Някога мъжът е въртял меч, днес си епилира краката


Тътен от мъжки викове, кънтеж на остър метален звук от удара на два меча, огромни мъже се изправят един срещу друг с повече от 20 килограма снаряжение в 40-градусова жега.

Това са днес мъжките битки, които правят реконструкторите от българските клубове за исторически възстановки.
В древността сраженията са се водили, за да се брани територия или да се завзема нова. Днес мъжете мерят сили за чест, но и с носталгия по онези силни и достойни времена, казват възстановчиците.
Сред тях са представителите на пазарджишката наемна дружина “Барадж” - група за историческа фул-контакт фехтовка, възстановяваща периодите IX-X и XII-XIII век на Балканите и Източна Европа. Начело на дружината е влюбеният в историята MMA боец Петър Владов.

„Периодът и районът, който сме си избрали да пресъздаваме, е много динамичен и интересен с неговите сблъсъци на култури по нашите земи. За да привлечем вниманието на съвременните мъже към нашето изкуство, възстановяваме битките и сраженията от онази епоха в по-скоро спортен вариант като подготовка на воините и повишаване на тяхната сила и бързина. Мъжете в онези времена не са били като днешните, метросексуални с епилирани ръце и крака, с безцветен лак на добре оформения маникюр”, разказва 31-годишният Владов.

Наемна дружина “Барадж” в последните години редовно се включва в тематични фестивали за исторически възстановки по различните български крепости и мери сили със сродните клубове от България, Сърбия, Румъния, Русия и Полша. За екипировката си мъжете се доверяват на майсторите реконструктори, които правят ризниците, поддуспешника, мечовете, ботушите, шлемовете.
“Участието в историческите битки е хоби, което съчетава в себе си любовта към археологията, историята и бойните спортове”, споделя Петър Владов.

По професия той е свиневъд и твърди, че за него не е проблем да съчетава отглеждането на прасета с другото си професионално занимание - смесените бойни изкуства в ММА лигата. Казва, че се е влюбил в историята и археологията пък още от ранно детство.
“Във втори клас носих книги по история на учителките, по които да учим в клас, защото учебниците по история са написани скучно, през два-три урока има противоречива информация”, усмихва се Владов.
По оръжията и средновековните битки е запален и 19-годишният Борислав Николов от Варна. Бойните изкуства от Средновековието са новата страст на 17-годишния Йордан Райков от великотърновския клуб “Традиция”. Заедно с мъжете от патриотичния клуб младежът от Дебелец активно вече участва в исторически фестивали и възстановки.

“Плетенето на ризница е познато още от Античността. Римските легионери са я използвали масово. Плете се от хиляди железни халки, свързани помежду си, и готова тежи между 10 и 12 килограма. Обикновено включва между 10 000 и 12 000 халки, в зависимост от телосложението на самия воин. Всяка от халките при затварянето си е нитована, за да се увеличи нейната здравина. Под ризницата задължително се носи дебела подплатена дреха, наречена гамбезон. Тя е изработена от 8 до 12 слоя ленен плат, а целта й е да омекотява силата на удара. През средните векове да бъдеш воин на практика е означавало, че цяло село трябва да работи за теб, за да имаш пълната екипировка”, обяснява младият реконструктор.

Като истински родолюбец, младежът приема за своя лична кауза съхранението на българското културно наследство. От 6 години Йордан Райков се занимава и с иконопис. Казва, че предпочитанията му са към Тревненската иконописна школа, защото образите на светците имат по-мистично излъчване.


Какво четем:

🔴 Как българското кисело мляко прослави Момчиловци в Китай

🔴 Ашурето е изобретено на кораба на Ной

🔴 Колко пари получават пенсионерите по света

Източник: Десант



Коментари



горе