Нестинарски празник в Българи

Стародавната традиция на изпълнение на нестинарския обред и танца по жарава и тази година ще спазят в село Българи – в нощта на 3 срещу 4 юни, на празника на св. св. Константин и Елена (по стар стил). Струва си тези, които вече са започнали лятната си ваканция и се намират по Южното Черноморие, да изминат днес живописния 17-километров път от Царево до Българи. Това селце в Странджа има статут на фолклорен резерват. В него древният тракийски обичай нестинарство, свързан с култа към Слънцето, през вековете е уникално съвместен с християнството. Оттук е и знаменитата нестинарка Баба Злата, която след кончината си е превърната в легенда за региона. По-късно уникалният по своята същност зрелищен обред е включен в туристическата привлекателност на Българи. Жителите на селото, според ГРАО от 2016 г. 63-ма души, почитат светците Константин и Елена, които са патрони и на местната черква. Тя е строена след Преображенското въстание и днес има статут на паметник на културата.
Различни са вижданията за произхода на името – анастенария (на гръцки) или нестинарство (на български). Според някои то идва от гръцката дума анастенагмос – въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото (х)естиа – огън. Възможно е да произлиза и от (анастено) – възкръсване. За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата пред иконите на св. св. Константин и Елена и на св. Марина, обичаят не е одобряван от църквата, а в Гърция – и от държавата. След проучванията и застъпничеството на проф. Александър Фол у нас обаче нестинарството се практикува свободно в Странджа.
Нестинарството представлява танц с боси крака върху жарава. Подготовката на събитието започва още от ранни зори с „обличане“ на нестинарските икони. Хр. Силянов го описва в „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско – 1903 г.“: „Ето как ставала тази церемония. На един харман се наклажда огън от 15-20 кола дърва. До хармана са събрани всички нестинари, мъже и жени. Щом огънят се запали, тъпани и гайди засвирват песента на Св. Константин, а мъжете и жените почват да се наливат с най-силния спирт, какъвто може да се намери при бакалите в Ахтопол и Ениада. През това време до огъня въртят закачена на едно дърво иконата на Св. Константина, обкована със сребро и с увиснали по нея синджири. Под оглушителния шум на тъпаните и гайдите иконата продължава да се върти, а нестинарите пият, догдето огънят прегори и стане на жар. Зашеметени от спирта, от шума на тъпаните и от непрекъснатото въртене на иконата, в която са втренчени всички погледи, нестинарите почват да се чувствуват прихванати от Светока. Свирните моментално прекъсват и настава мъртва тишина. Прихванатите моми – тях най-напред прихващал Светокът – почват да скубят косите си и да блъскат главите си, където завърнат. Това лудо блъскане на глави и скубене на коси трае, догдето се прихванат от Светока повече хора. Неприхванатите стоят с наведени глави и с очи, устремени в една точка, и викат под такт „кю-кю“. Когато Светокът прихване повечето, нестинарите подскачат до огъня и всички едновременно, при усилено биене на тъпаните, се хвърлят боси в огъня и няколко пъти кръстосват огнения харман. След няколко часа всички се събират до мястото на огъня и с иконата начело тръгват да срещнат нестинарите от съседното село. При срещата двете икони, носени от селяни, се покланят една на другата и онова село, иконата на което е по-голяма, се признава за „по-голямо“. „По-малките“ селяни отиват на гости при „по-големите“ и там се започват отново гощавки и пиене. Гощавките траят до другия ден. Тогава „по-големите“ селяни изпровождат „по-малките“ до мястото, откъдето са ги взели. Оттук нестинарите потеглят към селския параклис, поставят там иконата на Св. Константин, тъпаните и гайдите и се разотиват. В параклиса – по-скоро капище, което съществува наред с черквата, се пази само една икона – на Св. Константин, тъпаните и гайдите.“
Поверието гласи, че огънят, който се пали, гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по-силни и по-спокойни. Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади – за дълголетие. Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да бъдат чисти – във физически и духовен смисъл. Греховните не са допуснати в огъня. Винаги се играе под съпровода на гайда и тъпан. Вярва се, че нестинарството е Харизма, нестинарите са убедени, че тя сама намира избрания и достойния човек. Нестинарските родове имат всеки своя роля в обреда. А когато той приключи, всички присъстващи се хващат на Костадинското хоро за здраве.
През 2009 г. нестинарството е включено в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. В с. Българи миналата година бе открит посетителски/туристически информационен център „Пътят на нестинарството“. В него може да се видят оригинални облекла и предмети, свързани с нестинарството, както и документален филм, разказващ за тайнството на обреда.
Смята се, че днес обичаят е запазен в автентичния му вид в няколко села в Странджа – Българи, Кости, Бродилово, Граматиково, Кондолово. Нестинарски събори ще има на 2 август – св. пророк Илия, в селата Граматиково и Кости, и на 9 август – св. Пантелеймон, в с. Бродилово.