Баба Маринка - майката на Хаджи Димитър

В плеядата на великите българки в нашата история особено място заема баба Маринка - майката на Хаджи Димитър. Едно невероятно съчетание на честност, инициативност, скромност, преданост и героизъм я издига до висотата на подвига на нейния легендарен син.
Сестрата на известния хайдутин Желязко Палабоюка от с. Пъдарево била красиво момиче, което един турчин започнал да задиря. Това принудило братът и сестра му Стоянка да се преселят в Сливен. Случило се да ранят тежко другар на Желязко и Стоянка започнала да се грижи за ранения Пенко. Младите се влюбили и с благословията на Желязко се венчали. Семейното им щастие било кратко. Пенко починал от раните си. Наскоро след кончината му се родила дъщеричка - Маринка. Това станало около 1807-1810 г.
Около 1830 г. порасналата вече Маринка среща младия майстор на кебета (молитвени килимчета) Никола Кръстев Асенов. През 1831 г. им се ражда първото дете - Христо. След него се раждат още 6 момчета: Кръстю, Иван (Янаки), Петър, Димитър, Георги и Тодор. Грижите за тази голяма мъжка челяд станали твърде много и родителите решили да осиновят едно поотраснало сираче - Велика. Имали голям късмет, защото тя се оказала голяма "въртокъщница". След това се раждат още три деца: Щиляна, Бойка и Ангелина.
Семейството на Никола Асенов се заселва в Сливен от с. Асеновица, за което се говори, че е основано от потомци на цар Асен. Двамата му братя - Стоян и Добри, стават хайдути. Те са чичовци на Хаджи Димитър. Като прибавим и вуйчото на майка му - Желязко Палабоюка, става напълно ясно кой е житейският пример за младия хаджия.
Децата от малки са приучени да помагат не само в къщната работа, но и в преработката на вълната, в направата на кебетата, в отглеждането на домашни животни.
Семейството е от богатите и може да си позволи да отиде на поклонение на Божи гроб в Йерусалим. Получавайки титлата "хаджии", те стават едни от най-уважаваните хора в града. Това не пречи на властите и на местните чорбаджии да продължават да смятат, че семейството на Хаджи Никола е "комитско". И то не само заради техните роднини хайдути, но и заради "подвизите" на синовете им.
През 1852 г. Хаджи Никола заедно с Христо и Петър заминават за големия Узунджовски панаир, на който са се стичали до 50 000 търговци и купувачи от цялата Османска империя и от чужбина. След няколко месеца бащата се завръща сам в Сливен, защото двамата му сина са се записали за участие във въстанието за освобождението на остров Крит.
Междувременно невръстният още Димитър напуска гръцкото училище и започва работа в хана на баща си. В една късна вечер в кръчмата към хана влиза пиян турчин, който иска да си допие. Става спречкване. Пияният замахва с ятагана, но младият хаджия го изпреварва и го убива с един тежък дъбов стол. В това време, чула шумотевицата, влиза Хаджи Маринка. Без да се паникьосва, тя взема най-правилното решение: да скрият тялото на убития. Двамата с Хаджи Димитър копаят яма в помещението до обора и заравят турчина под складираните въглища. Никой не научава за случилото се.
В края на 1859 г. в кратък промеждутък от време от ръцете на турски заптиета загиват Кирил и Янаки. Това е тежък удар за семейството.
Следват още няколко сблъсъка на Хаджи Димитър с властите и местните чорбаджии, които най-голямата му сестра Тяна описва така: "То неговото не е едно, не е две. И другите ми братя бяха юнаци, ама Батидимитровото не е за изказване..."
Хаджи Димитър и неговите приятели наказват със смърт скандалния развратник и турски шпионин Костаки Хекимина. А след погрома над известния рушветчия кадията Али Ефенди, когато в града започват масови арести, Хаджи Димитър успява да се укрие. Баща му и двамата му най-малки братя - Тодор и Георги, са арестувани, а след това - заточени.
Единственото правилно решение за Хаджията е да стане хайдутин.
Започват истинските геройства на баба Маринка. Останала сама с трите си малки дъщери и порасналата вече Велика, тя поема обезглавеното семейство и успява да се справи с всички несгоди, които животът й поднася. Наред с прехраната на децата, тя, доколкото й разрешават властите, носи храна и чисти дрехи на затворените в конака.
Никола и двамата му синове са арестувани без съд и присъда в продължение на един много дълъг период. Периодично в къщата и хана на Хаджи Никола идват заптиета, претърсват всяко кюше и непрекъснато питат: "Нерде Димитър?" ("Къде е Димитър?").
Обиските се придружават с истински погроми на покъщнината. Този системен тормоз продължава повече от година. Един ден двете момчета се завръщат вкъщи измъчени, отслабнали и мръсни.
Хаджийката веднага отива в конака да пита за съпруга си. Каймакаминът злорадо й съобщава, че са го изпратили в Одринския зандан.
Баба Маринка намира сили и средства и се отправя към Одрин. Сама жена на дълъг и опасен път! Там я очаква друга разочароваща вест: Хаджи Никола е препратен в Централния затвор в Цариград.
И Хаджи Маринка прави още по-рисковано пътешествие. Можем само да си представим какви са били в онези времена пътните съобщения. Каква опасност са представлявали кърджалиите, разбойническите шайки и кръвожадните башибозуци, които са върлували именно в тази част на Турската империя, защото оттук са преминавали многобройни кервани, пренасящи стоки и пари.
Баба Маринка знае много добре какви препятствия и неочаквани опасности я очакват. Тя има вече известен опит от пътешествието до Ерусалим. За такова пътуване са нужни и значителни средства. "Финансират" я вуйчо й Желязко Палабоюка и двамата й девери Стоян и Добри.
За тези, които и досега смятат, че хайдутите са били просто разбойници, бихме желали да припомним, че няма хайдутин, който да е станал богат чорбаджия. Всички богатства, с които те са разполагали, са отивали за издръжка на четите в Балкана, за изхранване на хъшовете в чужбина и за благотворителност.
Баба Маринка умело зашива подарените жълтици в подгъвките на сукмана си. В дрехите си скрива и писмото на сливенските учители Добри Чинтулов и Сава Доброплодни до българските първенци в Цариград. Тя никога не забравя неоценимата помощ на Дядо Славейков, на Димитър Добровски, на Хаджи Мина Пашов, на Илия Недялкович и на още други именити българи, които й помагат да стигне чак до портите на Великия везир в Турция.
И чудото става! Една врата пред канцеларията в палатите се отваря и се показва Хаджи Никола. Като в просъница баба Маринка чува гласа на каймаканина на Истанбул: "Каушът ти е простен от Великия везир!" След почти пет години...
Когато в един ранен следобед на октомври 1864 г. баба Маринка довежда Хаджи Никола в Сливен, съгражданите й са изумени, защото никой вече не е вярвал, че това може да се случи!
Но радостта на семейството не е пълна. Двамата най-големи синове - Христо и Петър, от 1852 г. са в Гърция и тяхната съдба не е известна. Те са се записали като участници в гръцки формирования за освобождението на остров Крит. И баба Маринка предприема ново и още по-опасно и трудно пътуване, този път в Гърция. А тя даже не знае гръцки език.
В продължение на две години майката търси двамата си сина. Стига до остров Крит, ходи в Пирея, в Пелопонес, обикаля цяла Гърция. И най-сетне късметът я спохожда. Открива най-случайно Христо и Петър на един събор край Атина.
След това ги очакват големи трудности за получаването на визи за Турската империя от турското консулство в Атина. В този случай много й помагат жълтиците на роднините войводи. После следва дълго пътуване до Сливен. След цели седем години възмъжалите вече момчета са в родния град!
Щастливото завръщане на баба Маринка е едно от най-големите събития по това време в Сливен. То повдига високо авторитета на смелата жена в родния град. Тя се включва още по-активно в борбата за освобождението. Въпреки че е неграмотна, тя добре разбира целите и задачите на т.нар. от Раковски и Хаджи Димитър република.
Това всъщност са първите комитети за организирана борба срещу поробителите. Тя даже символично се заклева във вярност към "републиката" и започва да изпълнява задачите, които й се поставят. Това е най-вече куриерска дейност. Никой не може да предположи, че в пазвата на тази стара жена е скрито секретно съобщение, от което зависи дейността, а в някои случаи и живота на мнозина.
Баба Маринка изминава сама десетки километри пешком, понякога през нощта, за да занесе писмо до Кермен, до някое от съседните села или до някоя местност в Балкана или да се срещне с определени хора. Рискът бил огромен.
Зимата на 1878 г. идва твърде рано. Още на Никулден река Куруча замръзва. Прочутият сливенски вятър е леден. Развитието на военните действия кара турците да беснеят. В града пристигат много хора, бягащи от зверствата и зулумите на башибозуците. Улиците на Сливен обаче са безлюдни, тук-там могат само да се видят паднали немощни и умиращи хора.
