Любовната балада на века
Неда Антонова за новата си книга, посветена на любовта между Венета и Христо Ботев. Любов подобна на Бог.
Художник Пламен Капитански, оформление Любомир Михайлов
ЛЮБОВНАТА БАЛАДА НА ВЕКА
Христо Ботев и Венета.
Той живее с нея десет месеца, тя живее с него четиридесет и три години – до самата си смърт. Има такава любов:самодостатъчна по своята природа, тя не се нуждае от подхранване и всекидневно доказване чрез присъствие, думи и жестове. Тя съществува, защото в нея вярват. Любов подобна на Бог.
Двамата са връстници.
Ботев се ражда в една от стаите на калоферското училище, където временно е живеело семейството на Ботьо Петков – учител, руски възпитаник, преводач; Венета произхожда от богатото семейство на търновския търговец чорбаджи Стоян Визирев. Майката на Христо е първа братовчедка, а доста по-късно и икономка на най-богатия човек в Румъния Евлоги Георгиев. Братът на Венетината майка – владиката Панарет Рашев – живее в Букурещ и е духовен пастир на българите отвъд Дунава.
На петнайсет години Христо е изпратен да учи в одеската Втора гимназия като стипендиант на руското правителство. Същата година Венета за пръв път – на сватбата на сестра си – се хваща на моминско хоро: в онези времена това се е смятало за нещо като представяне в обществото.
Докато той, вместо да ходи на училище, по цял ден седи в библиотеката „Юрий Венелин”, чете Тургенев и Чернишевски, пише първите си стихове и „занемарява училището”, тя се учи да шета, да посреща гости, да крои и шие на ръка с такъв ситен бод, като че тегелът е изминат на машина.
Вече седемнайсетгодишни: Христо е изключен от гимназията като „скандалист”, а Венета е омъжена за сарафина Дончо Петров, ”мъж, макар гръмлив и на години, но прибран и не се мае по кръчмите”.
Следващите пет години – до 1869-та – Христо Ботев пребивава на много места: учител в Задунаевка, учител за малко в Калофер, (там се влюбва в учителката и руска възпитаничка Парашкева Шушулова), хъш в Браила, актьор в трупата на Добри Войников, побойник, временен курсист в Букурещкото медицинско училище, приятел на Левски, отново учител, но вече в Александрия…
През тези години Венета слугува на мъжа си, стои права „диван чапраз”, докато той вечеря, та, реши ли да посегне я за чаша, я за солница, тя да „се сурне и да му я подаде”. Всяка неделя вечер мие краката на сарафина, а когато свенливо му съобщава, че ще имат дете, той – след миенето – я кара да потопи лицето си в мръсната вода, та бебето да прилича на него. Не говори с жена си, не я има за човек, „а река ли, майко, да го нещо попитам по неговите работи, той изръмжава да си гледам там тенджерите”.
Хиляда осемстотин шейсет и девета. Венета иска от майка си прошка и малко пари, взема момченцето си Димитър и тайно от мъжа си заминава за Букурещ – „слугиня ще стана на вуйчо, за всичко ще му угаждам, само и само да спася детето си.” В това време Ботев все още се мае ту като даскал в Измаил, ту като издател на „Дума на българските емигранти”, където помества стихотворението „Пристанала”, посветено на красивата и богата Мина/Мария Горан Пулиева, студентка в пражкото девическо училище по музика и „философска словесност”. Макар после сгодена за котленския търговец Петър Огнянов, Мария три години отлага сватбата и се решава да обяви датата на събитието едва когато научава, че Ботев се е оженил.(Разликата във възрастта на децата им – Иванка Ботева и Сава Огнянов – да, големия български артист – е само един месец. Те след време се срещат, влюбват се, той иска ръката й, но…)
Мария се превръща в кошмара на Венета и това трае почти до последните дни от живота на Ботевата съпруга. Почти!!! Защото тази изключителна жена накрая успява сама да постигне онова, което съдбата й е отказала!
Пет години – до хиляда осемстотин седемдесет и четвърта, когато Ботев е назначен за учител в българското училище в Букурещ, племенницата на владиката Панарет върти домакинството на вуйчо си, подрънква с връзката ключове като игуменка, посреща гости и поднася кафе след всяка празнична служба в българската капела, ходи на пазар с файтон, носи свилени контоши и копринени рокли с „мрежичка около врата”, кипри се във високи парижки боти, употребява само „купешки сапун”, сприятелява се с племенницата на Михаил Колони и с Наталия Каравелова, търпи досадното ухажване на някой си хаджи Аврам, който „три пътя дохожда чилякът, три пътя маламен пръстен донася, а ти не щеш, та не щеш...”
И тъй, докато в българското училище е назначен Ботев. Стаята, в която той живее на първия етаж, се намира точно под стаята на Венета. Но никой в онези години не е забелязал между двамата някакъв знак за близост. За учителя се знае, че понякога турял колосана яка, вземал полирания си бастун и тръгвал към кметството при Александър Росети да освобождава от пушкарията някой голтак, запрян там за кражба или сбиване. Румънските власти го наричат хъшовски консул, посрещат го със ставане на крака и поръчат за него кафе. Знаело се още, че богатата вдовица на градския нотариус мадам Дуса Нъстасе всеки ден минава с купето си край българското училище и ”дири да зърне” някакъв знак от българина, на когото била направила предложение за брак, подкрепено от сумата 40,000 франка. „Аз в брачен хомот шията си не турям. Стига ми да ям и веднъж на три дни” – гласял неговият отговор.
Но идва Рождество Христово на същата онази седемдесет и четвърта. Освен рожденик, Ботев е и именяк. След тържествената църковна служба отбрани българи са поканени в приемната на дядо владика и там по-първите дами поднасят на гостите кафе и сладкиши. И точно тогава става видно, че сребърната табла пред гърдите на г-жа Венета трепери, и че, вместо да сложи чашката с кафето на масичката пред даскал Христо, тя я подава в ръцете му и това докосване, според мълвата, ще да е било първото между двамата влюбени.
Женят се в началото на лятото. Една нощ Венета взема бохчата с дрехите, същите, които била донесла от Търново, зарязва свилените контоши, хваща Димитрето за ръка – тъй й бил рекъл той: ”Вземи си детето и ела при мене!” и напуска владишкия дом през задната порта, където в сянката на зида я чака любимият. Може би тогава или по-късно същия ден той й казва:” Мила ми Венко, ти като ме вземаш за мъж, трябва да знаеш, че аз съм човек, дето всеки ден си търси белята и смъртта!” А тя, като няма сили и думи да му отговори, изрича думите на песента:
Два дни да те водя,
трети ден да умра,
веднъж да ми речат
Вена, Хрисювица!
Даскалът, вече безработен – напуснал бил училището, за да може по-пълно да се отдаде на бунтовните работи в Революционния комитет – подслонява семейството си в кирпичена къща, богато обзаведена с легло, маса и стол. През юли правят сватбата – направо на поляната в двора на Ботевата печатница на тревата постилат вестници, сватбарите – целият хъшовски род – сядат турски край софрата и всеки получава половин симид с парче варено свинско, втъкнато в него. И вино…вино… Тогава виждат как младоженецът слага ръка върху рамото на булката, „като да му бе тя баш байрактарин” и оповестява:” Ей я, момчета! Тази жена избрах за ваша сестра и майка! Речете „сполай”!
И за пръв и последен път двамата застават един до друг: той – поет, красавец, пламенен, необясним и безсмъртен; тя – не млада, безлична, бедна, разведена с дете, неграмотна. Но… любима.
Никой от близките му не присъства на сватбата, освен калоферецът д-р Странски. Кирил бил нещо зает в училището си в Гюргево, а Стефан бил заминал за Калофер да доведе оттам майка им и малкия Боян.
Младоженците живеят бедно. Хранят се, когато има с какво. Венета вари постна чорба, пере и кърпи дрехите на хъшовете, в дома им гостува Стамболов и често пъти двамата поети спорят за бунтовните работи, четат стихотворни „експромти” или „го удрят на песни, изригнали от дъното на празния им стомах.”
На 12 април седемдесет и шеста се ражда Иванка. Само ден по-късно Ботев решава да оглави четата. Не казва на Венета. Когато идва денят, той три пъти тръгва уж за Галац, но от прага се връща, навежда се над люлката, взира се в лицето на спящото дете… Дори не подава ръка на жена си. „Какво има да се толкоз прощаваме. Нали след три дни съм си тук.” Така и не се сбогуват. И тези три дни траят четири десетилетия.
