Тервел – спасителят на Европа
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
След смъртта си основателят на Дунавска България хан Аспарух оставил след себе
си млада и все още неукрепнала държава. Пред неговите наследници стояла тежката
задача да съхранят и опазят новата си родина от всички опасности, врагове и удари.
С тази мисия достойно се справил синът му Тервел.
Тервел бил седмият владетел в „Именникът на българските ханове”: „Тервел, 21 години. Родът му Дуло. А властта му дадена в годината на овена (текучитем), месец девети (твирем).” Името му се смята за иранско по звучене и произход. Роден вероятно около 657 – 660 година, преди разпадането на Стара Велика България и смъртта на Кубрат. Поел управлението след смъртта на баща си през 700-701 година и управлявал 21 години.
източник: bulgarianleaders.weebly.com
Още с възкачването на престола той се изправил пред няколко сериозни външно- и вътрешнополитически проблема. Първият бил с южната ни съседка Византия, която все още не се била примирила с отнетите ѝ територии и с всички сили се опитвала да унищожи младата държава. Със следващия, касаещ приобщаването на славяните, Тервел се справил, следвайки политиката на Аспарух, защото те са били верни съюзници в походите към Константинопол. Вероятно се справил и с хазарите, защото само след няколко години оставил северната граница незащитена и насочил огромна армията към Константинопол, а той не би си позволил такъв ход, ако надвисналата опасност е била реална.
През 695 година ромейският император Юстиниан II, последен представител на династията
на Ираклиите, бил свален от престола, а носът му- отрязан. Така той получил и
прозвището “ринотмет” (ноотрязания). След това за детронирания владетел последвало
заточение на Кримския полуостров, от което той с ловкост и византийска хитрост
успял да избяга в Двора на хазарския хаган, където сключил брак със сестра му,
приела на свой ред християнското име Теодора. Заплашен от развоя на събитията,
новият василевс Тиберий III поискал неговата екстрадация, но благодарение на съпругата
си той успял да намери спасение по море. Теофан Изповедник свидетелства, че след
буря по време на пътуването корабът на Юстиниан акустирал в град Томи, днешна
Констанца. След това се отправил към делтата на Дунав, за да се свърже с българския
владетел.
Тук възниква въпросът защо се е отправил към делтата на реката, а не към Одесос,
след като е известно, че хан Аспарух е овладял тази територия. Пристанището на
Варна е само на 70 километра от Плиска, а дунавската делта – на 300 км. Тук подкрепа
получават тези историци, които смятат, че Никулец е ханска резиденция, само на
10 км от Дунава, в центъра на Онгъла, с оглед хазарското напрежение. Това би обяснило
защо Константин V изпратил 800 кораба към делтата на Дунав и защо отклонил такива
ресурси, ако Плиска е единственият административен център. Като допълнителен аргумент
се привежда и фактът, че това не се повторило отново– атаките към Плиска през
следващите векове се извършвали само по суша. Лесно би могло да се даде обяснението
защо носоотрязаният император потърсил подкрепа и помощ от българския владетел
Тервел. Техните дядовци – Кубрат и Ираклий – били в близки отношения и това му дало надежда, че молбите му ще бъдат чути от
Тервел.
По повод помощта, която българският владетел е оказал, Теофан Изповедник пише: “ и вдигнал Тервел цялата подчинена нему войска от българи и славяни”, която би следвало да е достатъчно респектираща, че да може да се противопостави на императорската. Според някои източници тя наброява 15 хиляди бойци. Със сигурност в състава ѝ има и славяни, защото те притежавали ценен опит в обсадите на ромейските градове. От надписа на Мадарския конник можем да предположим, че е бил правен опит за привличане и на Куберовите българи, който обаче се оказал неуспешен – “На носотрязяния император не повярваха моите чичовци от Солун и си отидоха в Кисиниите”. Това не е бил неочакван обрат, защото през 688 година Юстиниан пленява десетки хиляди славяни и ги преселва в Мала Азия.
източник: ald-bg.narod.ru
През 705 година Юстиниан, придружен от Тервел и българската армия, се отправил към Константинопол, вероятно през източните проходи, защото се озовал пред Несебър, където са били посрещнати от бъдещия император Лъв, който ги приютил и им дал провизии. Целта на тази маневра навярно е била избягването на Адрианопол, който бил добре охраняван.
Когато стигат византийската столица, Тервел разгърнал войската си пред двореца Влахерни и Херасийската порта. С помощта на многото си приближени в двореца и след няколкомесечна подготовка, конспиративна дейност отвътре и мощна подкрепа отвън, Юстиниан влязъл тайно в столицата, оглавил преврата и детронирал Теберий II. Въпреки победата, Тервел останал достатъчно дълго, за да може василевсът да закрепи властта си и да смаже опозицията.
