Сватба по стар български обичай вдигнаха в Мийковци
Неделна утрин е – тиха и свежа след нощния дъжд. Писък на гайда огласи простора,
след нея рипна тъпан, а после и гъдуларят пое игривата песен. Тежка сватба започваше
с обичаи и традиции от едно отминало време, за което само малцината старци в еленското
село Мийковци все още си спомнят.
Невестата Анна се родила в крайдунавския град Силистра. Младоженецът Пламен пък расъл под Сините камъни в Сливен. Цялата им рода и кумовете нямат дори шепа земя в Мийковци, ала малкото балканско селце легнало на сърцата им и тук младите избират да се врекат във вярност за цял живот. Известната къща в селото – „Турлата“, нарекоха за момината къща. За момковата рода и за кумовете пък избраха „Бялата къща”, кацнала на високото, където дъхът спира от зелената хубост на Балкана.
Покрай мечтата за къща на село младите открили, че са родени един за друг. Запознали
се чрез кумовете си Роси и Йово, които вече били гаджета. Заживели в столицата,
но големият и шумен град не бил за тях. После се преместили на село, ала не случили
с подходящото място. Сега живеят и работят във В. Търново. Общите им интереси
са свързани с екологично земеделие и грижи за земята. Разработват и вече успешно
поддържат сайта „Път към познание и добри дела“ 
– изцяло с позитивни новини. В него споделят своя опит хора, които работят не
само за своето благо, но и за обществото, предпочитат да живеят на село и да произвеждат.
Други разказват личните си истории и за добрите неща, които им се случват в живота.
Фолклорът и традициите са в кръвта на младоженците, но за старата българска сватба знаят твърде малко. „Кой да ми каже, че женихът купува цървулите на булката и си ги държи в къщата до сватбения ден. Носи й ги, когато идва да я иска, но с по една паричка в тях“ – дяволито подхвърля Анна. За подготовката на тяхната по-различна сватба се доверяват на бойната група общинари от Елена, които имат вече опит от подобна възстановка през миналата година. Част от ритуалите – весели и тъжни, закачливи и потайни, организаторите заимстват от съседното село Лазарци, а носиите за сватбарите са от личната колекция на Светослав Петров.
„Искаме да сме част от истинските български традиции. Тях ги има и в народната музика, и в хората, и в шевиците на носиите. Ние искаме да следваме тези традиции, но най-напред трябва да ги опознаем, да ги възприемем като наши, да ги възродим в своя живот и после да помогнем на други хора да се докоснат до тях“ – така обясняват Анна и Пламен избора си да вдигнат сватба, каквато са имали предците.
В момковата къща на този ден е най-весело. Подготовката на младоженеца започна с ритуалното бръснене, което си е истинско свещенодействие. След пристигането на музикантите емоционалните градуси се вдигнаха, хора се виеха, а менчето с вино вървеше от ръка на ръка. После майчината и бащината благословия време е женихът да тръгне за своята невеста. Според местните обичаи, когато къщите на младоженците са наблизо, вестителите вместо коне яхнаха тояги, закичени с венци и хлопки, и до дома на булката веселбата стана още по-голяма. Там за добрата вест, че сватбарите пристигат, мъжете получиха добри дарове.
И в къщата на булката шетнята започна от ранни зори. Най-близките й дружки я гласяха на чардака. Разплитат последната й моминска плитка и заплитат косата й в две невестени. Родата на младоженеца напира за момата, но откупът е голям – две кесии, пълни с пари, трябва да даде Пламен на близките на момичето. Бащата на Анна пък е подготвил изпит за кандидат-зетя, но и в цепенето на дърва си го биваше момчето.
Кумата носи булото – червено е, да предпазва невестата от завист и зли духове, та нали челяд ще ражда. Кумата три пъти прекарва булото над главата й, два пъти тя го отхвърля и чак на третия се съгласява да го сложи. Музикантите подхващат песента „Ела се вие, превива, мома се с рода прощава“. Никой не крие сълзите, дори и неколцината баби от селото, които въздишат по отминалата младост и редят спомени за техните сватби, също като днешната.
Кумът повежда булката към „Бялата къща”, която ще стане нейния дом. По конопено платно, насипано с жито, стъпват младоженците и най-близките им до арката, където с подписите си ще скрепят своя съюз по правилата на гражданския брак.
Своята благословия за Пламен и Анна даде нейният баща. Захрани новото семейство с парченца хляб, потопени в мед, та и съвместният им живот занапред да е сладък. Свекървата подкани булката да нарами кобилицата с менците и да отидат за вода на чешмата. Тук тя я придума да свалят булото и да нагласят сокая. Ще го носи, докато в дома й влезе първата снаха, на която ще го предаде. Както повелява народната традиция, на зелено дърво оставиха булото, а с водата от менците невестата поля дръвче, което ражда.
Щастливото събитие продължи на поляната с голяма веселба, която дори рукналият отново дъжд не спря.
Мария СИМЕОНОВА
Четете още:
🔴 Заменям женско кане корсо, бартер за айфон 5 гр. Петрич - OLX🔴 Ансанбъл Българе /14.06.201/
🔴 Тракийските принцеси - суетни и перфектни
Източник: Борба.БГ
Коментари
Харесайте ни във facebook!
