1300 години от спасяването на Европа. Инициатива за паметник на кан Тервел в София



В края на този януари, 2017 г., нито медии, нито политици, нито общественици, се сещат, че точно преди 1300 години България влиза в световната история с нейния канас юбиги (владетел от Бога) Тервел! Това е може би най-зничимата годишнина в историята ни с европейско и световно значение.

Преследване на арабска конница. Миниатюра от Хроника на Йоан Скилица (ХI в.)

Българската конница преследва арабската в битката при Константинопол. Миниатюра от Хроника на Йоан Скилица (ХI в.)

В далечната 717 г. Византия е изправена пред страшна опасност – 100-хилядна арабска войска обсажда Константинопол по суша и море. Византия моли за помощ! И Кан Тервел се отзовава. Той изпраща срещу арабите 30-хиляден елитен конен корпус. Така арабите трябвало да воюват на два фронта – срещу ромеите и срещу българите. „Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите“ –  четем в изворите.

Битката между българи и араби през 718 г. пред стените на Константинопол е отразена в много средновековни извори (градът е под обсада една година – б.р.) и макар да се различават в някои детайли, всички те са единодушни, че арабите са претърпели нечувано дотогава поражение от българите. Според византийски хроники са избити 22 000 араби, а в някои европейски източници се твърди, че „българите погубили 30 000 сарацини“.

Това е една от онези битки, които обръщат хода на историята. Българите спират арабското нахлуване към сърцето на Стария континент, а Тервел е наречен „спасителят на Европа“ и е канонизиран за светец. Християнски светец.

Българска конница прогонва арабите от Константинопол по времето на император Лъв III. Миниатюра от Манасиевата хроника (ХIV в.).

Българска конница прогонва арабите от Константинопол. Миниатюра от Манасиевата хроника (ХIV в.).

Другата значима роля на българските царе е също със световно значение – там срамът ни е също толкова голям. Даването на писменост и духовност на западните племена, станали част от Първата българска империя по времето на царете Борис и Симеон, по-късно и на племената на север и изток, които и до днес пишат с български букви, а не със славянски! Но явно още сме под диктата на Москва и още празнуваме на 24 май разпространителите на глаголицата, на която никой не пише днес. А не празнуваме царете Борис и Симеон, които дават българските букви на над 300 милиона по света, които пишат и до днес с нашите букви.

Започнах инициативата в края на миналата година и благодаря на всички, които подкрепиха създаването на паметник на великия ТЕРВЕЛ, в центъра на София.

В края на декември 2016 г. родолюбиви българи от България и Украина учредиха инициативен комитет „Към Завета“, под председателство на президента на фондация „Кан Кубрат“ Румен Спасов.

Комитетът ще организира предстоящия Всебългарски събор – 2017 в с. Малая Перещепина, край гр. Полтава в Украйна, по случай 105 години от откриването на гроба на Канас юбиги (цар от Бога) Кубрат.

По време на разговорите при учредяването на комитета всички участници бяха единодушни, че е време да имаме паметник в София на българската държавност, дала свой европейски и световен модел.

По този повод предложих: „През 2017 година всички българи по света имат повод да се гордеят с произхода си – навършват се 1300 години от героичната победа на внука на Кубрат – Тервел, над ислямското нашествие, тръгнало към Европа. Днес цяла Европа е заплашена от ново нашествие, което прави тази годишнина още по-важна за нас. Нека успоредно с годишнината от откриването на това най-голямо царско погребение за средновековната епоха, да почетем и друг велик българин – Тервел“.

Патриция Кирилова,

издател и гл. редактор на в. „Велика БОЛГАРИА“

 Войска на Aрабския халифат на лагер пред византийска крепост. Хроника на Йоан Скилица (ХI в.)

Войска на Aрабския халифат на лагер пред византийска крепост. Хроника на Йоан Скилица (ХI в.)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Доц. Горан Благоев за българския владетел Тервел

СПАСИТЕЛЯТ НА ЕВРОПА* 

По времето на Тервел в средиземноморския свят се налага нова сила – Арабският халифат. През 712 г. войските му нахлуват в Европа през Гибралтар. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море, предвождани от Маслама, брат на халиф Сюлейман ибн Абд ал Малик. Те идват с невиждана за епохата армия – 200 000 души и 5000 кораба. Арабите прокопават ров край византийската столица от Златния рог до Мраморно море. Започват да нахлуват и в България.

След тежко сражение българските войски отблъскват арабския авангард, предвождан от Убайда. Разбиват и четирихиляден разузнавателен отряд на главнокомандващия Маслама. Самият той се спасява с бягство и е толкова впечатлен от българските войски, че заповядал арабският лагер да бъде ограден с още един ров, за да се защити от тях. Така обсаждащите се превърнали в обсадени.

Някои съвременни чуждестранни изследователи незаслужено приписват заслуги само на тогавашния византийски император Лъв III Иса­вър, който бил организирал блестящо отбраната на Константинопол. В действителност той изпраща патриция Сисиний да търси помощ от Тервел. Както свидетелства хронистът Михаил Сирийски, византийците разчитали на българите срещу армията на халифата и действали в абсолютна координация с тях: „Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето  – от ромейските кораби… Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето, и трето – от българите…“

След неуспешна едногодишна обсада, през лятото на 718 г. арабите получават свежи сили. Новата войска дебаркира при Абидос в Тракия и поема към Константинопол. Но в решителното сражение българите тотално я разбиват. Една от причините можем да открием в лаконичната характеристика на един арабски писател: „Българите са исполини по ръст и на ръкопашен бой десет наши бойци не могат да победят един българин.“

Различни източници изчисляват, че при Константинопол халифатът губи заради българите 22-32 хил. души. Поражението се оказва „велико бедствие за исляма“. Това окончателно охлажда арабските опити да нахлуят в Европа през Босфора, след като вече са стъпили в Испания. За първи път България се откроява като геополитически фактор в европейския югоизток, а приносът на Тервел за спасяването на християнска Европа ще се изтъква в западните извори чак до ХVI в. Въпреки това днес той незаслужено е засенчен от романтичния образ на Карл Мартел, възпяван като спасителя на стария континент само защото през 732 г. отблъсква при Поатие осемхилядна арабска армия и спира халифата до Иберийския полуостров.

Не е трудно да си представим европейското бъдеще, ако през 718 г. огромната арабска армия не бе отблъсната от българите при Константинопол.

670_07_04_09_4_41_16

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Из статията на доц. Горан Благоев „Константинопол помни няколко века Тервел, българския хан“. Статията е публикува във в. „Преса“, бр. 44/14.01.2014 г.


Четете още:

🔴 Акад. Георги Марков: България е вратата на Европа, ключът от нея трябва да е в София

🔴 Български студент в САЩ откри нов вирус в почвата

🔴 Два пъти повече туристи посетиха Пловдив през зимата





Източник: Euro Chicago





Коментари

горе