СБЪДНАТА МЕЧТА. Циганин от еленските села стана бизнесмен в Париж


РОМ ОТ ЕЛЕНСКИТЕ МАХАЛИ СБЪДНА МЕЧТАТА НА РОДНИЯ ГАСТАРБАЙТЕР ДА ЗАПОЧНЕ СВОЙ БИЗНЕС В ЧУЖБИНА. При това не къде да е, а в една от най-големите и икономически най-добре развити европейски държави – Франция. Али Алиев напуска България преди десет години и отива при брат си, който пръв е заминал и живее като бездомник в Париж. Двамата братя известно време спят под мостовете и по парковете, а през деня отиват на специалните пиаци за черноработници, където чакат някой да ги наеме да свършат някоя работа за 30 – 40 евро. Работата, за която ги наемат, разбира се, е тежка, мръсна, недобре платена и хамалска, като пренасяне на покъщнина, на строителни материали и камъни и рязане на дърва. Преди да замине за Франция, Али работил няколко години в Балкана, където режел и товарел дърва за частник, така че това лесно му се удавало. Усърдността на чевръстия млад ром била забелязана от един от работодателите, турчин от Анадола, и той му предложил постоянна работа при себе си. Нашенецът се съгласил, без изобщо да се двоуми. Заплатата му скоро била вдигната на 50, след това на 70 евро на ден. За работата в гората българинът разказва, че не е трудна, тъй като се работи по 8 часа, но пътят е този, който убивал работниците. „Аз живея със семейството си близо до Париж. Сутрин в 5,00 ч. тръгваме с колите и пътуваме по 300 км, докато стигнем до горите, които ще сечем. Работим и вечер поемаме по обратния маршрут. Така на ден правим по 6 часа път, което много уморява, особено този, който шофира”, споделя Али.

За живота си във Франция той може да говори с часове, и то само суперлативи. Според него това е най-добре уредената страна в Европа, а местните хора имат много добро отношение към чужденците, дошли тук да търсят работа. „Тук няма расово деление на французин, българин, циганин, руснак или друг етнос. Аз съм циганин, но децата ми учат в нормално училище с тези на французите. И никой не им се подиграва, че са цигани. На улицата, в магазина, по автобусните спирки никой не гледа на мене като на втора ръка човек заради това, че съм по-мургав и че съм чужденец. Всички са любезни и учтиви и са готови да ти помогнат”, твърди Али. Въпреки това той признава, че след джихадистките атентати във Франция някои от местните започнали да стават малко по-подозрителни към чужденците, идващи от арабските страни. Но към идващите от България отношението било добро. „Знаеш ли кое е интересното, че французите се отнасят добре към нас, обаче ние, българите, умираме да си правим мръсно един на друг и да се прецакваме. Даже веднъж един от патроните, за които работех, французин, ми вика: „Абе, Али, какви такива хора сте вие, българите. Вместо да сте единни и задружни, защото сте в чужда страна, и да си помагате, вие очите ще си извадите кой да прецака другия с 5 евро”. И е така. Знаеш ли колко задружни са другите, например албанците. Един от тях да бутнеш, всички се вдигат, вадят ножовете и тръгват да отмъщават за обидата. А при нас… В началото, когато не знаех още как са нещата, ме взе един български турчин, от Делиормана. Намери ми работа в една ферма, да се грижа за коне и крави. Работех по 10 – 12 часа и накрая той ми даваше по 20 – 25 евро. Като го питах защо толкова малко, вдигаше рамене и казваше, че босът не бил доволен от работата ми. Като понаучих езика, един ден се престраших, спрях собственика на фермата и го попитах какво не правя както трябва, че ми плаща толкова малко. И какво се оказа, той давал за мене по 50 евро, обаче моичкият, който ме заведе, си прибирал половината и така живеел на мой гръб. Затова аз избягвам да работя с българи, защото не са честни хора”, възмущава се Али.

