МАРИЯ ИЛИЕВА МЕЖДУ ИЗЯЩНАТА ДЕЛИКАТНОСТ И НОСТАЛГИЧНАТА РОМАНТИКА


Мария е от онези живописни по дух и талант жени, които умеят да пресъздават Живота по уникален и запомнящ се начин. Финес, деликатност, изящество и дълбочина лъхат от образите, които претворява върху платното, а натюрмортите й са наситени с неустоимото усещане за уют и топлина. Изживяла досега до илюстрацията и стенописа, в последните години Мария рисувам предимно живопис. Първата й самостоятелна изложба е открита не къде да е, а в АЕЦ „ Козлодуй“. Много са участията й в общи изложби, а семейната изложба в Белград е сред скъпите и мили спомени за талантливата дама. Нейни творби са притежание на много частни колекции по света. От около година излага доста успешно в Швейцария, където творбите й са много добре приети и се радват на много почитатели.

 Кога разбрахте, че имате дарбата да творите красота?

Рисувам откакто се помня и то много. Като дете работех с маслени пастели, акварелни бои и флумастери, след това започнах да правя и маслени картини, но с пръсти. Много обичах, когато ходехме на  ресторант, да рисувам върху салфетките. Помня, че произвеждах огромно количество рисунки, с които затрупвах гостите ни, и очаквах поощрение.

 От кого се учехте в работата си като творец?

Най – значимите ми учители, които са до мен още от ранното ми детство с техните ценни професионални съвети,  са моите родители - професор Илия Илиев и Йорданка Илиева. Безкрайно съм им благодарна, че са подкрепяли моя талант и са ме насърчавали! Благодарна съм и на преподавателите си от Художествената Гимназия и Националната художествена Академия в София. Те ми дадоха много. За свои учители приемам и любимите си художници, чието творчество ме вдъхновява. 

Какво влагате в образа на българката, който често пресъздавате в творчеството си? А в образа на жената като цяло?

В образа на българката влагам добродетели като невинност, чистота, любов и не на последно място красота. Колкото и банално да звучи, българките са много красиви и доста различни като визия и излъчване. Обърнете внимание, когато се разхождате, колко хубави момичета минават покрай вас. Ходила съм и в други държави, наистина това изобилие от красота е рядкост. Имам особен афинитет към българските народни носии. Смятам, че са впечатляващи, разнообразни и носят дълбоки послания. Българският фолклор е неизчерпаем източник на вдъхновение за мен. Разбира се имам свой поглед върху възпроизвеждането на цветовете. Предпочитам по-пастелните и меки тонове. За мен женският образ винаги е бил привлекателен като сюжет. Обожавам да рисувам очи, устни, коси и красиви дрехи! Има тънкост в майсторенето на погледа. Едни хубави очи се рисуват бавно и е необходимо дълбоко вглеждане в детайлите, фино анализиране на формите, за да „прогледнат” те наистина.

 Стенописите са неделима част от работата Ви като творец. По – трудно ли се работи, когато работата е по – мащабна като размери?

Стенописът е трудна и отговорна задача. Нужно е цялостно съобразяване със стила и концепцията на дома. Това, което добрият стенопис може да направи, е да превърне една обикновена стая в произведение на изкуството. Изображението може да отвори огромно пространство, което оптически да създаде илюзията за по-голямо помещение. Естествено проектирането и рисуването тук е по-отговорно и трудоемко заради мащаба и заради това, че често рисувам права. Ако стенописът е върху  таван, непрестанното гледане нагоре и работата върху скеле е много изморителна. Но пък крайният резултат си струва усилията!

 Има някаква особена романтика в творбите Ви! Как Вие самата бихте дефинирала стила си на творене?

Благодаря! Всъщност наистина има романтика в работите ми. Според мен, моите стилове на работа са два- романтичен реализъм и хиперреализъм.

Какво Ви вдъхновява да създавате цялата тази красота?

За мен тази тема е много интересна. Вдъхновението често идва внезапно. То може да е предизвикано от красиво цвете или, колкото и странно да звучи - от един разкривен и наранен плод, който в ежедневието си  изхвърляме без дори да се замислим. Често оставам  без дъх пред някоя олющена фасада или полуразрушена сграда. Наскоро ме впечатли една обикновена люспа от стар лук, която, с подходящото осветление  и композиция, може да се превърне в част много идеен натюрморт. Ние, художниците, сме много щастливи хора - толкова простички неща ни вдъхновяват и изпълват душите ни с голяма радост. 

Имате ли особена слабост към някоя тема или типажи в работата си като творец?

Моите теми са портретите и натюрмортите. Имам и други опити в различни посоки , но към тези сюжети посягам най-често и там намирам най – голяма възможност за размах на въображението и четката си. 

За какво мечтаете като творец и в какво вярвате?

Мечтая да рисувам все по-добри картини! Имам много нови идеи, които искам да реализирам. Перфекционистка съм и изисквам доста от себе си. Вярвам , че професионализмът и новаторството не могат да останат скрити и незабелязани, така че ако рисувам много добри картини, успехът няма да ме подмине. Знам, че най-добрата ми картина е някъде напред във времето и чака да бъде  нарисувана.

 Какво планирате в творчески аспект по отношение на близкото и не съвсем близкото бъдеще?

Бъдещите ми планове са свързани отново със Швейцария, като тази зима ще излагам картините си в курорта „Сейнт Мориц”. Много нови  картини чакат реда си и много нови изложби ще бъдат реализирани в България и по света. Здраве, любов, душевен мир  и вдъхновение е това, от което всеки от нас има нужда,  за да твори успешно. Пожелавам на всички празникът Рождество Христово да  донесе много светли моменти и топли спомени!


Четете още:

🔴 Мишкова нива - дестинации

🔴 Ех, народ, народ, кога ще да погледнеш на своята изпокъсана черга?

🔴 Кули и крепостни стени смайват археолозите край Русокастро





Източник: artmanager7





Коментари

горе