Жеравна

Село Жеравна се намира в Източна Стара планина, на около 16 км от гр. Котел. През 1958 г. е обявено за музеен резерват, а за паметници на културата - 172 негови къщи.

История

Предполага се, че първите заселници на Жеравна са траките, които се настаняват тук около II - III в., привлечени от богатите на вода земи. В миналото Жеравна се е наричала Жеруна, а след Освобождението плавно това име преминава в Жеравна. Счита се, че названието на селото е от гръцки произход и е свързано с името на рекичката, която протича през селото и се казва “Зервона”. Друго предположение за името на селото също е свързано с тази рекичка и водениците, които са били построени по нейното протежение, които славяните наричали „жерки“.
В Жеравна били развити занаятите, животновъдството и търговията, а селото се замогнало значително през 17 век, защото било на важния път към Велико Търново. Местна легенда гласи, че земите около селото били на сестрата на цар Иван Шишман, която била дадена за съпруга на султан Мурад и поради това селото получило редица привилегии. Тук управлявали местните първенци, а турци не можели да се заселват трайно. Жителите били освободени от данъци, но трябвало да изпращат ежегодно войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Тези привилегии допринесли много за икономическия възход на селото.

Кметството

Пристигнахме в селото по обяд и оставихме колата до кметството с идеята да хапнем, да се разходим по тесните калдъръмени улички, да разгледаме местните забележителности и усетим духа на това място.

По калдъръмените улички на Жеравна

Под палещите лъчи на горещото юлско слънце, уличките бяха почти безлюдни. Разхождайки се имаш усещането, че тук времето е спряло, животът тече бавно и всичко е някак мноого спокойно. Красивите къщи, обшити с дъски впечатляват с изящната си осанка и те настройват много романтично.

Жеравна По обяд в ЖеравнаПосле изведнъж покрай каменните дувари, калдъръмената настилка и топлината на дървените къщи изникнаха едни пищни, колоритни, ръчно изработени произведения на местните жени, които са се запечатали в съзнанието ми като истинска феерия от цветове и багри.

Котленски килими в Жеравна

Забележителности

През Възраждането Жеравна става значителен културен център, а жителите му взимат активно участие в Априлското въстание. В Жеравна са живели известни личности: Райно Попович, Сава Филаретов, Tодор Икономов, Йордан Йовков и др.

Седнахме да хапнем в уютна механа, която се оказа пълна с гладни туристи като нас. Стари вещи от битието на местните хора бяха подредени в красиви кътове, а това заедно с вкусната храна определено повлия на доброто ни настроение.

Изложба на открито в Жеравна Грижливо подредени стари вещи от бита на хората от ЖеравнаПродължихме разходката си и се насочихме към църквата „Свети Николай“', която е построена през 1834 г. и изографисана от майстори-зографи от Трявна и Елена. Тук се пази една от най-старите икони на „Св. Пантелеймон“, рисувана през 1826 г. В сенчестия двор се намира голяма липа, която е на това място от 1814 г., т.е 20 г. преди да бъде построена църквата.

Входа на църквата в Жеравна

В двора на църквата "Свети Николай" Вековната липа, която е на цели 202 години
После тръгнахме към родната къща на Йордан Йовков, която се намира на една височина, от която се откриват чудни гледки към селото и отсрещните хълмове. В тази къща Йовков е живял до 13 годишен, след което цялото семейство се е преселило в Добруджа.

Къщата-музей на Йордан Йовков

Слизайки от хълма към селото можеш да се насладиш на невероятната панорама, която съчетава уникалната местна архитектура и заоблените форми на старопланинските възвишения. И да си обясниш откъде е черпил вдъхновение Йордан Йовков при писането на сборниците си с творби като „Старопланински легенди“ и „Ако можеха да говорят“.

Жеравна от високоВ селото могат да бъдат посетени и Къщата на Сава Филаретов, Старото класно училище - сега картинна галерия, Къщата на Руси Чорбаджи и др. Сава Филаретов е един от най-големите български възрожденци, просветители и учители, родил се в Жеравна през 1825 г. А Руси Чорбаджи е бил един от най-влиятелните жители на селото, пряко участващ в управлението и обществените мероприятия. Къщата му е една от най-старите в Жеравна, на около 300 години и е свидетелство за високото социално положение на собственика си.

Главният поминък на местното население бил овчарството и свързаните с него занаяти. Затова този край е известен със забележителните си килими. В стаите и подредбата на къщите впечатляват красиви вълнени тъкани, резбованите тавани и дървени апликации по вратите и прозорците.

Старите занаяти са живи

В Жеравна има доста къщи за гости и хотели, а разхождайки се из калдъръмените улички видяхме част от рекламните им табели. Всички те на практика представляват реставрирани възрожденски къщи, които предлагат стаи с характерната за онова време атмосфера.

До шекерджийницата, където предлагат и кафе на пясък

Разходката до Жеравна със сигурност ще събуди родолюбието ви и ще повдигне духа ви, защото тук всичко е насочено към българското и автентичното. Почитателите на българския фолклор и традиции, както и на българската история определено има какво да видят на това място. Но даже и да не сте от тях, ако отворите сърцата си, ще почувствате с всичките си сетива магията, която носи това място, колоритното село Жеравна.

Красиви багри по носиите в Жеравна