Ветрената мелница край село Белинци



На земята наистина има вълшебни места – места, на които без усилие можеш отново да станеш дете, което току що преоткрива света, сблъсква се с нечувани приключения и среща приказни герои. Понякога не е необходимо да отидеш на края на света, за да попаднеш на такова място. То е съвсем наблизо – среща  те с миналото, кара те да го преоткриеш  с очите на дете.

Има едно кътче от родното Лудогорие, което не просто те връща назад във времето, но може да даде и криле на мечтите ти. Машината на времето е вятърната мелница край село Белинци. Ако мислиш, че Дон Кихот или Сали Яшар са просто безплътни създания на мисълта на Сервантес и Йордан Йовков, просто трябва да видиш вятърницата, която ще те пренесе в друг свят. Проскърцването на дървените й криле може да се сравни единственно с пеещите каруци, измайсторени от Сали Яшар. За разлика от Дон Кихот – с тази мелница няма нужда да се бориш.

Лудогорието винаги е било ветровито място – и в буквалния, и в преносния смисъл. Тук винаги са духали силни западни ветрове. Вятърните мелници можели да мелят само, ако „уловят” силния порив на вятъра. Многобройните вятърници  не само украсявали пейзажа на Делиормана. В Лудогорци, Свещари, Старо селище, Богданци, Хърсово, Лъвино, Подайва, Вазово, Райнино, Иван Шишманово, Драгомъж и Исперих – във всяко село имало поне по една вятърница. Една от тях дори станала декор за филм. Над петдесет били стражите-пазители на някогашната Исперихска околия. Но един по един започнали да „падат” под напора на неумолимото време, като изненадващо сразени от Дон Кихот великани. И така почти до 90-те години на миналия век. Оцелял само един великан – вятърната мелница край Исперихското село Белинци. Днес тя е единствената по рода си в цяла Североизточна България. В нея още може да се види смилане на зърнени култури с два хромела.

Приказката започва преди повече от 140 години. Но когато си край нея, времето сякаш спира. Наблизо е седнал дядо Касим, сладкодумният майстор Касим – старият приятел на дядо ми. Не ме позна, обърка ме с майка ми, „дъщерята на бай Илия от село Здравец”. Историята на мелницата е част от историята на дядо Касим.

Касим Садък произхожда от семейство на майстори дърводелци, които от поколение на поколение си предавали умението да строят къщи, мелници и каруци. През 1951 г. бай Касим сам избира и купува мелницата от село Пчелина, Разградско. Тя сякаш идва при него като „благ дар”, който Бог праща на добрия майстор – това, което му дава сили да оцелее сред хаоса на земната суета. Мелницата била подвижна и можела да се премества на открити и ветровити места. Първоначално била построена и поставена край село Кара Михал (днес Розино), после преместена в село Владимировци и село Пчелина. Бай Касим сам я демонтира, превозва и издига в западната част на село Белинци. По това време е образувано ТКЗС, на което трябвало да бъдат предадени четирите вятърни мелници в селото. Дядо Касим бил готов на всичко, за да запази вятърния колос. Оттук започва историята на вятърницата като „действащ музей”. Тя е купена първо от Разградския музей, след което е откупена от Община Исперих и като паметник на културата с местно значение, става обект, стопанисван от Историческия музей в Исперих. На сегашното й място майсторът я премества и монтира през 1969 г. От 1971 г. тя влиза в действие и мели царевица, жито, ечемик,  просо, червен пипер и каменна сол за жителите на селото и околността.

Повече от петдесет години отдава бай Касим на вятърната мелница – освен, че се занимава с меленето, той се грижи за нея като за живо същество. Всъщност „дървеният човек” е направен от дрян, салкъм, бял и черен дъб. Дървото за гредата, която се подменя, трябва да е расло на ветровито място, за да е жилаво и здраво. Но мелницата е здраво стъпила на земята, защото темелите са от камък и бетон. Тя е не просто действащ, а жив музей. Тя се движи, говори, диша, дори обича. Просто трябва да се вслушаш в нея. С помощта на преносимото дървено съоръжение и здравата верига тя завърта снагата си, за да улови вятъра – най-голямата й любов. Само дървените спирачки-челюсти от дрян обуздават напора на вятъра. От тази любов се ражда най-финото брашно. То се стича по дървените улеи и пълни чувалите. От него се прави хлябът, който години наред привличал толкова българи към широките простори на Лудогорието. Ако искаш да видиш как се случва магията, трябва да се изкачиш по стръмната дървена стълба, която води до втория етаж (защото мелничното тяло е на два етажа). Там тупти сърцето на вятърната мелница. Там са чарковете й – изработени от бял и черен дъб. Там е и оджакът – огнището, на което някога са се греели в студените дни и нощи. А понякога са си приготвяли на жар ароматно кафе.

Но времето лети като вятър. Повелител на вятърната мелница вече е Бейти – синът на дядо Касим. От баща си той наследява занаята по ловене на вятър. Също като него днес е служител на Историческия музей в Исперих, назначен да се грижи за опазването на този неповторим музей на открито.

Един ден от Холандия пристига мелничар, тръгнал да „лови” мечтите си. Да се чудиш кой вятър го е довял в Исперих. С помощта на служители от Историческия музей стига до село Белинци. Всъщност предприетото от него приключение не е толкова изненадващо, ако знаем, че през XVII век в Холандия е имало към 10 000 мелници, които вдъхновявали платната на известни холандски художници. Днес броят им  драстично е намалял. Те все повече се превръщат в културни забележителности. Холандският майстор е дошъл специално, за да види нашата шестокрила птица. Любовта към вятърниците събира мелничаря от Западна Европа с двама майстори от малко селце в сърцето на кръстопътните Балкани. Нито холандецът знае български, нито Бейти и бай Касим говорят английски. Но тримата се разбират толкова добре на езика на вятърните мелници. Кой казва, че Дон Кихот и Сали Яшар нямали нищо общо!

Не е необходимо да се бориш като Дон Кихот с тромавостта на дървените колоси. Трябва да ги почувстваш, изучиш и разбереш, да заговориш на техния език. А вятърната мелница край Белинци е истинско дете на Лудогорието – аха, аха да полети…, но стои здраво стъпила на земята. За да я разбереш, трябва да имаш повече от една душа. Да имаш земна или вятърна душа. А у всеки един от нас, в една или друга степен има по нещо и от двете.

Текст: Веселина Белева
Снимки: Мехмед Азиз


Четете още:

🔴 Най-добрите ФРАЗИ от българските филми в едно видео! Да се посмеем с откъсите от любими БЪЛГАРСКИ филми! (ВИДЕО)

🔴 Да ядеш на стол

🔴 Първи църковни бракове в Голямата Базилика





Източник: forum24





Коментари

горе