Истории от Северозапада


От Северозапада съм и положението там ми е неприятно, катранено, черно. Да, ясно е, че ще говоря за плодородните роми, които бавно и сигурно завземат териториите ни.

А градът, който е силно засегнат от тяхното присъствие е с тематичното име Роман.

Въпросните черни люде до толкова са превзели града, че всъщност белите са като музейни експонати.

Ако в Ямбол си имаха блок 20, то в Роман все още си имат “двойката “. Повечето апартаменти в този блок са без тераси, циганите там се множат сякаш ежеминутно и тъй като само това място вече не им е достатъчно, започват да превземат и другите части на града.

И откакто всяка медия ни крещи за толерантност, ние изпълняваме и уж мирно живеем сред разширяващото се “черно море “.

Ескалацията, разбира се, с доста забавяне се случва и преди дни представител на изчезващата бяла раса в града е причакан пред дискотека от “алфа -мъжкар “, представляващ другия етнос.

И не ме разбирайте погрешно, в нашия край не е никак необичайно вечерта да приключи с кютек. Но за ромската душа един скандал не може да приключи толкова леко и само с един пердах, по-скоро ще се точи поне три дни като сватбите им.

Разплатата не закъснява и на следващия ден ромската ярост вече се е разпростряла сред цялата рода, а знаете там всички са братя и сестри. Действат хладнокръвно и само с проверени и добре познати средства от типа - лопата, брадва и прът.

Кулминацията настъпва, като по филмите, тълпата устройва хайка за момчето и в луда надпревара тичат след колата му. А той горкият си мисли, че ще намери спасение в полицейското управление.

Да, ама не, циганите са цяла рота, а полицаите 10.

Естествено родата превзема управлението, а момчето е хубаво понатупано, докато заветното подкрепление от полицаи пристигне. С кански мъки уж положението е овладяно, а в малките часове на нощта злополучният момък е изведен от града, за да не всява смут сред така толерираното и допринасящо за благополучието на Роман мургаво общество.

 Равносметката е ясна, дори полицията не може да контролира ситуацията. Ромите ни най-малко не са малцинство, а скоро се очаква мургави шерифи със златни зъби да вдигнат барикади около малките ни северозападнали градчета и да искат такса “спокойствие”.

 Е, спокойна съм и толерантна, как да изкажа мнение, щом във врата ми диша БХК, а другарят ром с усмивка повтаря “Знам си правата “...


Какво четем:

🔴 България отвисоко - Шуменска крепост

🔴 Как българките си тръгнаха от България. Майки на война - далеч от дома

🔴 Щастлива съм, че не се омъжих

Източник: Lentata



Коментари



горе