Влюбеният Ататюрк капитулира в София


Отново война. Яворов току-що се е оженил за Лора. Хиляди страници са изписани за тяхната любов. Репетицията на „Когато гръм удари как ехото заглъхва“ в Народния театър прекъсва. Авторът облича войводската униформа и поема с четата си към фронта. На няколко места по пътя Лора го посреща и изпраща.

В Банско Яворов среща ген. Стилиян Ковачев, командир на българската освободителна войска и заедно с македонските чети връщат на България Разлог, Банско, Неврокоп, Кавала. Неврокопското население посреща с овации предложението на ген. Ковачев за пръв кмет на града да бъде провъзгласен авторът на „Хайдушки копнения“. Преди да тръгне да освобождава Кавала, поетът

пише първата си кметска публицистика

по въпросите на деня в освободения град. След години този град приема името на Гоце Делчев, с когото Яворов е близък приятел и съмишленик.
Историческите съвпадения са неканонични. През ноемврийските дни на тревожната 1913 г. като нов турски аташе в София пристига 32-годишният образователен и привлекателен майор, който след години ще бъде наричан Ататюрк (баща на турците). Среща се с „познатия“ ген. Ковачев. Оказва се, че

двамата са воювали един срещу друг

Силните намират себе си. Често пият заедно кафе, говорят си и на турски. Като приятели. Кемал бързо влиза в светския живот на българската столица. Посещава балове, концерти, оперни представления, възхищава се от гласовете на Христина Морфова и Стефан Македонски. Надява се и в неговата родина да има такава опера.

В софийското казино той среща 21-годишната девойка Димитрина Ковачева, втората дъщеря на ген. Ковачев. Чужди кореспонденти я сравняват с българска роза. Учила е литература и музика в Швейцария. Владее три чужди езика. Изнася благотворителни клавирни концерти, които турският военен аташе често посещава. Ще види ли такава девойка и в родината си?

На бал с маски в царския дворец Кемал се появява с еничарска униформа, специално доставена от музей в Истанбул.

Пламва красива любов

Предлага на Димитрина да се оженят. Генералът отсича – това е невъзможно. Убеден е, че различната религиозна принадлежност ще разруши любовта им. След години Кемал отново иска ръката на Димитрина. Бащата отново отказва.

Пътят на бъдещия „баща на турците“ е не по-малко драматичен. Премахва вековната султанска власт. Провъзгласява Турската република. Пръв председател на нейния парламент (1920 - 1923). През март 1924 г.

превръща Турция в светска държава

и приема името Ататюрк. Прави радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната област. Въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, сменя старите лични религиозни имена, жените получават равноправие.

В интервю пред в. „Утро“ през 1931 г. изповядва: „Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция“.

През 1922 г. Кемал се жени за богата интелектуалка, но бракът им е несполучлив и двамата се разделят. През същата година изпраща на Димитрина (или както я наричат галено Мити) романтичния роман „Чучулигата“ от известния турски писател Решад Нури. Тя плаща за превода и в. „Зора“ помества няколко откъса от романа.

Гранддамата на българската поезия Елисавета Багряна споделя в спомените си, че при посещение в Турция с група писатели, Ататюрк ги кани на вечеря. Казва на Багряна, когато танцува с нея: „Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?“. Багряна отговаря: „Добре е, споделя самотата си със съпруг“. Разбира, че

в прегръдката на Ататюрк не е тя, а Мити

Умира през 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Сред вещите му близките намират снимка – на Мити.

Димитрина се омъжва за адвокат, впоследствие депутат. Имат три деца. След Девети септември и отмяната на смъртната присъда на съпруга й семейството е интернирано в провинцията. Имуществото им е конфискувано. Димитрина умира от рак през 1966 г. на 80 години.

За тази драматична любов разказва българо-турски документален филм. По време на снимките сценаристката Елена Димитрова и режисьорът Али Дервиш откриват племенница на Димитрина, от която научават подробности за последните й дни. Според нея предсмъртните думи на Димитрина били: „Тази нощ сънувах Кемал“.

Великолепен документален роман за Кемал Ататюрк написа моят приятел и колега във в. „Отечествен фронт“ Парашкев Парушев. Книгата претърпя няколко издания. Парашкев бе български генерален консул в Цариград. Близките му приятели и колеги

там го наричаха Паруш бей

Бурният политически живот съпътства Ататюрк. В съдбоносно време ръководи съпротивата срещу следвоенното разпокъсване на страната, когато гърците нахлуват в Анадола, а западните сили се готвят да си поделят Турция. Осуетява атентат срещу себе си. Защитава турската нация, мюсюлманите, които според него по рождение са „надарени с хуманни обичаи“. Лидерството му консолидира както твърденията за „арменците убийци“, така и за турците като „потисната нация“.

В така наречената Велика реч

пред парламента през октомври 1927 г. (която продължава 36 часа и 31 минути и се счита за най-важната в модерна Турция) Ататюрк определя арменските кланета като „срамна постъпка“, а неговата Турска република трябва да се освободи от „това петно“. В началото на 2000 година се появиха

неизвестни оригинални документи

Турският общественик Мурат Бардахчъ, без да ги интерпретира, съобщи, че според документите в Османската империя през 1915 г. живеят 1 256 000 арменци. Две години по-късно броят им е 284 157 души. Фактите отварят врата към истината.

Ататюрк няма пряко участие в геноцида. Има исторически победи като строител на нова Турция. Капитулира единствено пред легендарния ген. Ковачев и дъщеря му Димитрина. Остава с добри чувства към България.

Любен ГЕНОВ


Какво четем:

🔴 Дано издъхна в полет, а не на легло

🔴 Ето как големите магазини нагло ни мамят 

🔴 Този път няма да му се размине!

Източник: Блиц



Коментари



горе