В знак на благодарност ханът бил почетен с най-големи дарове. Бива удостоен с кесарската титла – най-високата във Византия след императорската, носена обикновено от престолонаследника. Получил я, Тервел станал най-достоен сред чуждите владетели в тогавашния свят. Доказателство за това е откритият оловен печат в Истанбул с надпис „ Богородице, помагай на Тервел кесаря“, а от другата страна е изобразен бюстов портрет, вероятно на Тервел. Отдаването на тази най-висока чест повдигна въпроса каква религия е изповядвал Тервел. Ако е бил езичник, отдаването ѝ е без аналог в целия политически и духовен живот на империята. Това кара някои изследователи да смятат, че е бил покръстен непосредствено преди церемонията, но е необяснимо защо този акт е пропуснат от хронистите, след като покръстването на чужд владетел се смята за най-високо постижение на ромейската политика. Заради това, възниква изводът, че може би Тервел е бил покръстен някъде извън полезрението на хронистите, вероятно във Велика България от дядо му Кубрат. Друго условие е било кесарят задължително да е част от императорското семейство, което предполага, че е бил сгоден за дъщерята на императора, но бракът не се е състоял. Освен високата титла, българският владетел получил още много дарове.
Те са описани от византийските хронисти, като най-подробен е авторът на лексикона “Свидас”: „Българският владетел се разбогатял много – поставил бича си на земята и ромеите изсипали толкова много пари, че го засипали напълно, после забил копието и последвало трупане на копринени дрехи, колкото е височината на копието му.“ Най-значимото нещо, обаче, получено от империята, е областта Загоре – първата териториална придобивка на България и първото разширение на юг от Стара планина.
Няколко години по-късно Юстиниан отново си навлякъл всеобщо недоволство. Отново се обърнал към Тервел и последният, верен на мира, изпратил помощ, но само 3000 войника. Бил е наясно, че този път не може да спаси Носотрязания император, но използвал този ход като демонстрация на българската сила пред новия император, за да утвърди схващането, че трябва да се съобразява с българите и да продължи да изпълнява задълженията си по мирния договор. В крайна сметка през 716 година двете страни сключили нов договор, който до голяма степен следвал този от 705 година, но се предполага, че Византия се задължавала да плаща годишен данък от 30 златни литра.
Арабските опити за завладяване на християнската столица започнали още през VII век. След дългогодишни битки и морски обсади, ромеите успели да нанесат значителни загуби на противника и за кратък период той се оттеглил. Но две десетилетия по-късно, след като превзели Картаген и Персия, отново обърнали поглед към Европа. И този път, въпреки организираната съпротива, малоазийското крайбрежие било превзето, армията пресякла Дарданелите, нахлула в Тракия и изгражда укрепен лагер. През 717 година пред ромейската столица се озовават невижданите дотогава 200 000 бойци и 5000 кораба.
източник: littlebg.com
Новият император Лъв III, същият който посрещнал Тервел и войската му в Несебър, се обрърнал към най-близкия и естествен съюзник на империята – България. За да отрази заплахата от север, ислямският предводител изпратил 20 хилядна армия, но българите нападнали внезапно и ги разбили напълно. След това се явили в тила им и ги блокирали напълно. Настъпващата люта зима допълнително утежнила обстановката в арабския лагер. През пролетта халифатът изпратил нови две флотилии, но византийските огненосци ги унищожили. Последвал отчаян опит на 33 хилядната арабска армия да разкъса обсадата, но била посрещната от българската конница, която окончателно я разбила. Това поражение, разразилата се чумна епидемия и ромейската отбрана принудили арабите да снемат обсадата и да изтеглят останките на някогашната си огромна армия и флот. Така Константинопол и християнска Европа са спасени.
Със своите дела и успехи Тервел оставил траен и ярък отпечатък в миналото ни. Той е най-често споменавaният владетел в изворите не само в езическа България, а и сред варварските владетели през VII век. Познат е на редица византийски, европейски и дори арменски хронисти. Неговите постижения са без аналог в европейската история и са още един повод за национална гордост и пример за подражание.
Четете още:
🔴 Този надпис събори съседите от смях (ОБНОВЕНА)🔴 Историята на един трезор и пазител на миналото на днешните български земи
🔴 Да помогнем на Ивелина да се избави от 10-годишната агония
Източник: Bulgarian History
Коментари
Харесайте ни във facebook!
