Заветите на Първоучителя Климент Охридски


11.25_sv_Kliment_OhridskiДнес, 27 юли 2016 г., се навършват 1100 години от успението на създателя на българската азбука – кирилицата – свети Климент Охридски. По този повод публикуваме есето на ученик от софийско училище, посветено на тази светла личност, благодарение на която сме устояли във вековете като български Народ.
…Защото народ без писменост и култура  се превръща в подивяло население, обречено да изчезне от историческата сцена.


ЗАВЕТИТЕ НА ПЪРВОУЧИТЕЛЯ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Единадесет века са сериозен исторически период. Време, повече от достатъчно за доказване или опровергаване на която и да е идея, труд, дело. Ако са били Богоугодни, сиреч разумни, праведни и справедливи, ще устоят и плод ще дадат – здрав, изобилен, народополезен.

Историята – това превратно, постоянно криволичещо и винаги пълно с изненади движение от миналото през настоящето към бъдещето, се оказа само регистратор на триумфа на идеята, труда и делото на един от петимата сподвижници на равноапостолите св. св. Кирил и Методий. Покровителите на Европа разпространяват създадената от Константин-Кирил Философ глаголица във Великоморавия и Панония, където тя се ползва няколко века – достатъчно е да се посети библиотеката за средновековна литература в Прага, за да се видят огромните фолианти с глаголически текстове.

Изгонените от немското духовенство след кончината на св. Методий ученици на първоучителите биват радушно посрещнати и обласкани в Царство България. Наум остава в престолнината Преслав, а Климент е изпратен в югозападната област Кутмичевица. Там с пълна сила се проявява божествената му дарба да превръща чрез неуморен труд идеята в животворящо дело.

Гениалната мисъл – да опрости мъчната за усвояване, писане и четене глаголица, като замести сложните глаголически знаци със заимствани от гръцката и латинска азбука букви, към които добавя и няколко специфични за българското произношение знаци, дава изобилен плод още приживе на автора. Както пише в своето „Пространно житие на св.Климент“ гръцкият архиепископ Теофилакт Охридски, за седем години в създадената от него (Климент) школа се обучават над 3 500 души – главно деца и младежи.

Тук е мястото да опиша една случка отпреди 34 години, участник в която е моят дядо – тогава преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Впечатлен от огромното, особено за онова далечно време, число на учащите се в Охридската школа, той започнал да проучва проблема и стигнал до извода, че това не е било просто училище, а нещо повече – първият, и то не само български, не само европейски, а световен университет. Вдъхновен от прозрението, написва статия и я предлага за публикуване в сп. „Проблеми на висшето образование“. В ония времена всяка публикация е била гледана под лупа. Назначен бил рецензент – професорът от Великотърновския университет П.Р. Рецензията била иронично-съкрушителна. Статията била отхвърлена.

Година по-късно дядо ми – тогава и нещатен експерт по ЮНЕСКО към Министерството на просветата – бил по някакъв повод в софийското представителство на втората по значимост световна организация, находящо се на ул. “Г.С. Раковски“. Докато чакал във фоайето да бъде приет от съответния служител, прелистил попадналото му пред погледа българско издание на „Списание на ЮНЕСКО за България“ (на френски език). Каква била изненадата му, когато видял отпечатана – черно на бяло – статия от същия професор, където последният „точ в точ“ повтарял аргументите  на отхвърления автор и заявявал, че Климент Охридски е създал първия университет!

Наистина, възможни са разнообразни тълкувания на идеята за университет. Богдан Богданов в статията си „Античният университет“  (в. „Народна култура“ бр.18/ 28 април 1989 г.) дори я търси в древната античност.  Той смята, че основаната още в VI в. пр. Хр. школа на Питагор вече има белезите на университет. Но и тя, и Платоновата Академия, „Ликейон“-ът на Аристотел, включително и александрийският „Музейон“ от III в. пр. Хр., както и прочутата Магнаурска школа, обаче са били тесни, затворени общества, предназначени да обучат крайно ограничен брой аристократични младежи.

Не такъв е случаят с Охридската школа на Климент. За първи път във висше училище – а какво друго трябва да е учреждението, подготвящо учители, свещеници, агрономи, лекари, държавни служители – освен университет? – вратите са широко отворени за хиляди любознателни младежи извън ограничения аристократичен кръг. Даже създаденият 202 години по-късно, официално смятан за първия университет в Европа и света – Болонския –  е с далеч по-скромни показатели. (Впрочем, предполагаемият му основател и първи преподавател – юристът Нѝколо – носи многозначителната фамилия „ди Бỳлгари“.)

Не остава и сянка от съмнение, че първоучителят Климент не само е бил получил преизобилно от Божията благодат, но и неуморно, щедро и безкористно я е раздавал на идващите след него. Днес творението му –  кирилицата –  е в услуга на духовното и материално израстване на стотици милиони човеци от много европейски и азиатски държави. Той скромно я наименува не на себе си, а на своя учител. Тя е сред официално признатите от Европейския съюз, наред с латиницата (в различните ѝ западноевропейски варианти) и гръцката азбука. Пъртината, прокарана от него в университетското образование, го прави достъпно не само за ограничения кръг привилегировани синове и дъщери на богатите и влиятелните от този свят.

И така, какво ни завещава първоучителят Климент Охридски?

  • Азбуката. И не само нам, на милиони като нас.
  • Скромността. Нарича сътворената от него азбука на името на учителя си.
  • Университета. Първия. Общодостъпния.

Очевидно тези негови достойнства са били забелязани още преди едно цяло хилядолетие. Затова Църквата го е канонизирала за светец.

Свети Климент Охридски – първоучител български!

.

Николай Любомиров,

X клас, 85 СОУ „Отец Паисий“


Какво четем:

🔴 България стрети медал от олимпиадата в Лондон!

🔴 Нов GSM оператор от тази есен у нас

🔴 Древен "Град на Слънцето" откриха археолози край Минерални бани (СНИМКИ)

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе