Градът на слънцето, легнал в сакралната Кръстата гора

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ,

кореспондент на

“24 часа” в Смолян

Златоград е с неповторима атмосфера и своеобразен колорит. Не е само дестинация с калдъръмени улички, възрожденски къщи и дюкянчета, в които “живеят” стари, отдавна забравени занаяти, но и район с многообразен културно-исторически, религиозен, а отскоро и спа туризъм.

Най-южният български град е в живописна долина, в така наречената сакрална зона Кръстата гора, защото погледнат от въздуха, градът образува кръст. А на четирите върха, които го обграждат, са разположени четири параклиса: „Св.Равноапостоли Константин и Елена”, „Св. Атанас”, “Св.Илия”, „Св. Неделя”.

В центъра е златоградската чаршия, уникална с това, че голяма част от забележителностите не са просто атракция за туристите, но в тях живеят хора. По това старият град в Златоград се различава от Етъра, където къщите - паметници на културата, са възпроизведени.

Въртяно

кафе на пясък

си поръчват туристите в началото на златоградската чаршия. В кафенето на “Островчето”, от- където започват работилниците във възрожденските къщи все още се пие кафе, както преди век, приготвено върху нагорещен пясък, като атракция е, че се поднася, след като се завърти с подноса вертикално пред очите на гостите.

За любителите на историята в чаршията има музей с предмети от тракийско погребение от късната бронзова епоха, намерено близо до Златоград.

Друга колекция представя традиционното облекло от носии и накити на жените от региона, както и местните шарени плетени чорапи, фигурите, на които се е вярвало, че имат магическа символика. Сбирки с уникати са подредени и във всяка работилница в чаршията. От тях може да се купи от носия до инкрустирано дървено яйце ала “Фаберже”.

В терзийската работилница

чужденци ахкат

по народни носии Пъстрите шевици, представящи всички краища на България, все повече се търсят. По калдъръмения сокак следва дърворезбарската работилница, където може да се види и купи дървено яйце от череша, инкрустирано със седеф. Следват гайтанджийската и златарската работилница, в която са подредени руди и кристали от мините край Златоград.

В сарашката работилница пък се предлагат всякакви чанове, а в ножарската туристите се дивят най-вече на сувенирните ножове, направени от кози рог, както в едноименния филм. В Златоград правят прочутите кози рогове от 2004 г. Покрай тях са подредени ятагани и саби като история на хладното оръжие. Не толкова страховито е в грънчарската работилница, където туристите и сами могат да направят съд от глина. Следват тъкачна и медникарска работилница, а едно от любимите места за снимки в чаршията са

кладенецът, в

който е открита

бутилка бира,

запечатана

преди век, и водни съоръжения от същото време - валявица (дъща), тепавица и воденица караджейка, които заедно работят във Вунцовата воденица. В Златоград е възродено и едно от първите килийни училища в Родопите, което е съществувало от 1832 г. в двора на над 170-годишната вкопана в земята църква “Св. Успение Богородично”. В него атракция е музейният кът “Свещоливница”, в който са подредени съдове за отливане и калъпи за свещи от римско време досега.

Усетили желанието на туристите да се връщат в миналото, в Златоград

създават живи

възрожденски

картини

през цялата година. Така в чаршията оживяват редовно персонажи от преди век. Най-мащабният и обичан от туристите е пазарният ден от преди век. Тогава по калдъръмите тръгват с викове бозаджии с магаренца, латернаджия раздава късмети, а попът и ходжата благославят заедно, десетки са самодейците и туристите, които обличат носии и алафранги, връщайки атмосферата на Възраждането.

Атрактивен за гостите е и пресъздаваният ХоРеМаг на открито, който превръща цялата чаршия с цветни лампички и оркестри на открито в огромен някогашен ресторант. Скариада, Трифониада, празник на кафето, са само част от живите изкушения на златоградската чаршия. Градът е

предпочитан и

заради гурме

изкушения и

сватбен туризъм, както и за тиймбилдинг. Нежните гънки на Южните Родопи и мекият климат, възможността за съчетаване на почивка в планината и на плажовете в Гърция са друга причина българи и чужденци да повтарят визитата си в Златоград.

