Домът на Константин Величков пази жив...


Старите възрожденски къщи в Пазарджик свидетелстват за историята на града и за хората, които са живели в него. Част от тях са музеи и до днес приемат посетители, други са изоставени, трети вече изобщо не съществуват. Въпреки това споменът за тях се пази в старите книги.

Една от известните къщи е града е тази на Константин Величков. Къщата-музей се намира в "Консуловото сокаче" или днешната улица "Теодор Траянов". Родният дом на писателя е запазен като признателност на пазарджиклии към видния им съгражданин.

Някога там живял бай Величко Петков със съпругата си и петте си деца: Константин, Богдан и трите дъщери. Бай Величко бил кожухар и младият Величков израснал сред кожи и кисела "щава". Ниска двукрила врата водела към дълъг и тесен двор. Той се разширявал постепенно и образувал две широки лехи, които били засети с перуники, шибой, жълт невен и ружа.

Самата къща имала един салон, голяма стая вдясно и по-малка вляво, а в дъното - килер. Домът се намирал на тихо и спокойно място. Затова, когато Левски дошъл да прави комитет в града, събрал будните пазарджиклии на събрание и организирал революционния комитет именно в къщата на Константин Величков.

През април 76-а в този дом нахлули заптии. Те преровили цялата къща за оръжие и бунтовни книжа, след което арестували Константин Величков. Огледалото, което смирено красяло алафрангата, взело участие в този важен момент. Всички компрометиращи Величков документи и предмети отдавна били махнати от къщата. От всичко, което той си бил подготвил за въстанието - от цървулите до калпака с златния лъв - бил запазен само един револвер. Той се спотайвал в полите на майката или на сестрата на Величков. В деня на претърсването револверът бил поставен на алафрангата. Когато заптиетата се отправили към приемната, сестра му се усетила какво ще намерят там. "Сестра ми отива и вижда револвера, веднага съобразява, спуща се и го скрива зад огледалото, което стоеше зад алафрангата", пише по-късно Константин Величков.

В къщата не останало необърнато място. Само зад огледалото не се сетили заптиетата да надзърнат. Така те пропуснали единствения трофей, който можели да покажат пред властите като веществено доказателство против Величков и арестувания по-рано негов баща.

Със задържането на бащата и сина къщата запустяла. Жителите гледали на нея като на анатемосана и опасна. В нея не спъвал никой. Единственият човек, който посещавал това място и с когото майката на Величков споделяла, бил Петър Хаджиниколов. Той бил стар чирак в дома на Величков. Когато извеждали арестуваните баща и син, за да бъдат откарани в конака в Пловдив, той се промъкнал между заптиетата и незабелязано пуснал в джоба на Величков няколко монети, изпратени от майка му.

Друга известна възрожденска къща е Хадживелювата. До Захариевата къща се намирал домът на хаджи Велю Иванов от Якоруда. Той се преселил в Пазарджик. Тук купил стара едноетажна сграда във Вароша. През 1866-а хаджи Велю я надстроява с втори етаж и създава проход за влизане в двора. Къщата е богато изписана отвън и отвътре, има и златен варак. Горният етаж се състоял от 2 големи стаи към улицата, еркерно издадени, голям салон с кьошк и две килера, един от които е кафе-одая (стая с оджак за приготвяне на кафе и почерпка за гостите)

С преустройството къщата придобила цариградски тип - със салон и няколко стои с миндери, алафранги, юклуци, долапи, рязани тавани. Малкият двор бил постлан с големи каменни плочи. Той бил чист и подреден, със саксии молохи, карамфили и индрише. В задния имало дам или обор и ютлуканата, а също и кабриолет.

През зимата на 2 януари 1878-а Пазарджик е освободен от турска власт. Щабът на руската армия се настанява в Хадживелювата къща, като една от най-представителните. От този момент е запазена и снимка. На нея ясно се виждат руските солдати застанали пред къщата, а зад тях каруци, бурета, пазарджиклийки с дълги рокли до петите и офицери с бели куртки.

Хаджи Велю бил предприемчив човек. Занимавал се с абаджийство. Когато нашиел три коли аби, ги натоварвал и тръгвал към Пловдив, Одрин, Цариград. Стигал за 15-20 дни с волски и биволски коли до Цариград. Оттам с гемии стоката била прехвърляна през Галиполи за Мала Азия, Ерусалим и Божи гроб. Със себе си хаджи Велю водел и младата си съпруга. Тя дори родила първия им син на Божи гроб. Хаджи Янко хаджи Велев станал най-младият хаджия в Пазарджик, тъй като още с раждането си бил изкъпан във водите на река Йордан.

На връщане от Ерусалим хаджи Велю купувал кимион, черен пипер, дафинови листа и бахар. Когато се завърнел в Пазарджик, ги продавал на едро на дюкянджиите. Търговията му доста въртяла. С натрупаните пари той накупил земя и направил чифлик с село Ямурчево (днешно Мокрище).

Съпругата на хаджи Велю пък  се славела като голяма кокона. Тя ходела на пазар или на баня в градските хамами с придружители и носачи. Младата хаджийка се славела и с лютия си нрав.

Пред август 1877-а хаджи Велю бил откаран на заточение в Цариград. Не траело дълго то. След няколко месеца хаджията бил освободен по заповед на султана заедно с други пазарджиклии.


Какво четем:

🔴 Коя е българката, прекарала една незабравима вечер с Тръмп

🔴 Пчелният прашец - Осмото чудо на природата

🔴 20 невероятни факта, които са 100% истина

Източник: Марица



Коментари



горе