Научава за смъртта му от д-р Странски. „Убит е, Венето”. Не плаче. Но кърмата й спира. Храни детето с каша от хляб, силно разредена с вода. После продава всичко, за което се намерил купувач. Пише на вуйчо си с молба за помощ и прошка. След второто писмо той „смекчава сърцето си”, праща й малко пари по един монах и заповядва тя да се прибере в Търново.
Годината е седемдесет и осма. „Ако знаех какво ме чака тук, щях да остана отвъд и там да умра от глад, нежели от срам и унизяване.” Градът я посреща с омраза. Дори сестра й по настояване на мъжа си не може да я приеме в дома си за повече от три дни. „Тъз жена градът ни я има за разпътна. Паряса темелния човек, оди къде оди, събра се с някакъв си хайдук, дете му доби без венчило, той я заряза и хукна да мре по баирите, а ти ми я туряш на главата…Ще ми пречи на търговията и на печалбата! Махни я оттук !”.
Венета взема детето и се връща в порутената от годините бащина къща. Отначало руските власти й отпускат трийсет лева пенсия, но после я спират. Ботевата вдовица тръгва да шета по домовете на богатите: у поручик Тенчев, някогашен хъш и букурещки приятел, станал после опълченец и завършил заедно с Кирил Ботев военното училище; у Хаджидренков, мъж читав и добросърдечен, но „болнав, сиромахът, изпуща се по малка нужда тъй както стои, па дори и пред кръстника си го прави, а че и в черква”, у майката на адвоката Таушанов, „тя ми подаряваше проядените си от молци момински дрехи с петна под мишниците и ме наричаше с най-долни думи и имена…” Ходела също и да къпе мъртви по къщите.
Законът за подпомагане на поборниците също й определя трийсет лева месечна пенсия. По лев на ден. (В следващите години съпругата на княз Батенберг, приел след детронацията титлата граф Хартенау – Йоханна Лойзенгер, оперна певица – до смъртта си получава от българската хазна годишна пенсия 48,000 лева.) Венета моли Прошетарната комисия за увеличение на финансовата помощ от страна на държавата, но молбата й остава без последствия. Веднъж среща в Търново файтона на Стамболов. Министър-председателят я вижда, но бърза да обърне глава.
И често пъти обедът, вечерята и закуската на Иванка и Венета Ботеви се състои от три-четири лъжици оцет, разреден с вода. И сух къшей хляб, натопен в оцета.
Но настават и добри дни. След смъртта на владиката Панарет, а по-късно и след отваряне на завещанието, племенницата му получава прилична сума и ценни книжа. Купува къщата на Велчо Джамджията, надстроява я, дюкяните на първия етаж дава под наем. Търновци вече забравят миналото и не плюят, когато минават край портата й. Нарояват се кандидати за ръката и сърцето на богатата вдовица. И току на вратата й потропат годежари. А тя се крие и се заключва.
През хиляда осемстотин и деветдесета година във Враца се открива паметникът на Ботев. Иванка, вече четиринайсетгодишна, произнася слово. Но вместо към венценосеца, Ботевата щерка се обръща с благодарност към гражданството. И въпреки това височеството я харесва и като вижда в нея бъдеща придворна дама, определя й щедра издръжка – апанаж, – докато завърши образованието си в колежа Нотр Дам дьо Пари.
И момичето заминава за Виена, а Венета остава в Търново, за да преживее поредната мъка.
В онези години из България се пуска слух, че Ботев е жив, видял го бил някой си затворник, избягал от крепостта Акра. (На тази мълва повярвал дори самият Яворов, както за това пише Михаил Арнаудов.) И Венета стяга куфар и тръгва да търси своя Христю…Така го наричала – Христю. Не знае къде да иде, но се приготвя за път. И тъй дочаква да чуе: ”Тичай, бульо Христовице! Мъжът ти си иде! Носят го. Ранен е, но очите му са отворени”. Клета надежда! Тя от нищо не се гнуси и към нищо не е подозрителна! И хуква Венета към Марно поле, и го вижда: в четническата си униформа, какъвто никога не била го виждала, полегнал, гледа я, на челото му дупка и струи кръв… Припада, заливат я с вода и я свестяват. До Ботев лежат Левски, Хаджи Димитър, Караджата… Всичките в стъклени сандъци и направени от восък като живи.
