ще играе на Световното по футбол в Шотландия🔴 Борим градушките с черешови костилки
🔴 10 бона заплата за здравна чиновничка
Източник:
Коментари
Последвайте ни във facebook!
