Така говори планината
„Важно е какво намираш, когато дойдеш, и какво ще оставиш, когато си тръгваш – усмихнатата жена кръстоса ръцете си и погледна планината, тя беше част от нея. – Живея във Враца от дълго време, не ми се ходи другаде, можех, но не го направих, научих се да обичам това, което ме заобикаля. Мястото има история, има минало и прекрасна природа. А ако си отворен да видиш и да почувстваш, планината ще ти покаже много, хората – и тук има и от добрите, и от лошите, ама то къде няма?“
Аз срещнах само от първите през трите дни пътуване из Врачанския балкан. Говорих
с хора, слушах ги и пак говорихме, топли, лъчезарни и реалисти, рядко срещани,
мисля си, затова все повече правят впечатление. За тях и още много ще ти разказвам
по-нататък, а сега, защото стоим на прага на лятото и все по-често в плановете
ни се спират предложения за прохлада, за свежо зелено и пръски от планински водопади,
ще ти покажа едно от подходящите места във Врачанската планина.
Неделя сутрин. Денят подскача с хлапашка закачливост към Згориград, а от съседните
дворове наперени обитатели се стягат да го посрещнат. Аромат на прясно мляко и
топли мекици ме връща в детството, усмивката на нашата домакиня Роза не ми дава
да си тръгна от спомена за дните с моята баба и сутрините с топли мекички и сладко
от горски плодове. Згориград е на пет километра от Враца, през прохода Вратцата,
тъкмо в полите на планината. Къщите са големи и лични, миньорски, разказа ми Роза.
„Сега мината не работи, хората са все по-изморени от нямане, но не се оплакваме.
Имаме къщата за гости, посрещаме и изпращаме всеки, почукал на вратата, общуването
с нови хора ни прави щастливи.” Така изглеждат семейство Антонови със своята уютна
къща с малък и китен двор, широко отворени врати, вкусни гозби и големи гостоприемни
сърца.
Разделяме се с Роза и спомените за сутрините с баба в планинската ни къща в ранни
зори. Очакват ни около два часа и половина преход по Врачанската екопътека към
водопада Боров камък, обяд на пъпа на Врачанската планина, кратък маршрут с велосипеди
и конна езда. Зеленото на Врачанската планина ни кани, затова бързам да оставя
в подножието всичко минало и предстоящо, за да поплувам в омаята на гората, лека
и очакваща като дете. Сред ароматите на пролетна гора, песните на птиците и хладната
ласка на реката разговорите с планината са два пъти по-интересни. Човек е номад
в душата си, все бяга, все сменя посоката и отново сам преживява, а тук, сред
дълголетните истини на нещо толкова непреходно, забравяш всичко. Пускам мислите
си да се катерят нагоре по пътеката и ги следвам спокойно. Мекотата на планината
ме приласкава, прегръща ме и ме понася. Ухае на свежо, на зелено, на живот.
Разминаваме се единствено с бързеите на река Лева. Затичала се е надолу, ще кажеш,
че много важна среща има, нашият път е в обратна посока, но Врачанският балкан
си струва и стръмнините, и тесните проходи, и надвисналите урви. Природата е като
фестивал за сетивата. Екопътеката послушно следва каньона на реката и е добре
укрепена, така че да не те занимават притеснения за безопасността на прехода.
Дървената система от мостове, стълби и висящи платформи е част от всичко наоколо,
така че намесата на човека е напълно оправдана и повече от незабележима.
Всяка стъпка нагоре по стръмната пътека е като поклон за благодарност, за всичко,
до което очите ми се докосват и за несътворимото, сътворено от природата. За срещата
ми с планината и разговорите с дивото и неповторимо съвършенство на балкана. Така
стъпка по стъпка почти под върха, когато зашумените клони се отдръпват, пред погледа
ми се открива животовдъхновяващият водопад Боров камък. Невиждан танц на водни
капки и слънчеви отражения на върха на планината. Думите не стигат, време е нужно
да се осмисли красотата на водната стихия, а разхлаждащият душ под струята му
е най-голямата награда.
Времето за посещение на водопада е пролетта и есента, защото през горещите месеци пресъхва, оттегля се в заслужена почивка от жегата. Преди създаването на екопътеката водопадът е бил по-малко познат и достъпен. Според мен това е един от най-красивите водопади в страната ни, а споменът за времето, прекаране под него, ще ме разхлажда още дълго. След кратка почивка продължваме още около двайсет минути до широка планинска поляна. А след това към Горски дом и към всичко, което денят и врачанската планината ни предложат.
48 часа непознатата Враца и природен парк „Врачански Балкан” се организира от Дирекция Природен парк „Врачански Балкан”, Община Враца и Агенция Одисея-ин
Четете още:
🔴 БАЧКОВСКИЯТ МАНАСТИР „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“🔴 Танцьорите от ФТС "Зора" първи в Балчик
🔴 Най-голямата българска военна победа
Източник: zahorata