ЗЛАТОГРАД златна магия в сърцето на Родопите

От китното българско селище излетя в Космоса знаменитата песен "Излел е Дельо Хайдутин"

Може би няма българин, който не е ходил в китния Златоград - сгушил се в зелената прегръдка на Родопите, в долината на река Върбица. Той се намира в област Смолян и е много близо до границата с Гърция.
Гостите на града ще останат очаровани от запазената възрожденска архитектура и величествената природа на малкото градче, в което сякаш времето е спряло. Особено това е характерно за старинната част, където може да се видят около стотина възрожденски сгради, обявени за паметници на културата. Те пазят богата култура и многовековна история.
Характерен облик на Златоград придава архитектурният резерват. За етнографи и историци той е средище с най-стари традиции в материалната култура и бита на българския народ. Постройките се отличават с белите си зидове около дворовете, с широките дъбови врати и кръглите комини. Пред повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове.
Селището се прославя с песента "Излел е Дельо Хайдутин". Дельо Хайдутин става известен с борбата си против насилственото ислямизиране на родопските българи. Подвизите му са възпети в десетки народни песни, предания и легенди. На него е посветена прочутата песен "Излел е Дельо Хайдутин", изпълнена от Валя Балканска, записана е на златен диск и изпратена в Космоса.
Една от забележителностите на града е най-старата, построена още по време на османското владичество, черква в Родопите - "Успение Богородично", през 1834 г. Тя е ниска, вкопана близо 1,5 м в земята. Уникална я правят съхранените икони и мястото, на което е издигната - един от високите хълмове в града. В двора на храма е запазено килийно училище, белязало началото на просветно-образователното дело в региона. Възстановен е одърът, на който е седял учителят. Той едновременно упражнява своя занаят, шивачеството, и наблюдава скупчените в ъгъла ученици. Децата се учат да пишат върху пясък, насипан в плитки дървени сандъчета.
Другата светиня, важна за града, е храмът "Св. Георги Победоносец". Той е завършен точно в годините на учредяването на независимата Българска екзархия. През 1871-1872 г. е издигната висока камбанария, свидетелстваща за голямата победа на българите в обществения живот на Османската империя. В двора на строящата се сграда е открито двуетажно училище по модерната за времето си взаимоучителна методика. Днес то е реставрирано като музей и може да се разгледа.
Именно в Златоград е сградата и на най-старата поща в България. Тук е открит и най-архаичният писмен паметник от родопското Възраждане - "Златоградски писмовник", през 1852 г.
Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна атракция на Златоградската община. Включен е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Открит през 2001 г., той е първият у нас частен етнографски комплекс. Представлява музей на открито и показва как Златоград е изглеждал преди 100 години.
Посетителите имат възможност да видят интересна историко-етнографска музейна експозиция с архитектурна сбирка, действащи занаятчийски работилници с ръчно изработвани сувенири, гостилници и механи, които предлагат родопски специалитети и напитки по оригинални рецепти. Към комплекса се присъединява и кафенето "Старият град". В него се поднася чрез специален ритуал прословутото "въртяно" кафе, което се приготвя върху нагорещен пясък. Кафенето е от 1823 г.
Известните със своята гостоприемност родопчани залагат на съчетаването на местните обичаи с пресъздадената възрожденска архитектура с калдъръмени улички, по които човек може дълго да броди и да се любува на тишината и красотата на планинския град.
Радостта от посещението ще бъде още по-запомняща се, ако попаднете на някои от традиционните събори и фестивали, които допълнително обогатяват живописния край. Сред тях са прочутите Дельови празници през септември.