Мадлен Алгафари:С шамари възпитава слабият родител


В ерата на хиперконсумация материалните неща заместват истинските ценности, възмущава се психотерапевтът

Мадлен Алгафари е от най-популярните психотерапевти в България. Тя владее перфектно четири езика, завършила е психология в Софийския университет като първенец на випуска, а едновременно с това е получила и образование по режисура за драматичен и куклен театър в НАТФИЗ. Мадлен е доразвила терапевтичните си умения чрез специализации в Германия, Англия, Италия. Извършва индивидуална и групова психотерапия на екзистенциални проблеми, конфликти в двойката, неврози, натрапливости, фобии, зависимости, хранителни разстройства, психосоматични проблеми, прави психодиагностика. Занимава се още с аналитична и когнитивно-поведенческа психотерапия, психодрама, арт терапия, училище за родители, подбор на кадри, тренинги на трудови колективи.

Мадлен е и активен писател и преводач. До момента има издадени 7 авторски книги.

В тях ни дава своята рецепта как да не пилеем времето си, да бъдем добри родители и желани от половинките си.

- Какъв е моделът на идеалното българско семейство?

- Идеалното не съществува, и слава Богу. Нямаше да има нужда тогава да се развиваме и растем. Но в най-добрия случай партньорството е сбор от любов, доверие и свобода. Това са трите крака на трикракото столче "връзка" - сревнението е на Хорхе Букай. Ако единия крак го няма - връзката не е стабилна.

- Какъв е най-често срещаният проблем при двойките?

- Най-често липсва достатъчна осъзнатост и зрялост. Често липсва доверието. Криво се разбира и любовта - като собственост например. На конфликтите невинаги се гледа като на градивни събития. Диалогът е оскъден. Способността да се разбират дълбоките динамики на поведението ни - собственото и това на партньора. Затова психотерапевтичният процес цели първо себеразбиране, а след това и трансформация. Липсва и готовността да се поема собствената отговорност, често тя се прехвърля на партньора. Липсва съзнанието, че връзката е първото нематериално "дете" на партньорите, за което се полагат грижи.

- Материалното общество, в което живеем, промени ли ценностите на хората и в каква посока?

- В ерата на хиперконсумацията, в която материалните неща се опитват да заместят истинските ценности, често количеството се оказва неспособно да замести липсващото качество.

- Кои са най-големите грешки, които родителите правят по отношение на децата?

- Че не различават любов и уважение, любов и одобрение. Че самите те не са пораснали достатъчно. Но това не е осъзнато.

- Как да разбере един родител, че детето му го манипулира?

- Когато усети, че не се чувства силен в родителската си позиция. Силен, а не силов!

- Как се реагира в такава ситуация?

- Родителят е добре да работи със себе си, за да постигне самоувереност. Топлата категоричност, спокойната сила и уважението към детето, а не хистерията, силовите изстъпления или жертвеническото поведение на родителя ще породят уважение и у детето към родителя. Тогава то ще обича, но и ще уважава, и няма да вземе властта над родителя си.

- Какво мислите за наказанието като метод за корекция на поведението на детето?

- Ограниченията са необходими, но не и във вида, в който в историята са прилагани - под формата на насилие. Те обаче трябва да са предшествани от похвалите и поощренията с основание.

- Трябва ли двамата родители да участват във възпитанието на детето?

- Разбира се. Майката внася законите на вътрешния свят, бащата - на външния.

- Мнението ви за шамарите като възпитателен метод? Може ли родителите да възпитават без шамари, когато децата ги предизвикват с поведението си?

- С шамари възпитава слабият родител! Шамарът води до трупане на желание за реванш и до смачкване на самооценката на детето. Постига се временно послушание, но отложено във времето бунтуване и защити. Бих препоръчала на родителите да работят със себе си, за да придобият повече истинска сила. Само в момент на безпомощност един родител удря шамар на детето си - на някой, който е по-слаб от него. Децата мислят в черно-бяло. Те не осъзнават, че е възможно да обичаш и да си гневен едновременно.

- Днес е модерен мекият метод на възпитание, без бой и наказания. Успешен ли е според вас?

- По-успешен е от наказателната стратегия на възпитание. Свобода и слободия, разбира се, са различни неща. Мъдрият родител умее да балансира в подхода си.

Арх. Павел Янев:

Мечтая за дом на върха на стара сграда

Срещал съм всякакви абсурди, включително тоалетна чиния по средата на дневната, казва интериорният дизайнер

Арх. Павел Янев е роден във Варна, в семейство на инженери. Докато следва архитектура в УАСГ, работи в няколко от студиата на известни български архитекти, където трупа опит. От 2010 г. стартира собствена практика и преди 5 години създава собствено студио за интериорен дизайн - All in, чийто рожден ден отбеляза неотдавна с много колеги и близки приятели в столичен клуб.

- Родителите ви са строителни инженери, вие защо не ги последвахте, а станахте архитект?

