Анета Сотирова, актриса Ние сме на една пешеходна пътека, която е изтрита вече


Анета Сотирова е родена на 8 май 1948 година

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1973 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски

Дълги години е част от трупата на Театър „София“, а от 1989 г. - в тази на „Зад канала“

Последно на малкия екран я видяхме в сериала „Връзки“, а на големия сега върви филмът с нейно участие „Летовници“

Най-култовата й роля в театъра, с която остава категорично в историята и в учебниците, е в „Догодина по същото време“ на Бърнард Слейд, където си партнира с Тодор Колев

- Г-жо Сотирова, на юбилея на Театър „София“ ви видях да говорите с Лилия Маравиля и се сетих, че делите една роля – на Дорис от „Догодина по същото време“ - култова пиеса за времето си. Макар и покрай сериала „Връзки“ да сте известни като дует, обсъждахте ли Дорис, преди да излезе постановката с нейно участие и партньорството на Христо Шопов?

- Аз съм кръстница на тяхната постановка. Даже им подарих нашия плакат и им пожелах на добър час и да продължат щафетата така, както ние я носехме с Тодор Колев. Раздавала съм пиесата и на много други колеги, които са я поставяли. Надявам се чрез тях сега да стига хубавото послание до зрителя. Говорили сме за образите, но тя е толкова актьорска пиеса, на която да се понесеш сам и да играеш. Хубаво е да има коректив, режисьор, за да прецени дали артистът не е фалшив, да го обере.

- А какви прилики виждате във вашата Дорис и нейната?

- Приликата е, че сме жени с главно „Ж“. По времето, когато аз играех, жената в мен цъфтеше. Топлотата, чувството за самоирония, вяра и наивност, когато героинята забременява, ражда, промените, които се случват в тези 25 години, това е Дорис. Харесвам Лилия, защото има рефлекс. Харесвам хора с рефлекс. Интуицията също помага, но когато натрупаш занаят, знаеш приспособленията - твоите и на партньора.

Истината е на сцената, там не можеш да излъжеш, два часа се бориш за вниманието на Нейно Величество публиката. Да достигнеш сърцето на този, който е дошъл да те гледа.

- Как ви се случи ролята на Дорис?

- Някой беше дал на Тодор Колев една сцена, даже мисля, че това беше Бойка Велкова, която беше пътувала до Щатите. Но само толкова. Една сцена в превод. Тогава моят съпруг замина за САЩ и ми донесе цялата пиеса „Догодина по същото време“ на Бърнард Слейд. Беше обикалял и накрая в Лос Анджелис в една еврейска книжарница я намерил. Донесе ми и на Нийл Саймън няколко и за онова време - беше 1981 година, това беше уникално нещо.

- Сещате ли се за някаква случка от тези 9 сезона игра?

- Играхме и продължението „Всяка година по същото време“, още сезон и половина, това е един цял живот. Богатството ти е партньорът ти. Колкото по си вглъбен и яростно вкопчен и търсиш в този герой, толкова отдолу зрителят си въобразява, че си в невероятно близка връзка с партньора, с когото играеш. Много са ме питали нямам ли някаква любовна история с него. Истината е, че колкото си по-далеч от партньора си в личен план, толкова по-добре се случват взаимоотношенията ви на сцената. Спомням си, тогава бяха модерни кичури в косата и аз реших, естествено, че щом играя американка, трябва моментално да стана по-различна. Явих се на представление с кичури от перхидрол. Погледна ме Тодор Колев и попита: „Ти на какво си се направила?“ и отвърнах: - “На американка“. Гледа ме, гледа ме, обърна се и си влезе в гримьорната. Изиграхме си представлението, той си тръгна, обикновено правехме разбор кой как е играл. Този път нищо не ми каза, не ми каза и довиждане. Играехме това представление два-три пъти седмично и след два-три дни пак се срещаме и аз му казвам „здравей“, той ме погледна към косата и пак си тръгна безмълвен. И реших, че ще проявя характер, и 4-5 представления издържах така. Отидох във фризьорския сезон и ми върнаха естествения кестеняв цвят и на следващото той отново ми говореше.

По принцип театърът е колективно изкуство, това е отборна история.

- Не е ли противоречиво това – актьорският занаят е много индивидуалистичен, преобладава егото, но работиш в колектив, как става това?

- Това става, ако си, първо, интелигентен, ако си възпитан от преподавателя си и си наясно с професията си. Твоето богатство е партньорът ти. Има колеги, на които им говориш на сцената и ги гледаш нос в нос, а той гледа над тебе и ти се обяснява в любов, защото така си го е измислил. Редки случаи са това, повечето се вкопчваме един в друг. А егото - то е друга история. Това е индивидуалността на всеки един. Мисля, че най-малкото артистите имат такова его, което да е ненаранимо. Сега виждам такива артисти, на които сме бледо копие, една вече измислена лента, която я пресича всяка кола. Ние сме една пешеходна пътека, която е изтрита вече, защото толкова много хора искат да бъдат видени, да бъдат чути...

- Да са звезди?

- А, това със звездите, е толкова обидно. Не можеш да наречеш някой, който не знае за какво става дума, така. Защото всеки човек е отделна вселена, трябва да се уважаваме. Първо да се уважаваме, после да се обичаме, обичта е специално чувство, но уважението е задължително. А това, че всички решиха, че всичко трябва да могат, е ужасяващо. Търсят се хора, които искат да играят с актьорски заложби на кастинги, а ние учим 4 години как да ходим, как да стъпваме, как да говорим, артикулация, дикция, пеем, танцуваме... Това е една много сериозна професия. Не можеш да грабнеш човек, щото, видите ли, той имал симпатия да изпълнява, ами и аз имам симпатия към великите открития на Нютон, обаче формулата не е моята слабост. За всички има място под слънцето.

- Да затворим темата с „Догодина по същото време“ с това как вие се отнасяте към такава една любов?

- Няма нищо по-прекрасно от това. Даже някога са идвали хора по 10-15 пъти в годините, които са се обаждали, и от провинцията, че и те имат такива отношения с друг човек. Това е абсурдът, че се виждаш с някого веднъж в годината, за 14-20 години това са 20 пъти, а с половинката си всеки ден. Това е нещо като несбъдната мечта, при все че в продължението героите ни са вече заедно. Мисълта ми е, че на никого не му е чужда срещата, никой не е предпазен. А в тази пиеса е толкова наивно и прелестно.

- Защо няма трети сезон на сериала „Връзки“?

- Това с третия сезон е една голяма питанка, защото, както са ни казвали на мен и колегите, сериалът се счита, особено от младия зрител, като най-сполучливата комедия. Всичко опира до финансовите ресурси. Ако продуцентите успеят да намерят пари или друг продуцент заложи на нас и намери финансиране, тогава ще се продължи, защото самите сценаристи са оставили вратичка.

- Разкажете за „Летовници“, най-новия филм с ваше участие.

- Когато се явих на кастинга, бях с Пламена Гетова и това, че се срещнахме след толкова години, много ме зарадва. Бяхме въодушевени чисто творчески и двете. С Пламена играем учителки, аз съм стара мома реститутка, а тя - вдовица. И от наемите на моята героиня двете пътешестваме. Трогателно е, че виждаме запазени кътчета от морето, залив, река Велека с истинските костенурки, които като огърлица са горе. С едно умиление се отнесох към нашето произведение, защото беше изпълнено с непреднамереност и доброта по отношение на срещи, среда. Вече всичко е в компютъра, виждаме едни междузвездни хора, пътуващи хора.

- Фейсбук всъщност е най-самотното място...

- Това е другата страна на медала. Мен са ме питали защо нямам профил и отвръщам, че все още съм си толкова интересна сама на себе си, че нямам подобна нужда. От малка си водя дневник и колкото и архаично и смешно да звучи, е много важно. Това не ти е сложено в телефона като бележка. Пътуваш, отбелязваш деня, времето какво е било в този ден. И после, като четеш, се удивляваш.

- По време на снимките беше ли забавно?

- Ние очаквахме, че юни в Синеморец ще бъде най-прекрасният, нежен и топъл месец, то се оказа с много бури. Не можехме при едната сцена да излезем и да застанем на брега, защото духаше такъв свиреп вятър, че почти посинявахме и тракахме със зъби. А след въпросната сцена моята героиня трябваше да падне, защото получава топлинен удар!

- Как точно ви хрумна да кръстите дъщеря си Белослава, казвали сте, че е заради героинята ви от филма „Сватбите на Йоан Асен“?

- Бях единственият дебютант във филма, още студентка, без кастинг. Разбира се, извика ме режисьорът за една сцена с Апостол Карамитев и ме одобри. Героинята ми се казва Мария-Белослава. Тогава бяха забранени двойните имена. Моята майка се казва Мария и щях така да кръстя дъщеря си, но така се влюбих в това име Белослава, че бях категорична. Започнахме да снимаме, междувременно Апостол Карамитев почина, за малко задържахме и по време на продължението на снимачния период аз вече бях бременна. Казах си тогава, че ако е момиченце, ще се казва така.

- Как е да живееш с психиатър, чувствате ли се анализирана?

- По-скоро аз анализирам. Мъжете са по-крехки от жените. Бракът ни е на 43 години. Не може да се обясни с думи, трябва да се преживее. Или се срещаш с човека, или не.

- Разкажете за внучката ви - и тя ли кривва ли към изкуството?

- Божидара е студентка в първи курс в Художествената академия. Тя е четвърто поколение художник по бащина линия. Изкуството е наш спътник в живота. Изключително самостоятелна и спортна натура. Кара сърф, сноуборд, кайт. Безстрашна е, нещо, което аз не притежавам като качество.

- Свидетели сме на избори, президентски, у нас и в САЩ, има ли глад за добри световни лидери?

- Моите впечатления са, че технологиите са изпреварили съзнанието, което поначало толкова бавно се променя, че в момента който и лидер да се появи, корпорациите, които владеят, сътворят този изкуствен интелект, те просто ще доминират. Не знам какво ни предстои на планетата.

- Накъде отива светът, от какво ви е страх?

- Към неподозирани хоризонти. Боя се, както някога Жул Верн писа и стана истина, сега роботите да не започнат да контролират човешкото съзнание. Ние сме непрестанно с телефона, хората не се гледат в очите, а си изпращат съобщения, което говори за зомбиране на съзнанието. Не бих искала да е така.


Какво четем:

🔴 Николай Хайтов - Букова глава

🔴 Google Flights е нов инструмент за откриване на евтини полети до различни точки по света

🔴 Митинг концертът на Слави Трифонов - 4 часа на Орлов мост

Източник: Монитор



Коментари



горе