Спомени от соца: За какво мечтахме


Най-напред по задължение ще кажа добри думи за Община Мездра, която реши да посвети малка изложба с картини на земляка художник Павлин Коцев по случай неговата 80-а годишнина. Няколкото картини на Павлин бяха подредени в шумното и нефункционално фоайе на входа на общината. Даже ме сподиря “нечестива” мисъл - дали пък нарочно не бяха поканили никого от родното му село Типченица, например някогашния кмет на Мездра Любомир Йотов.

Бай Любен, по чието кметуване от една малка гара се пръкна град Мездра, си бил в родната Типченица. Толкова ли е било трудно една от общинските коли да уважи ветерана, да го докара за откриване на тази доста скромна изложба и да разкаже лични спомени за своя връстник и приятел. Но нали и

всеки от новоовластените общинари си представя, че всичко на този свят започва от него

А ветеранът Йотов можеше да припомни цялата одисея как неговата лична мечта - да си има малкият градец първата в страната Градска художествена галерия, измина целия път на развитие от възход до пълно падение и анулиране!


Кумът представя младоженците на гостите в ресторант "Ракета"

Като млад учител в СПТУ по МСС “Георги Димитров” в Мездра именно кметът Йотов ме извика за завеждащ “Култура” в общината и бях “аташиран” към Павката, като част от екип със специална задача. Така той ме заведе и при Любомир Павлов, най-високо издигналия се в ония соцвремена техен съселянин. Да бъдеш член на ЦК на БКП, шеф на Комитета за култура, част от обкръжението на самата Людмила Живкова беше върхът на мечтите! Като ученик в София през 1959 г. съвсем случайно бях присъствал на сватбата на щерката на Тато Людмила с врачанското инженерче в ресторант “Ракета” в парка “Владимир Заимов”. А ето че с високопоставения наш земляк др. Любомир Павлов можах да вляза даже в кабинета й. Бавно, но методично, напористо и последователно работехме по една от големите мечти на кмета Любомир Йотов.

В “бойната група” бе включена и тежката артилерия:

от доайена на детската литература, роденият в Руска Бяла Асен Босев, до другия наш прочут земляк от с. Горна Бешовица н.х. бай Иван Фунев, получил предната година най-високото звание в ония времена - Герой на социалистическия труд! Само двата барелефа, изваяни от ръката на Маестрото, сега напомнят върху стените, че в тази къща някога се е помещавала мездренската Градска художествена галерия. Доскоро върху един от електрическите стълбове на улицата висеше светлинната указателна табела, която собственоръчно бях монтирал. Един от първите галерийни уредници беше именитият наш земляк Любомир Минковски. Благодарение на него и на Павката, като представител на общината, съм имал възможността при художествените съвети в София да си общувам с такива обаятелни творци като философите маестро Дечко Узунов, Светлин Русев и пр.

Павлин Коцев ни напусна преди три години и от кратките си срещи съм чувствал огорчението от настъпилата разруха както в цялата страна, така и в родното му с. Типченица. Жалко, че ние, като потомци, не опазихме една светая светих за колегите му художници, за която и той имаше принос преди години! И където несъмнено се е надявал, че след време ще бъдат съхранени и неговите творби. Но не знам дали ще се намери място след тези тъжни, като за панихида, думи да споделя и нещо светло. Именно от Павката Коцев съм чул за първи път една история с един друг знаменит земляк, акад. Неделчо Неделчев. Който в малкото балканско селце Типченица постави началото на модерното пепиниерство в България. Тогава селският агроном г-н Неделчев обичал да пришпорва през прашните селски улици двуколката с белия си кон и често влизал в кръчмата. Той вече така се бил прочул като специалист по вината, че местните зевзеци решили да се изгаврят с него. Подали му една стъкленица и

бай Неделчо започнал дегустацията като опитен баш майстор

- помахал с три пръста над стъкленицата, помирисал, отпил тънка глътка и започнал: “Това вино е от гроздето Хамбургски мискет на Тинчо Дъгата, в северната част на “Крещта”, дванадесетият ред, осмата главина!”. “Ядец! - захилили се типченските зевзеци. - Язък ти за дипломата и науките. Това тук, в стъкленицата, е настойка от кучешко лайно!”. “Може! - невъзмутимо отсякъл бъдещият академик. - Ама преди това кучето е яло от мискета на Дъгата!...”.

Стефан НИКОЛАЕВ


Какво четем:

🔴 Ивет Лалова: Това беше моята мечта, във финала ще бягам за цяла България

🔴 Изключителна Ивет Лалова на финал на 200 метра в Рио

🔴 Тихомир Иванов с историческо представяне на финала в Рио

Източник: Блиц



Коментари



горе