Заради духа на Възраждането най-южният ни град се посещаваше от над 70 хил. туристи още преди да се отвори граничният пункт с Гърция. Общината е направила сондаж за извличане на минерална вода с температура 96 градуса в село Ерма река. Предстои тя да бъде използвана в града за спа туризъм и за екологично отопление на общински сгради. Хотелите в града имат общо над 700 легла, като много от тях са в уникални възрожденски къщи с широки чардаци и хладни дворове, покрити с камък и обрамчени от цветя.

Златоградските къщи са издигнати от камък, кирпич и дърво, най-често на три етажа. Кирпичените части са варосани с бяла вар, откъдето идва и едно от имената на града през средните векове-Беловидово.

Край града една от интересните местности е „Белите камъни” край село Старцево, където е най-голямото светилище на бога Слънце. Интересни са и природните феномени Крокодила, Каменната гъба, Лъвската глава, Слона, Купата сено, Динозавъра и Моржа, които се намират в долината на река Върбица, на около 13-16 км от Златоград.

На около 6 км при село Термес на територията на Гърция се намира единственото светилище на персийския бог Митра в Родопите. Открито през 1915 г. от археолога Богдан Филов, то досега е било известно на учените само от негови писмени сведения. После на юг, през планината, минавайки покрай красиви речни серпентини, пътят отвежда до град Ксанти, който дълго време е бил част от територията на България.

Войвода, възрожденец и съвременни актьори свързани със Златоград

Емблема на Златоград безспорно е Дельо войвода (края на XVII век – началото на XVIII век) . Хайдутин по време на османското владичество. Подвизите на Дельо са увековечени в много народни песни, предания и легенди. Местната песен “Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска лети в Космоса.

,

Яков Змейкович – известният възрожденец се установява в Даръдере през 1880 г, където преподава до 1896 година. Изхвърля турския и гръцкия език от образованието и преподава единствено на български. Въвежда тържествени беседи, започва да се чества 24 май. Името му носи улица в Златоград.

Вели Чаушев - актьор с роли в множество филми и телевизионни постановки. Наред с това редовно прави записи за Българското национално радио. Автор е на детски книги.

В града е роден и Станислав Сивриев - писател, участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Втора родопска бригада “Васил Коларов”. Български офицер, полковник. Автор на 21 книги. Днес в Златоград има негов барелеф. Възрожденска къща в стария град е наименувана “Сивриева къща”.

Виктор Калев - актьор, завършил ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Здравко Митков. Първоначално работи в “Каналето”. От 2004 г. до 2016 г. е в екипа на “Шоуто на Слави”.

Журналистката и телевизионна водеща Мира Добрева е от село Старцево край Златоград.

Чеверме под чуруп по златоградски. И тайната: Пейте, когато готвите!

Всяка година в началото на месец май Златният град се изпълва с неустоимия аромат на златоградско чеверме, казват от общината. Тогава сръчни майстори завъртат наведнъж повече от 150 чевермета. Истинската златоградска трапеза е едно своеобразно кулинарно изкушение! За да стане ястието толкова вкусно, колкото го приготвят златоградчани, ще споделим тайната на автентичната златоградска кухня: Пейте, когато готвите!

Чеверме под чуруп по златоградски - почистваме ярето от вътрешностите и го насичаме на порции. Нареждаме месото в тава и го заливаме с 2-3 пръста вода. Слагаме тавата на огъня и когато водата заври, похлупваме с чуруп (голям конусовиден капак). Върху чурупа посипваме жарава и подклаждаме огъня. Печем месото 2-3 часа.

Златоградски свиенички - приготвя се смес от ориз, кромид лук, сварен черен агнешки дроб, нарязан на ситно, черен пипер, олио и се запържва леко. Залива се с вода и се сварява. Готовата плънка се оставя да изстине. Разточва се кора. Нарязва се на ленти 5-6 см ширина и 20 см дължина. Взема се по малко от сместа и се разстила по дължина. Завива се и се навива на кръгчета, които се пържат в силно нагорещено олио. Разточва се друга кора и така, докато свърши плънката. 