Баба Маринка е натоварена да обиколи града и да разбере как да се помогне на изпадналите в беда. В края на града тя попада на една плевня, препълнена с гладуващи и отчаяни хора. Майки продължават, ридаейки, да притискат починали вече пеленачета. Баба Маринка е потресена. Сеща се, че трябва да им каже нещо, да ги ободри:
"Хора, руснаците вече са близо! Турците бягат! Скоро мъките ни ще свършат!"
Селяните се надигат, воплите им притихват. А Хаджи Маринка хуква да събира помощи. Колкото и да нямат, сливналии се отзовават и старата жена се връща в плевнята, съпроводена от няколко младежи, нарамили спасителния хляб...
Точно преди Новата 1878 г. в Сливен започват да пристигат разбити турски военни части. В града се възцарява беззаконие. Грабежите и убийствата стават всекидневие. Населението е заплашено от реален геноцид. И баба Маринка заедно с други активисти започва да обикаля града и да приканва хората да бягат в Балкана:
"Да бягаме! Иначе всички ще ни бастисат! Чувате ли?" - провиква се тя, ходейки от къща на къща.
И хората тръгват след нея към Змеевите дупки - един лабиринт от пещери в подножието на Сините камъни. Вървят в страшна виелица.
В града започват пожари. Изгаря голямата чаршия, много дюкяни, къщи...
От семейството на Хаджи Никола в къщата е останал само болнавият Георги, скрит в скривалището, изкопано в избата. На четвъртата вечер от бягството на сливналии в Балкана при него идва поп Йордан и му нарежда:
"Стигни бързо до Змеевите дупки и кажи на хората да се връщат! Турците бягат!"
И Георги тръгва в страшната виелица, падайки и ставайки, молейки се на Бога да не умре по пътя и да занесе на хората най-благата вест, чакана пет века. Успява!
И отново баба Маринка е начело и подканя хората да бързат, за да спасят каквото могат от пожара в Сливен...
На 17 януари 1878 г. конницата на ген. Делингхаузен тържествено е посрещната от гражданите на Сливен. Прочувственото слово на народния поет Добри Чинтулов, произнесено на руски, трогва генерала.
След петвековно робство България е свободна!
Баба Маринка не може да се радва истински, защото съдбата е изключително жестока към нея. В годината на Освобождението от болести почиват Христо и Георги. Преди това през 1876 г. туберкулозата прибира Петър. Страшно е да преживееш смъртта на седем сина!
В същата знаменита 1878 г. почива и Хаджи Никола.
Баба Маринка остава съвсем сама в голямата къща и запустелия хан. Две години след това при раждане почива и най-малката й дъщеря Ангелина.
Старата жена се измъчва не само от загубата на децата си, но и от мисълта, че не знае къде е погребан Хаджи Димитър.
Пловдивският вестник "Марица" я насочва в грешна посока. Намерените кости на връх Кадравил не са на сина й.
Един ден получава покана от учители и ученици от с. Хасът (Шипка) да участва в поклонение на гроба на борците за свобода на Бузлуджа. И баба Маринка, надхвърлила седемдесетте, се отзовава на поканата. Младежите я носят на ръце до върха.
Свещеник Иван П. Стоянов, който отслужва панихидата, е същият поп, който е погребал тленните останки на четниците след последния бой. Той е разпознал отрязаната глава на Хаджи Димитър. Тя повярва на поп Иван и майчината съвест се успокоява.
Връщам се малко назад, за да отбележа още една страна от благородството на тази велика жена. Една вечер при нея идва позната туркиня, за да я моли за помощ. В Сливен след края на войната през 1878 г. са останали 27 от най-бедните турски семейства. Изоставени от всички, те са обречени на гладна смърт. И майката на Хаджи Димитър отива в градското управление и измолва хляб за гладуващите турци.
Наскоро след това към баба Маринка се обръща и един селянин от с. Каваклий (Тополчане). Той споделя възмущението си от безобразията, които вършат новоизпечени "български башибозуци", които грабят и убиват останалите в селото турци и заграбват имотите им. Баба Маринка приема присърце това оплакване и отива за помощ при руския военен комендант на Сливен. Той изпраща войници, които спират престъпленията.
Ето един прекрасен пример за "европейско" мислене и действие! Добри Чинтулов е възхитен от това благородство на Хаджи Маринка. Но се намират хора в града, които далеч не одобряват великодушните постъпки на тази жена.
Как всичко се повтаря!