- Учих в УАСГ в годините на строителния бум, което ми даде уникалната възможност успоредно с ученето да работя и да виждам как се случват нещата в реални обекти. Голяма част от наученото ноу-хау в архитектурното ателие прехвърлях в университетските проекти, което доведе до една много добра симбиоза и развихряне. Плюсът на проектите в университета е, че не се съобразяваш с бюджет, което автоматично означава, че единствената рамка, с която трябва да се съобразиш, е гравитацията! В годините на кризата нещата малко се посвиха и на повърхността останаха само най-добрите. Реших да се възползвам от ситуацията и започнах практика с малки, но качествени обекти, в които детайлът се цени до последно! Така с времето изградихме име на бутиково студио, което не прави масовка. Вярвам, че пазарът се е пренаситил от еднообразни сгради и интериори, и тепърва ще търси уникалност и перфекционизъм в детайлите.

По времето, в което реших да бъда архитект, живеех с мисълта, че строителните инженери са част от оркестъра, който архитектите дирижират, и че в сметките на инженера няма нищо креативно. Истината е, че за да си добър архитект, е нужно да познаваш работата както на строителния, така и на ВиК, електро и ОВК инженерите. В целостта си архитектурата обхваща всички тези инженерни науки паралелно с естетическата част на проекта. Никой проект не е само архитектура или само конструкция. Той е съвкупност от работата на много различни специалисти.

- Архитектите се смятат за "артистите" в строителния бранш. Имате ли възможност да реализирате идеите си?

- Да реализираш всяка една от идеите си е изключително трудно. Самият Франк Лойд Райт е реализирал едва между 30 и 40% от всичко, което е искал. Не винаги се намира инвеститор, който би платил всяка една идея. Трудностите са най-различни. Основното и най-важното е архитектите да имат свободата да контролират изпълнението от началото до край. На пръв поглед всичко изглежда много просто, но не всеки архитект успява да издържи на процеса.

- Какво ви пречи да построите сградата мечта?

- За един архитект няма понятие като "сграда мечта". Всеки нов проект носи в себе си заряда на новото и мечтаното. Всеки следващ е по-интересен от предходния, тъй като в процеса са се родили нови идеи и искаме да ги приложим.

- Как се погаждате с инвеститора, който обикновено иска нещо по-евтино, но по-доходно?

- Няма универсална формула за отношенията между хората. Когато едно нещо се прави с идеята да се спести и да е евтино, то се вижда от крайния клиент. Нашите инвеститори са предприемачи, които знаят, че пестенето сега ще се отрази на печалбата им после. Не винаги скъпият материал означава добър проект, но тръгвайки с идеята да заместиш добър материал с имитация, прави крайният резултат незадоволителен за всички - за нас, за клиента и съответно за неговите клиенти. В наши дни да имаш отношение към продукта, който предлагаш, независимо дали е сграда или нещо друго, е равносилно да имаш уважение към хората, които ще го ползват!

- Съвременното строителство уж е много разнообразно, а като се огледа човек - пак еднакви сгради, само че с повече балкончета и чупки, с още три етажа над козирката и вкопано фоайе. Само заради икономия ли се прави, или такъв е съвременният вкус?

- Колкото и да не искам да го казвам - това е масовото търсене. Не става въпрос за вкус, а за икономически предпоставки. Средната цена за апартамент в София на квадрат е 750 евро. За да продаваш на тази цена, то нямаш кой знае колко варианти за материали в сградата си - среден клас дограма, малко заигравка в цветовете с мазилка и това е. По-качествените вентилируеми фасади, камък, дървена дограма, заложена климатична инсталация в сградата са допълнителна екстра, която оскъпява крайна продажна цена към клиента с още 400-500 евро на квадрат. А както казах, масовият клиент би дал до 750-800 евро за кв.м в София. Което не означава, че няма такива проекти и те не се случват. Последните няколко години изключително се акцентира върху затворения тип жилищни комплекси, които са доста по-добре проектирани и съответно поддържани от стандартните жилища. Все пак всичко е въпрос на таргетиране и крайни клиенти.

- Какви са съвременните тенденции в организирането на вътрешното пространство?

- При проектирането на функционалното разпределение на едно пространство да се робува на тендеции е някак си неправилно. Единственото правило, което трябва да се следва, е да бъде удобно и добре премислено. Най-добрата формула за добър краен резултат е когато едно пространство или сграда е помислена във всички детайли - от това как влиза светлината през дограмата, до ръбчето на леглата в детската. Но все пак да отговоря на въпроса - тендецията, която винаги ще бъде на мода - функция!

- Мина ли модата на изнесената на балкона кухня и превръщането на антрето в трапезария? Това като че ли не е продиктувано само от недостиг на пространство, а се е превърнало в народопсихология на българина.

- Това никога не е било на мода. За съжаление немотията и недостигът на финанси ражда подобни "творби", които не са удобни никому. Не бих се наел да коментирам защо и как се е възродила подобна практика, но най-вероятно е наложена от дадена нужда. Добре, че е налице вече законът за остъкляване и присвояване на балкони, за да бъдат спрени подобни инициативи. В никоя друга европейска държава със самочувствие няма такъв феномен.


Четете още:

🔴 Помните ли полицай Хараламбиев, прострелял афганистанец край Средец? Не е престъпник, изпълнявал е дълга си!

🔴 Природа, история и мистика

🔴 Откъде произлизат имената на българските градове (част 1)





Източник: Труд





Коментари

горе