Смелчаци се женят по златоградски обичай като преди век

“Далъ...ълъ” тук значи “Да бъдеш или да не бъдеш”

Златоград зарежда с пречистващата сила на огъня и с неизчерпаемия аромат на надежда.

На тази целуната от Слънцето земя всеки може да види усмивката на планината и да се потопи в мистични ритуали. Тук се усеща космическото начало на живота, уютът на спокойствието и спокойствието на уюта. Тук е истинският вкус на емоцията!

Златоград и до днес пази и предава в наследство символиката на българските ритуали и обичаи. Най-новата атракция, която предлага на своите туристи и която все повече набира популярност, е “Златоградската сватба”. Трябва да имаш смелост, за да се вречеш във вярност по стар златоградски обичай.

Намериш ли я, преживяването е неповторимо…Двойки от цялата страна, а така също и от чужбина могат да подарят на себе си и на всички свои гости неповторимо изживяване, като се

венчаят в

Златоград по

традиции и

обичаи отпреди

повече от

100 години

във възрожденска обстановка и облекло, под звуците на родопската гайда и тъпан и неустоимото ухание на златоградската кухня.

В двора на Взаимното училище се помещава музейна сбирка “Просветно дело в Средните Родопи”, единствена по рода си в Родопите и втора в страната след Априлската гимназия в Габрово.

Днес ученици от цялата страна могат да се потопят в просветителския дух на Възраждането, като проведат своя годишен изпит и тържество по случай завършването в автентичната обстановка на Взаимното училище.

Крилати изрази

в речника на

златоградчани

“Дъль…..ъль…” превод: “Да бъдеш или да не бъдеш”. Само с две думички „Дъль…..ъль…” златоградчани синтезират философския смисъл на споровете на личността, познати още от древността, най-известният пример за които е прочутият Хамлетов монолог от трагедията на Шекспир.

“Тръси си мухите”, превод: “Много е отракан”. Лицето А е толкова подредено, знаещо, можещо, оправящо се във всяка ситуация, че е трудно да бъде излъгано или подведено. Хитър Петър и Настрадин Ходжа в едно. Уникален златоградски типаж.

“Му съ буботка хавая”, превод: “Не се хаби напразно”. В стремежа си да направи впечатление лицето А демонстрира действия, които в очите на околните изглеждат ненужни. В отговор на неговите “напеналки” лицето Б заявява, че е напълно излишно да се полагат толкова усилия за нещо съвсем безполезно.

“Мъль хас?”, превод: “Наистина ли?”. Лицето А задава въпрос на лицето Б, изненадан от информацията, която получава. “Мъль хас?” преплита в себе си едновременно изненада и доза несигурност, което автоматично кара разказващия да не спира да говори по темата, при това да продължи с уточняващи и изчерпателни пояснения.

Златоград е духовният космодрум на България. Преди повече от две столетия тук е роден легендарният хайдутин Делю войвода, превърнат в символ на свободата и митичен герой, аналогичен на Омировия Ахил. Златоградчани създават за него народната песен “Излел е Делю хайдутин”, с която през 1977 г. популярността на Златоград прекрачва границите на България, на Европа и на познатия ни свят. В България това е една от великите песни на Родопа планина. Светът познава песента като песен от България. В Космоса тя прозвуча като песен от Европа, защото е единствената песен от европейския континент, записана на позлатена плоча и изпратена с космическия кораб „Вояджър“, като музикално послание от Земята към непознатия космос.

Всяка година

Златоград почита

своя герой,

отбелязвайки Делювите празници, които пресъздават, по един атрактивен начин битието на града от XIX и началото на XX век - култура, мода, стил, атмосфера. Тогава по калдъръмените улички на стария град се усеща духcj на миналото, но незабравимо очарование! Българският фолклор потапя в своята магия и златоградчани гордо заявяват на своите гости, че и “ний сме дали нещо на света” - това е космическата песен за златоградския герой Делю. Истинско преживяване за туристите и спомен за цял живот е приказната атмосфера на пазарния ден от време оно, в която оживяват минали времена, герои и легенди.