След като поработил 7 години в областта на дърводобива, научил езика и натрупал необходимите социални контакти и връзки, нашенецът решил да работи сам за себе си. Даже по-скоро другите да работят за него. Взел малко пари назаем от свой познат турчин и направил фирма за добив на дървен материал. Работата му потръгнала, той върнал заема и сега твърди, че не може да се оплаче финансово. За него работят осем човека, сред които обаче няма нито един българин. Алиев разказва, че във Франция отделни сектори от промишлеността и селското стопанство са окупирани от определени етноси. Така например през 90-те години дърводобивът е бил в ръцете на португалците. След това те се насочили към строителството, а оставили дървата в ръцете на турците, които все още продължават да държат този бранш в ръцете си. „Трудно е да успееш да влезеш там, ако не те препоръча някои отвътре. Благодарение на това, че съм работяга и на никого не съм правил мръсно, аз успях да спечеля доверието на един от патроните, който каза добра дума, където трябва, и останалите ме приеха. Иначе е невъзможно. Но не е достатъчно да те приемат. Трябва непрекъснато да доказваш, че играеш по техните правила, че не се опитваш да ги прецакваш и да шмекеруваш зад гърба им. Иначе ще те изхвърлят на момента”, разкрива тайната на успеха си Али. Той сподели също, че за французите българите са всъщност нашите цигани и в началото свързвали нашенците предимно с джебчийските кражби и просията по улиците на големите градове. Сега обаче нещата като че ли били започнали вече да се променят към по-положителна нагласа от страна на местните към нашенците.

Сега Али и семейството му са социализирани и живеят на няколко километра от Париж като истински французи. Мъжът твърди, че от прозореца на апартамента му дори се вижда Айфеловата кула, на която обаче още не се е качвал, защото било скъпо. Децата му се учат в местно училище, но бащата споделя, че не е никак доволен от нивото на образованието там. „Дъщеря ми е вече в 4 клас, а не може да смята както трябва. Там никой не обръща внимание на децата поотделно. Ако родителите искат детето им да получи повече знания, си наемат частен учител. Такава е практиката. Там никой не остава в същия клас. Знаеш, не знаеш, минаваш по-нагоре. Затова нашето образование си е най-добро”, категоричен е бащата. Той разказва също, че във Франция жизненият стандарт е много добър. „Когато работех за другия чорбаджия, получавах по 60 – 70 евро на ден. Това прави 2000 евро на месец. Квартирата ни беше 300 евро, а за храна на седмица харчехме не повече от 70 – 80 евро, при това като си купувахме само прясно месо. Като махнем и другите дребни разходи, ни оставаха чисто на месец по около 1000 евро спестени пари. В България не ще можеш да заделиш такава сума и за една година”, усмихва се ромът. За разлика от други българи, които, веднъж устроили се, прекъсват връзката с родината, Али Алиев е категоричен, че не може да забрави България и винаги ще продължи да се връща в родното си село. „Винаги ми е мъчно за България. Тук съм се родил, тук са гробовете на моите близки. Тук са приятелите ми. Макар че, честно казано, повечето също вече не са тук, а някъде по света. Но през лятото си идваме за по месец да стегнем къщичката и да си починем. Случва се да се засечем и с други приятели от детските и младежките години, които също са се прибрали от Германия, Англия, Испания или Норвегия. Тогава разпъваме софрата и започваме лакърдиите, които продължават чак до зори с много ядене, пиене и песни. Човек не може само да работи, трябва от време на време и да охлабва, да не му гръмне бушонът, нали така”, завършва разговора с усмивка циганинът, бизнесмен от Париж.

Иван ПЪРВАНОВ


Какво четем:

🔴 За нищо на света не яжте тези храни в жегата!

🔴 Три дни пазели Мария да не посегне на живота си

🔴 Кумранските ръкописи разкриват бъдещето на България

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе