Дядо Пеньо от Гецово сглобил сам виенско колело в двора си, возел учениците без пари


Малко странно, но много привлекателно съоръжение за децата от 3 поколения се извисява в двора на Пеньо Дечев от разградското с. Гецово. Къщата му се намира на главната улица точно срещу бившето училище. Имало период, в който местните хлапета ходели по-често в двора на дядо Пеньо, отколкото в училището.

Домашното виенско колело е изработено от сръчните ръце на дядо Пеньо още през миналия век.

“Всичко започна от един сън:

присъни ми се, че

вместо двете люлки

в двора има виенско

колело”,

разказва 86-годишният мъж. И сам превръща съня в реалност.

По това време работи като елмонтажник в млекопреработвателното предприятие в Разград. Около една година обикаля сродни заводи и цехове, както и пунктове за вторични суровини.

Полека-лека събира чарковете за замисленото съоръжение. Най-дълго търси голямо и малко зъбчато колело.

Голямото намерил буквално на боклука – в местност до вече несъществуващия завод за стъкло в Разград изхвърляли отпадъците – счупени чинии и тухли.

Мястото хората в района наричат Белия боклук. Именно там от завода изхвърлили повредена бетонарка – машина за правене на бетон.

Дядо Пеньо взел чугунената ѝ зъбчатка, малко била счупена, но той я ремонтирал и тя до днес вдига пътниците във виенското колело на височина 6 м.

“Дълго търсих и малката зъбчатка, но накрая сглобих виенското колело”, припомня си дядо Пеньо.

Двигателят, който го задвижва, е трифазен, с малки обороти, стабилен е и пестелив, с малка мощност - обяснява още за използваната технология самобитният изобретател.

Скоростта не е висока, но

за 1 минута колелото

прави една обиколка

Въпреки че съоръжението е изработено предимно от използвани части, майсторът е категоричен, че функционирането му е абсолютно безопасно.

“Първо се качих аз, после го изпробвахме и със сина ми”, разказва за изпитването на виенското колело.

И до днес, когато е минало повече време, в което подемният механизъм не се използва, първо има изпитания – качва се дядо Пеньо заедно с няколко туби вода за тежест, за да станат стотина килограма.

Досега не е имало никакви аварийни ситуации – категоричен е възрастният майстор.

“Преди да закрият училището срещу нас, след часовете всички идваха да ги возя на виенското колело – разказва дядо Пеньо. - Безвъзмездно ги возех, никога не съм искал пари за това. Радостният им смях ми беше хонорарът.”

Припомня си как болно момиченце дошло след училище и помолило да се качи на виенското колело с думите:

“Полюлей ме,

че утре няма

да съм жива”

“Сега е студентка, усмихва ми се, като ме види, всички пораснали деца от Гецово ме поздравяват и до днес”, щастлив е дядото. Пеньо признава, че освен съня, който го е подтикнал да направи виенското колело, има още една много важна причина да сътвори уникалното сътворение – внуците.

Дъщерите му станали учителки далеч – в Провадия и Плевен, и децата им рядко си идвали в Гецово. Заради разстоянието и заради липсата на забавления за тях в селото, където и до днес няма детска площадка.

Като монтирал виенското колело в двора обаче, всичко се променило и

четиримата

по-големи внуци

започнали с интерес

да прекарват

ваканциите в Гецово

Същото се отнася и за най-малките внучки – 13-годишната Сани и 7-годишната Мими, които живеят в София.

“Много е забавно и вълнуващо, първия път, когато се качих, малко ме беше страх, но бях с големите братовчеди и преодолях страха си”, разказва каката.

“От най-високото се виждат басейнът на съседите и улицата, а също и кой минава по тротоара”, допълва по-малката внучка.

Приятелките им от селото също често идват на гости и за да се повозят на виенското колело. И двете признават, че сред нещата, които ги задържат през ваканцията на село, са виенското колело, басейнът и кучето Лъки.

Момичетата не са най-малките пътници на виенското колело. Дядо Пеньо вече се хвали с двама правнуци с американска жилка – баща им е американец, а майка им – една от внучките на възрастния човек.

Робин и Леон с много уговорки слизали от виенското колело през това лято, много им харесало да се люлеят, по-малкият от тях е на 1 г.

Сръчните ръце на дядо Пеньо не са изработили само виенското колело в двора. И в работата си е въвеждал рационализации. В млекопреработвателното предприятие, в което е работил 30 г., изобретил машина, която заместила ръчния труд на работничките, които трябвало да се навеждат и преместват бурканчетата с кисело мляко.

Заводската управа го наградила с хонорар и екскурзия до панаира в Лайпциг, в някогашната ГДР. Заради машината го търсели и от сродни предприятия в други градове.

Селото, в което живее, е известно както с най-вкусното в региона кисело мляко, така и с будните си и креативни жители, чиито постижения често привличат общественото внимание.

Сред последните нововъведения е високият 2 м надпис с името на селото, изработен от боядисани в бяло керемиди. Буквите са поставени на височина в началото на населеното място и макар не в този мащаб, наподобяват надписа “Холивуд”.
Украсата е направена с доброволчески труд, инвестицията на кметството е в закупуването на боята - разказва кметът Пламен Пантелеев.


Какво четем:

🔴 С най-бързо бягане Анев скочи от 28-о на 6-о място в преследването на световното

🔴 Днес е Секновение - не се работи, не се яде червено, самодивите си отиват

🔴 Ето какво време ни очаква утре!

Източник: 24 часа



Коментари



горе