Паноптикумът остава цяла седмица в Търново и Венета всеки ден отива да поседи край мъжа си. Но дори тогава не вярва, че той е мъртъв. И никога – никога! – не пита за лобното му място и не пожелава да го намери. Дори когато във Враца, на банкета след откриването на паметника, баба Иванка – майка страдална – моли княза…” Кажи ми, Ваше Височество, кажи ми и ми посочи де е издъхнал синът ми, да ида на гроба му, свещ да запаля и да му се изплача като майка на син…”
Но отново настават трудни дни. Завършила висши науки – социология – в Женева, Иванка Ботева се връща в Търново. И започват непримирими конфликти между майка и дъщеря – едната Ботева по кръв, другата от Ботево сърце избрана. Венета проваля два опита за годеж на дъщеря си – с артиста Сава Огнянов („Но мамо, той не е виновен, че майка му е толкова красива и че баща ми е посвещавал на тази жена стихове, пък и тя е отдавна покойница…”) и с д-р Христо Аджаров от Пловдив. (Какво да я правя, Христо! Не иска да живее с нас там, а аз не мога да я оставя сама тук! Не я разбирам, но я обичам!”) Отчаяна след развалянето на втория годеж, Иванка заявява, че няма да се омъжва. „Ще събера всичко, писано от баща ми, ще го издам в книга и таз книга ще бъде моето дете и Ботевият внук…” Но все пак се омъжва – за доктора по икономика Стоян Христов. Живеят десетина месеца – колкото Ботев с Венета – и през есента на 1906 г. бременната Иванка се разболява от антракс. Умира в София. Траурен вагон пренася тялото й през Северна България и на всички гари почернено множество мълчаливо се прощава с дъщерята на Войводата, като със самия него.
Останала сама, Венета Ботева се отдава на добротворство: влага в търновския клон на Българската народна банка сумата 6000 златни лева, с които да се образува фонд „Иванка Хр. Ботева” при Министерството на народното просвещение, като с лихвите от тази сума се подпомагат ежегодно с дрехи, обувки и учебни помагала най-бедните, но добри ученици от училището „Свети Константин” в Търново. Впоследствие прави дарения на същата църква два пъти по 1000 лева, на девическия манастир „Свети Пантелеймон” в Присово и на девическия манастир „Света Троица” в Търново подарява филони и други свещени одежди. Дарения прави и на манастирите „Света Богородица” и „Свети Никола” в Арбанаси. Подкрепя финансово и железничарската стачка, взема в дома си сираче от Килифарево, настанява го в стаята на Иванка и се грижи за него като за свое дете.
През тези четири години, докато в дома й живее гимназистката, Венета Ботева постига нещо, което накрая я помирява с двете човешки същества, които дотогава е мразела: калоферската учителка Шушулова и Мария Пулиева – двете любови на поета. Тайно от всички и с ежедневната помощ на момичето, Венета се научава да чете. Първо прочита томчето на Ботев, излязло малко след смъртта на Иванка, а после – през дългите и тежки военни години – прочита… Библията. Това за нея се равнява на висше образование, получено в Европа. „Сега вече никой не може да ми рече, че с нещо съм по-долна от онези двете!” И заклева момичето да не изрича пред никого тайната й. По-късно, когато усеща,че животът й отива към края си, тя заклева и сина си: „Да не вземете да биете тъпан, че съм умряла! Стига ми, дето цял живот са ме дъвкали. Нека барем смъртта ми да си е само моя. И никакви камъни и паметници да не туряте над главата ми. Искам да си остана тъй безкръстна, както и моят Христю”. Издъхва на 27 февруари 1919 година. Семейството уважава желанието й. Погребват я само внучката, синът и сестра й Мариола. (По-късно – през 1946 г. – великотърновското гражданство отбелязва със скромен паметник мястото, където почива съпругата на поета.)
И днес човек би се запитал: защо Христо Ботев – бунтовникът, войводата, геният – е избрал за съпруга тъкмо тази жена? Отговорът донякъде е прозряла само дъщеря им Иванка. „Всички други са искали живот с баща ми. Само мама го е приела заедно със смъртта му.”
И днес старите търновци помнят преданието за думите на „баба Венета”, изречени на училищно тържество в гимназията:
„Запомнете, деца: аз не съм вдовицата на Христа Ботйова! Аз съм неговата жена!”
Четете още:
🔴 Чудото с мирото на св. Димитър🔴 Христовски водопад - райско кътче край Елена
🔴 Инсулт – Превенция и разпознаване
Източник: fakel
Коментари
Харесайте ни във facebook!
