Джоко Росич - Йовано, Йованке


Аз съм отломка, но не от една българска мечта, а от една българска илюзия. Илюзията, че с кръвта си и храбростта си, можем да изкупим глупостта на властниците си. Двеста хиляди мъже оставиха костите си, за да сбъднат илюзиите им. От тука на Балканите не си сбъдваме мечтите, ами си ги давим. Давим си ги в кръв. И само, който види тая кръв знае, че годините нямат значение и държавите немат. Човеците са важни... Като легнеш у окопа, всички наедно ги ядат въшките и сърбите, и българите,и шиптарете, турците, и евреите и тех. Нема Рамазан, нема Шабат, за въшките все е Курбан Байрам. Туй ще рече, че кръвта е една и съща. Нема важно, на кой се Бог кланяш. Моят Бог не е нито Аллах, нито Христос, моят Бог се казва Йована. Йована, дето душата ми разпъна, тя ми е разпятие и покаяние и Бог..сал тя ми остана. Едни викат, че се казвала не Йована, а Македония. Други викат, че името и било Европа. Трети на голям параход я видяли, там пък се казвала Америка, ама за мен си е Йована. Вечер, като седна край огъня, все на нея и говоря, ей така и думам...Ех, Йовано, Йованке...


Четете още:

🔴 Най-после: Григор спечели мач

🔴 YouLocal – българско мобилно приложение на годината

🔴 Изписват Цвети след месец!





Източник: youtube





Коментари

горе