Фолклорът на планината омайва


Родопите са разположени на кръстопът, на който през вековете са се срещали, сблъсквали и преплитали различни култури, за да оформят една истинска мозайка от обичаи, вярвания и традиции, до която днес може да се докосне всеки.
Църковни камбанарии и минарета се издигат редом едни до други из родопските села, хората почитат задружно езически, християнски и мюсюлмански празници.
Много стари занаяти се практикуват и до днес, а старите родопски къщи впечатляват с майсторството и изкуството на своите строители.

Фолклорът на планината омайва с широтата и красотата си, в които е вплетена родопската душевност. Родопските песни са поетично съкровище, пълно с думи-бисери с чудна образност, богата емоционалност и унасящо равномерно ритмуване – като песен на гора. И не можеш да разбереш: планината ли пее или хората. Като самата планина са и родопски песни – с върхове и долове, волни и широки, песени – изповед.

Всяка родопска песен е изплакана и тогава е изпята. Тя е напоена с омайващия дъх на мащерка, риган и равнец, от нея се чува плисък на пълни харкоми, отварят се чемшир – порти, въздишат моми каматни, продумват уста медени … Неслучайно Иван Вазов нарече Родопа планина – “море от песни”. Редом до симфониите на Бетховен като мирно земно послание към други селения и цивилизации на космическата совалка Селинджер, лети и родопската песен “Излел е Дельо хайдутин” изпята от Валя Балканска.

Песните на родопчани – това са прегърнати гласове в словото, в мелодията и в гайдата. Най-традиционния родопски музикален инструмент е с родопчани и в делника и в празника им. За да изсвири песента си, родопчанинът създава своята уникална, минорна пентатоника – пет типични родопски тона като звукоред на прегърнати мелодични гласове.

Родопчани ценят и се гордеят със своите традиции. В село Широка лъка е създадено Средно фолклорно музикално училище, в което се учат деца от цялата страна. Възпитаниците на училището за народни инструменти и народно пеене, вече 30 години разпалват любовта към българския фолклор и продължават народните традиции. Прочутите ансамбли в гр. Смолян – “100 каба-гайди”, ДАНПТ “Родопа”, Детско-юношески фолклорен ансамбъл “Орфей”, както и многобройните самодейни състави към читалищата съхраняват и популяризират богатството на родопския фолклор в страната и зад граница.

фестивал, littlebg.com

www.rhodopeflowersfestival.org


Какво четем:

🔴 Проф. Янаки Караджов победи рака със своя уникална рецепта

🔴 Габровски Соколски манастир "Успение Богородично"

🔴 Ивет: Горда съм, че съм българка

Източник: balkanite



Коментари



горе