Ето кои са чудотворните икони на Св. Богородица в България (ГАЛЕРИЯ)

От хилядолетия хората се молят да бъдат здрави и щастливи. Има места с особен заряд, където молитвите към Бога достигат по-бързо и Господ ги изпълнява. Това са т.нар. чудотворни икони, пред които християните изказват най-съкровените си желания. Никой не може да обясни как искрената молитва пред образа на някой светец може да изправи инвалид на крака или да излекува някого от неизлечима болест. За щастие българските църкви и манастири се радват не на една или две чудотворни реликви, които са изцерили стотици и са сбъднали хиляди молби.

Почти във всеки наш храм има икона на Богородица или на някой светец, която притежава изцеряваща духовна енергия. А най-важното е - пред иконите да пожелаваме само добро. България може би е една от страните, където има най-много чудотворни икони. Предлагаме ви разказ за най-известните християнски реликви, които се намират у нас и за които мнозина разказват, че вършат чудеса.

Иконата „Достойно есть" пристигна в София в навечерието на 100-годишнината на патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски". Осветеното в Света гора точно копие на „Света Богородица Достойно есть" по молба на покойния патриарх Максим остава завинаги у нас. Чудотворната реликва дойде в столицата десет дни преди кончината на Негово Светейшество. Той обаче успя да я целуне и да се причести пред нея. Само за една седмица след идването на атонската Божия майка пред нея се поклониха над 150 000 души. Още по-интересното е, че в дните около кончината на дядо Максим на лицето на Богородица се появиха кървави сълзи.

Не по-малко интересна е „Света Богородица Троеручица", която се съхранява в Троянския манастир. И тази икона идва от Света гора, тя е копие на прочутото изображение на Божията майка от Хилендарския манастир. Историята на тази реликва е свързана с Йоан Дамаскин, който бил противник на иконоборческата ерес и така през VIII век си навлякъл омразата на византийския император Лъв. Императорът наредил да му отсекат ръката. Когато наказанието било изпълнено, Йоан Дамаскин цяла нощ се молил пред Богородичната икона и на сутринта открил, че ръката му отново е зараснала на предишното си място.
В знак на благодарност и за спомен на станалото той поръчал сребърно изображение на ръка, което било поставено на иконата. Нейно копие пък пристигнало в село Орешак около 1600 г., донесено от монаси от манастирите в Света гора. Те носели иконата към Влахия, но отседнали в селото, за да си починат. На следващия ден, когато се подготвяли да отпътуват, магарето, с което се пренасяла иконата, отказало да помръдне и те трябвали да останат в селото още един ден. На следващия ден случката се повторила. След няколко дни магарето продължавало да се противи и монасите приели това като знак, че иконата трябва да остане там. Преданието гласи, че Троянският манастир „Успение Богородично" е създаден именно заради атонската икона на Божията майка. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството.

В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона. Славата на „Св. Богородица Троеручица" се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея - болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й. Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население - християни, евреи, турци.
Едно от най-големите чудеса на иконата е това, че тя изцелява жените от безплодие. Преди години пък момиче от Троян, което живеело в Гърция, катастрофира тежко с мотор и изпаднало в кома, от която не можело да излезе повече от четири месеца. Майката на момичето посетила иконата многократно. Свещеник от манастира отправял молитви за спасението на девойката. И чудото се случило - момичето отворило очи и се вдигнало. Кръстило се със сестра си в манастира.

„Света Богородица Осеновица" краси Рилския манастир. Старинната чудотворна икона е с 32 четириъгълни преградки с мощи на светци. В горната й част има надпис „Одигитрия" (Пътеводителка). Старо предание уверява, че е била подарена на Рилския манастир от сестрата на цар Иван Шишман, така наречената „Мара бяла българка" - жена на султан Мурад І (1319-1389). По този начин, наред с религиозната си стойност като християнска светиня, тя добива и историческо значение.

Иконата се намира в специален иконостас при третата колона на голямата манастирска църква. Иконата се пази винаги заключена. Само на големи празници, при масово посещение, след Света литургия с нея се прави тържествена лития. Местното население почита иконата като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии. В такива случаи свещеник с епитрахил, монах, прислужник и въоръжена охрана посещават дома или обхождат засегнатите места, правят водосвет, поръсват и се връщат.

„Света Богородица Умиление" краси Бачковския манастир. Иконата е подарена през 1311 г. на обителта от двама грузински пътешественици Атанасий и Окрапир. От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало от нея е обковано в две ризници - златна и сребърна - земна оценка на духовната й стойност.

Чудотворната икона на „Божията майка - Златна ябълка" се пази в храма в кв. Горни Воден в Асеновград и води началото си от XVII в. Тя е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Иконата е наречена „Златната ябълка" заради оставената като дар ябълка от чисто злато, а описаните случаи са свързани с утехата и радостта, която Богородица е давала в едни от най-трепетните молитви - молитвите за рожба. Само за една година в църквата са направени 30 кръщенета, като 24 от тях са на деца, измолени пред чудотворната икона. Възрастните асеновградчани разказват, че реликвата е донесла изцеление и на сестрата на цар Борис ІІІ. През 1934 г. княгиня Евдокия се моли на иконата и преспива в храма. След известно време оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие на чудотворната икона. Майката Божия продължава и до днес да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.
Сред иконите, които имат свръхестествена сила, е и тази на Свети Мина в старинния храм „Света Петка" в столицата, в сградата на Софийската митрополия. Светецът помага при слепота, както и при откриването на откраднати вещи. Другата от чудотворните икони на Свети Мина се намира в Обрадовския манастир в близост до столичния кв. „Бенковски".

Смята се, че иконата на Свети Фанурий съдейства за задомяване и укрепване на разклатения мир и разбирателство в семейството. Негови икони, за които вярващите твърдят, че са чудодейни, има в столичния храм „Св. св. Кирил и Методий" при Женския пазар и в Обрадовския манастир „Св. Мина" край столицата.

В малката църква на столичната ул. „Калоян" се пази иконата на Свети Николай Мирликийски - Чудотворец. На 30 януари 1944 г. храмът е бомбардиран от американски „летящи крепости". От него остават само няколко стени. Върху една от тях като по чудо остава невредима иконата на Св. Николай. Сега светият образ е във вътрешността на храма, който всъщност е надзидана постройка върху оцелелите от бомбите стени на старата черква. Преди 30-ина години ръцете на светеца са обковани със сребро. В последните години много вярващи се молят пред иконата за работа, други - за избягване на премеждия, а трети - за задомяване. Богомолци свидетелстват, че светецът е изпълнил молбите им.

В Арбанаси пък се съхраняват две от най-известните чудодейни икони. Едната е в църквата „Св. Богородица" . Тя помагала много на хора със стомашни и нервни заболявания. Лекува слепи и недъгави. Другата икона се намира в манастира „Св. Никола". Лекува най-вече безплодие. Легендата разказва, че ако Бог е чул молбата ти, щом залепиш стотинка върху лика на Божията майка, тя ще се задържи, но желанията трябва да са добри, благочестиви и богоугодни.